Експедиция "Тheth- 2005"

Тази година, на Общото събрание на клуб “Хеликтит”-София решихме отново да организираме експедиция в Албания, но този път в Албанските Алпи. Кирил Данаилов пое ангажимента да спонсорира проявата, а на мен се падна честта, а и тежеста да бъда неин ръководител. Като такъв получих изключителното право да подбера състава и за това направих анонимна анкета сред хората, които поканах да се включат. Тя показа, че между всички има необходимата психологическа съвместимост, с едно изключение - един от проекто - участниците беше твърдо против друг такъв, нещо което никак не ме учуди. Желание да участва прояви и един от непоканените членове на клуба, но в проведения директен разговор, не без известно неудобство, му обясних, че според мен не е подходящ за тази експедиция. В крайна сметка състава предоби следния вид: К. Стоичков, Ж. Петров (Шамил), Л. Маринов (Любе), К. Стефчев, П. Димитров (Папи), К. Данаилов, Н. Свещаров (Животното), П. Константинов (Пешко) от ПК "Хеликтит", Г. Райчев, Д. Райчев, М. Паунов (Марчо) - ПК "Студенец"-Чепеларе и Вл. Гогов.
Когато става дума за Албания, транспортирането на хората винаги е бил един от най-тежките експедиционни проблеми. И този път не минахме без промени и комбинации и края на краищата, с цената на някои компромиси, уредихме превоза с външни на клуба хора, но все пак люде от нашата пещерняшка черга. Събрахме по 50 лева от всеки, а Киро даде 2 хиляди от себе си, събрахме екипировката, купихме каквото трябва, уредихме всички административни формалности и …
 
В събота на 23 юли 2005 в 8.30 почти целият състав на експедицията се събра пред печатница "Искър". Предишната вечер багажът беше събран там и натоварен в експедиционните превозни средства джипа на Вл. Гогов и микробуса на Г. Райчев. Изчакахме К. Данаилов главния спонсор на проявата, който пристигна в 09.30. След обичайното суетенe се разделихме с оглед изпълнението на несвършени задачи като фиксирахме среща в 11.30 на бензиностанцията на Shell край Драгичево, Пернишко. От там тръгнахме към граничния пункт "Гюешево", минахме границите без проблеми и потеглихме по маршрут Скопие-Тетово-Гостивар- Дебър. Към 9 вечерта спряхме планово на чешмата и беседката под с.Присоица на около 15 км. преди Дебър, където нощувахме.
Станахме много рано и след традиционното сутрешното кафе потеглихме за границата. На македонския граничен пункт знаеха за нашето пристигане. Нашият албански приятел от гр.Пешкопия Таджедин Шеху беше посетил македонския пункт заедно с шефа на албанската митница и бе уведомил за нашето пристигане. Двмата ни посрещнаха в неутралната територия. С тяхна помощ бързо преминахме граничните формалности и потеглихме към Шкодра по маршрут Булчиза-Бурел-Клос-Милот. В два след обед бяхме вече пред къщата на Г. Уручи. Качих се у тях, където дъщеря му Алфрида Уручи ме посрещна. Помолих я за помощ при обмена на валута, закупуване на хляб и зеленчуци, гориво за колата. Тя се отзова и ние бързо свършихме тази работа. Докато част от групата действаше по въпроса то останалите заседнаха на бира в заведението под Гезим. Междувременно Алфрида ми каза, че приятеля на Гезим ботаника Амет Ося има желание да ни съпровожда до Тети за да ни покаже мястото, където Гизим ни очаква - местността Крони и Щтрадес. Потеглихме натам съдно следобед. След изпълненото с премеждия 96-километрово пътуване пристигнахме в Тети в около 21 часа. Възникна проблем с придвижването на буса на Георги по лошия път водещ към мястото на лагера. След дискусии, суетня, бутане и прочее Георги, не без емоции, премина всички препятствия и благополучно пристигна на мястото на лагера, където Гезим беше разпънал палатката си в обкръжението на две палатки на чешки планинари. Последва среднощно опъване на палатки. Легнахме си към 1 след полунощ.
Новият ден посрещнахме в лагера, който се заехме да устроим както подобава. По обед се разделихме на 2 групи както следва: Папи, Животното и аз “първа вълна” към пещерата Май Арапит със задача да екипираме подхода към горния й вход, останалите без Г. Райчев и В. Гогов “втора вълна” - да изнесат двата маркуча до пещерата. Първата група загубихме много време и доста се поизпотихме, защото не можах да намеря верния подход към пещерата. Все така стигнахме и какво да видим - долният вход на дупката се беше отворил. По всичко личеше, че идващата отвътре вода е била толкова много и толкова мощна, че е " издухала" всичкият инертен материал, който преди запушваше входа. Оставайки без работа, решихме да изчакаме останалите за да влезем заедно в пещерата. Когато дойдоха всички заедно да организирахме функционирането на системата за източване на сифона. Първият опит беше неуспешен, защото вероятно не бяхме успели да обезвъздушим маркуча. Вторият път водата потече с добър дебит. След като хванахме тънкостите, пускането на втория маркуч стана бързо и лесно и вече можехме да поемем обратния път към лагера.
Във вторник (26-ти) се разделихме на четири. Първата група в състав Н. Свещаров (Животното), Любе и Марчо поеха за пещерата Май Арапит за да видят как върви източването. Отивайки там те установиха, че системата работи, и че нивото на сифона е спаднало с около 0.20 м. В ниската част на пещерата, източената вода е започнала да образува езеро - нещо, което предварително очаквах. Втората група потегли към покрайнините на селото с джипа на Владо. С помощта на Амет Осия те трябваше да локализират местонахождението на пещерите Rratheve, Ftoft (Студената пещера) и пещерата при водопада (условно наречена Шпелла Катарактит). Оказа се, че Амет не е много добре запознат с обстановката, но с питане и накрая на краищата с водач групата, след солидно ходене по баира се озовава на входа на първата пещера и влиза в нея да я проучи. Същевременно водачът им показва още една пещера, която се оказва втори вход на първата. На входа и на двата отвора, момчетата забелязват маркировка с червена боя, вероятно от полската експедиция през 1996 г. Според обясненията, Шпелла Фтофт се намира в горната част на масива където може да се стигне чрез продължително изкачване по стръмнината. Времето е напреднало, а и ентусиазма се е поизчерпил така че хората се отказват от ходенето до съответната пещера и оставят това за "по добри времена". Въпросната дупка така и не бе проучена. Групата на Камен, Пешко и Митко Райчев направи обход в района източно от Чафа Пейс (Седловината Пейс) и се натъкват на една пещера, чието име според Г.Уричи е Кокошата. Тя се намира в един скален откос и опитите да бъде достигнат входа й бива неуспешен. Дежурни в лагера останаха Г. Уручи, Г. Райчев и А. Жалов.
На 27-ми сутринта към Шпелла Rratheve се отправиха, с цел картировка Папи, Живко, Любе и Марчо. След картировката , се оказа, че пещерата е дълга около 200-250 м. Митко, Камен и Пешко тръгнаха да проверят един отвор, разкриващ се в горната част на един убийствен сипей в подножието на седлото Пейс. Оказа, че става дума за малка 16-метрова пещера наречена Furres Masivi I Harapit. Към пещерата Арапит се насочиха Животното, Киро и Коста, за да установят, че точенето на водата от сифона е спряло, и че неговото ниво е паднало с още няколко сантиметра. Разбира се, те пускат системата отново и се връщат в лагера. Същият ден Владо и Жоро отидоха с джипа до с.Дугаджин за да разгледат района. Резултатът от това пътешествие е - забелязване на вход на някаква пещера, който евентуално трябва да се провери.
Днес е вече 28 юли. Живко почива в лагера. Към пещерата Арапит се отправиха Киро, Животното, Папи, Марчо и Коста. Те трябва да останат там около 24 часа, време през което да контролират източването на сифона и да проникнат в лявото и разклонение с цел оглед за търсене на продължение. Любе, Пешко и Камен си стегнаха багажа за двудневно ходене на "платото" над седловината Пейс, където ни казаха, че се намира Шпелла Aqulit (Ледената пещера). Същевременно групата трябва да направи обход и да търси нови пещери и пропасти. До седлото на Пейс групата бива съпровождана от Амед Осия, а после продължава сама към една кошара, където се намира овчарят , който ще трябва да им покаже пещерата. Ходенето до кошарата отнема около 5 часа и момчетата пристигат там едва след обед. Овчарят им показва дупката, която на около 1 ч ходене от кошарата, после нашите опъват палатка и спят край нея. На следващия ден пропастчицата е картирана. Оказва се, че е доста интересна, но надолу е запушена с лед. Наоколо, по венците се забелязван множество отвори, но достигането да тях за краткото време, с което групата разполага е невъзможно. В същия ден (28-ми) Г. и Д. Райчеви и аз тръгнахме да проучим забелязаната, преди ден, от Георги пещера. След съответното ходене под жегата, локализирахме мястото, преджапахме реката и поехме нагоре по зверски сипей. Когато стигнахме до предполагаемото място, се оказа, че "входът" е образуван от един огромен камък заклещен между скалите на тясно дере! Връщайки се назад се насочихме към водопада, който бяхме забелязали попътно. По всичко личеше, че това е водопада, за който ми беше говорил Гезим - водопад, чиято вода изтича от вход на пещера или условно наречената Шпелла Катарактит (Пещерата при водопада) . Дали това е тя можеше да се установи след съответното 25.метрово изкачване.
В петък (29-ти) Владо, Митко и Живко отидоха до водопада с цел да направят опит да достигнах входа на евентуалната дупка. Така и направиха. Владо и Живко се изкачиха за да установят, че всъщност няма никакъв вход и водата минава през някаква тясна пукнатина идваща отгоре. Междувременно, докато трае процедурата по изкачването някой разбива джипа и открадва всички налични дрехи на Владо, спалния му чувал, документи (шофьорска книжка, кредитна карта и пр.) както и касетките със заснетия видеоматериал. Владо беше бесен и запсува наляво и надясно. Вечерта в лагера се върна групата от пещерата Арапит и момчетата от платото (Пешко, Любе и Камен). Папи и Марчо от състава на групата в пещерата Арапит направиха едно бързо разузнавателно изкачване до платото западно от върха.
Отново е събота. Към пещерата Арапит се отправиха Киро, Папи и Животното с цел да направят опит да изкатерят комина в края на лявото разклонение на дупката. Момчетата забиват няколко спита и изкачват комина, по нататък има само 20 м наклонена галерия и пещерата свършва. Същевременно Коста, Марчо, Живко и Алексей направихме проверка на системата. Оказа се, че системата е спряла и се наложи да я пуснем да действа отново. В ниската част на дупката вече имаше сиризно езеро, което трябваше да преминаваме с лодка. Иначе сифона бе спаднал около 60-70 см. След всичко това, Папи, Коста, Живко и Марчо поеха нагоре към платото. За до стигнат горе, те трябваше да изкачат около 900 метра денивелация до седлото Рретни Вишняс. Задачата им бе да направят оглед на района западно от връх Арапит.
Неделя е ден за почивка. И наистина ние без онези 4-мата, които са на платото мързелуваме в лагера до обед. След хапването, в пещерата Арапит отидоха Любе, Пешко и Камен. Те развалиха системата за точене и да събраха маркучите. След това изчакаха момчетата от платото и да им помогнат с багажа. Късно вечерта всички се събрахме в лагера. Сифона в пещерата Арапит бе спаднал с около 80 см., а до ръба на скалата, който оформя свода на сифона има още около 20-тина см. За тази година толкова. Решихме, че следващата ще дойдем отново, но по-подготвени и ще довършим започнатото. Стягахме багажа си до среднощ, защото решихме на следващата сутринта да поемем обратния път към Шкодра.
Понеделнишки поехме към Шкодра и след около 3 час бяхме в с.Коплик. Току преди него ни спря полицията. Хората явно знаеха, за разбития джип. Наложи се Гезим, Владо и аз да отидем до местното районно и да дадем показания. От там ни препратиха към го-горната инстанция т.е областното управление в Шкодра, където ни разпитаха при главния криминален инспектор, а после дълго седяхме при следователя, докато той напише протокол и удостоверение за пред полицейските власти (ако те спрат без шофьорска книжка без подобна бумага - яко ти дупе). Последва минаване през къщата на Гезим, където и го оставихме. Сбогуване и потегляне към Тирана. Там излъчихме една малка делегация (К. Данаилов, Живко, Коста и А. Жалов), която да посети българското посолство. Прие ни културното аташе М. Нинов, който в този момент изпълняваше длъжността "посланик". Възстанових сумата, която той беше внесъл в Министерството на околната среда за издаване на разрешение за провеждане на експедицията. После се насочихме към Дурес, край който поплувахме в Адриатическо море. Възнамерявахме да спим някъде край него, но така и не намерихме подходящо място. Със същия проблем се натъкнахме и в последствие. Придвижвайки се към границата не можахме да намерим подходящо място за нощувка на открито. Решихме да минем границата край Тушемищ - св. Наум, но когато стигнахме там, се оказа че граничния пункт не работи нощем. Грешката беше моя! Уви! Последва среднощно каране към другия близък граничен пункт - Чафа Сан. Тук, поради неразбирателство, се разделихме. Пътуващите с буса на Г. Райчев останаха да спят край езерото, а ние от джипа минахме границата и се "пльоснахме" в тревата на 200 м от граничния пункт. Беше около 4.30 сутринта.
На следващия ден рано сутринта се събрахме отново и поехме към Струга. Там хапнахме бюрек, пихме кафе и после направихме приятно сутрешно къпане в Охридското езеро. После "забихме" към самия Охрид, където разделени на групи разгледахме неговите забележителности и най-вече комплексът около Самуиловата крепост. После се отдадохме на къпане, хапване и пиене на бира. Вечерта решихме да потеглим в посока манастира св.Наум, да преспим по пътя край езерото и на сутринта да го посетим. За втори път се разминахме и екипажа на всяка кола спа на отделно място.
След поредното разминаване, на следващата сутрин отново се събрахме, но хората на Г. Райчев се връщаха от манастира, към който ние отивахме. Уговорихме поредна среща на Преспанското езеро. Там последва двучасово къпане, след което отново поехме на път - ние с джипа към Струмица - Петрич , а останалите към Дойранското езеро. На 4 август всички, но поотделно, се прибрахме по живо по здраво в България. Каква в края на краищата е рамносметката?
Открихме общо 6 пещери и пропасти, като картирахме 5 от тях. Снехме координатите на 3 пещери, фотографирахме входовете на 3 п-ри . Най-дълга се оказа пещерата Shpella Rratheve- 257 м, денивелация 15.45 (+9.75;-5.70 м), най-дълбока е Shpella Aqulit, след няколкометрова изкачване в Shpella ne Mjaes te Arapit, бяха открити и картирани 30 м нови части, направихме несполучлив, като краен резултат, опит за източване на стоящ сифон в пещерата. Въпреки всичко аз съм убеден, че трябва да се направи нов опит за преодоляване на сифона за да се работи зад него. Защото по всичко личи, че пещерата е обещаваща и моето предположение, е че тя ще бъде, ако не друго то Лапрехсофен на Балканите.
Автор: Алексей Жалов

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.