Експедиция “Бански суходол" 2003

Лого на експедицията. Автор: Константин Касабов ПК "Хеликтит" София.

В периода 30.08.2003-10.09.2003г беше проведена поредната експедиция на територията на циркуса "Бански суходол"-северен Пирин. Експедицията бе организирана от Софийските клубове “Хеликтит” и СПК “Академик”, но участие взеха пещерняци от ПК “Витоша” София, както и петима члена на полския клуб “Gawra”. Както винаги в началото на експедицията се появиха и обичайните проблеми с изнасянето на багажа. Въпреки това бе направен опит за почистване на района на лагера от трудноразлагащи се отпадъци, останали от предишни ски-и спелеопрояви. Като резултат от това бяха събрани 6 чувала боклук. Както се очакваше акцента на тазгодишната експедиция щеше да е продължаването в дълбочина на системата № 9-11, както и работа в перспективната № 6. За съжаление предварително начертаните планове претърпяха частичен неуспех. В № 9 на достигнатото от миналата година дъно на кота – 225м се оказа, че теснякът е непреодолим и трябва да се разширява с перфоратор. Такава беше и обстановката на дъното на паралелния отвес на –110 м. Не потръгна и работата в пропаст № 6. Снежната тапа се беше слегнала и успяхме да слезем в нея само 20 м. Това ни принуди да наблегнем на теренната работа по локализиране, маркиране иGPS-ване на другите обекти в циркуса. Бяха открити и изследвани нови пещери, а някои, на които липсваха карти, получиха такива: № 45 АБ(-11м), № 46 (14 м), № 66 (-10 м), №71 (-7м ). На № 41 бе съставена също карта, но в последствие се установи, че такава съществува, но не е предадена. В пропаст № 51 българополската група достигна дълбочина приблизително - 50 м. Друга група извади огромния камък от дъното на №13 и установи, че след стеснение, за разширението на което не остана време, тя продължава с отвес, а дълбочината й нарастна на–76 м. Полската група откри нови отвори на пещери на стените над “Кутело 2” и “Кончето”. В експедицията взеха участие председателят на БФСп Д-р. Петър Берон, както и Боян Петров, които извършиха биоспелеологични проучвания. В самият край на проявата се появиха и ветераните от Пиринските експедиции Иван Личков и Петър Делчев, СПК “Академик” София, които помогнаха за маркирането и локализирането на някои обекти. При разекипирането на № 9 беше направено интересно откритие- групата в състав Ю. Пасков и П. Димитров спуснаха един 15 метров отвес в голямата блокажна зала. На дъното му се натъкнаха на силно наклонена тясна галерия с вертикални тесняци. Краят на тази галерия опира в меандър с вода. Достигнат е лесен за разширяване тесняк след който има къс отвес и вероятно голяма локва (езеро). От тесняка се усеща силно въздупно течение, а по карта той се развива в желаната от нас посока. За отбелязване е, че бяха проверени различни разклонения в дънните части, а П. Бакалов и част от поляците изкачиха около 30 м в комина, от който се стича водата към дъното. Предполага се, че на това място в системата се включва друга пропаст с нелокализиран вход, но има вероятност това да е някоя от разположените в близост затапени със сняг обекти ( № 6, № 5 и др.).
 
Достъп до циркус Бански Суходол“
 
До циркус „Бански Суходол“ може да се достигне по два удачни начина. Първият по кратък път е под лифта ”Академика”, по долината под него се достига до премката между връх „Църна могила“ и „Кутело“ от където се хваща пътека която се спуска в циркуса. Този маршрут е удачен само при подход с не много багаж, поради бързото набиране на денивелация и стръмното спускане в циркуса, пътеката минава през сипеите което я прави неприятна за вървене с тежки раници.
Другия маршрут е за предпочитане защото набира постепенно денивелация и излиза в подножието на циркуса където, обикновено се прави бивака в бившия летен лагер на скиорите. От гр.Банско по пътя за “Шилигарника”се отива до разклонението на пътеката за х. „Вихрен“ и м. „Суходола“. За „Суходола“ се отделя черен път, върви се по него до първото разклонение в ляво което се следва до характерна полянка с големи дървета от която в дясно се отделя възходяща пътека. Тя е добре изразена до излизането в клековете където е маркирана с каменни “пирамидки”, които извеждат до мястото за бивак. Време от гр.Банско между 3 и 7 часа в зависимост от багажа.
 
В лагера на скиорите има заравнени площадки за палатки, землянка която също може да се използва за спане и печка на дърва. Лагерът е много замърсен и е желателно да се почисти! Вода се набавя от снежните преспи над лагера.
 
Геоложка характеристика на Северен Пирин
 
Северния дял на Пирин се простира между седловините „Предел“ и „Тодорова поляна“. Условно може да се раздели на две части – Северна част – острото, изграденоот мрамор „Вихренско било“ (върховете „Вихрен“, „Кутело“, „Бански и Разложки Суходол“), по източния склон, на което са врязани дълбоките и безводни циркуси „Бански Суходол“, „Баюви дупки“ и „Казаните“. Както и Южната част – гранитното било, на което се издигат върховете „Бъндеришки чукар“ и „Момин двор“.
Карстовото било на Северен Пирин е изградено от скалите на горната пъстра свита и карбонатната свита, които покриват пиринските гранатоиди и са част от „Вихренскта синклинала“ с посока СЗ – ЮИ. Горната Пъстра свита е представена от почти непрекъсната алтернация между различните гнайси, амфиболити, шисти, гнайсо-шисти, калкошисти и мрамори. Общата дебелина на свитата е около 1000 – 1500 м.
Карбонатната свита (свитата на мраморите) представлява най-голям интерес по отношение на пещери и пропасти и е изградена изключително мрамори често доломитизирани. Рядко в тях се явяват прослойки на слюдени шисти и калкошисти. Общата дебелина на свитата е около 1500 – 2000 м. Това са почти чисти мрамори, основно зърнеста текстура. Структурата им е гранобластична. Като правило мраморите са напукани, като се обособяват три системи пукнатини:

  • посока СЗ – ЮИ –325 –345 градуса и наклон 40–70 градуса
  • посока СЗ – ЮИ –285 –315 градуса и наклон 50–70 градуса
  • посока СИ – ЮЗ –30 –40 градуса и наклон 40–70 градуса

 
През неогена и квартернера Пиринския хорст се издига и това обуславя неговата дълбока денудация. През средата на квартернера хорстът се издига над снежната граница и се създават условия за образуване на типично ледникови форми. Особен интерес за нас представляват циркусите. Техните дъна са изпъстрени с много валози и понори. За тяхното образуване, освен ледниците голямо значение са имали и процесите на карстификация, подпомагани от тектонските пукнатини.
Карстификацията обуславя липсата на езера и реки. Атмосферните води потъват в карста и излизат отново в подножието на планината като карстови извори.
 
По важни извори в Разложкия карстов басейн са:

  • Язо и Изток– с дебит от 940 до 2105 л/сек.
  • Кьошкото– с дебит от 200 до 400 л/сек.
  • Извора на Бялата река– с дебит от 20 до 60 л/сек.
  • Изворите над с.Градево– с дебит от 7 до 20 л/сек.

 
Температурата на водата е 7–10 градуса. Общата твърдост около 2.2–2.57 мгекв., общата минерализация – 0.19–0.25 гр/л и е типична хидрокарбонатно-калциево-магнезиева. Общият среден дебит на всички извори е 1850 л/сек., средния отток е около 19л/сек. от кв.км.
Биоспелеологичните изследвания са оскъдни и са правени предимно по време на експедициите организирани от СПК „Академик“ София:

  • Спропадналото – aranea (паяци), dipterа (мухи), rihinolophus hipposideros (прилепи)
  • Бъндерица – lepthyphantes rhodopenisi (паяци)
  • Пропасти 32 и 33 в Каменитица и пропаст Вихрен– microterna caesareica (ручейник)
  • Пещера № 6 и въртоп до № 9 в Бански Суходол – lepthyphantes rhodopensis (паяци)

Липсва сериозно климатично проучване на пещерите и пропастите в района. Измерваните температури в пещерите и пропастите с височина над 1600м. са от 0.8 – 2.5 градуса.
 
Кратка история на проучванията в циркус Бански Суходол
 
Основна част от проучванията в района са дело на СПК „Академик“ София, те датират от далечната 1969г. При първото посещение в циркуса са открити шест обекта с не големи размери, но завършващите със снежни тапи пропасти дават надежди за нови открития, а района е набелязан за доста перспективен. Следващата експедиция е организирана чак през 1977г. но поради голямата давност от предишното посещение има проблем с намирането на вече откритите пещери и настава объркване при поставянето на номерата им. /поради сравнително големия брой пещери в циркуса и заради недобре водената документация, проблема с местоположението и номерацията на някои пещери остава и до днес/
От 1977г. до 1981г. е най-интензивния период на изследвания в района, организират се ежегодни експедиции с много участници и се правят системни проучвания на пещерите. Най-плодотворни са първите години когато се откриват почти всички по интересни пещери. През 1978г. е открита пропастта № 30 наречена “20 години СПК Академик” София, която първа в циркуса надминава сто метровата денивелация, но за съжаление завършва с непреодолим блокаж на минус 118м.
По време на републиканската експедиция организирана през 1981г. е продължена и пропастта № 9 до старото й дъно на около минус 120м., и свързването и в система с намиращата се наблизо № 11.
Следващите години се провеждат малки експедиции, основната им цел е работа във вече известните обекти главно № 30 и № 9.През 1987г. Пропастта № 9 е продължена до около –130м., след разширяването на тесняк преди последния отвес и попадането в паралелни галерии и отвеси. Проучването е спряно от пореден тесняк запречен с голям камък.
През 1989г. се провежда малка експедиция, която прави подробно заснемане на пропастите с помощта на теодолит и съставя подробно ситуационно кроки на циркуса.
Следващите години системните проучвания на СПК „Академик“ София в района са преустановени, редките посещения от пещерняци са предимно със спортна цел без съществен резултат за изследването на пещерите.
Едва през 2000г. след няколко разузнавателни посещения, проучванията в циркус Бански Суходол започват повторно. Те са дело на малка група от столичните клубове „Витоша“ и „Хеликтит“. През тази година по съществен резултат е продължаването на пропаст №13 наречена “Тримата глупаци” от –5 до –68м., поради разтопяването на снежната тапа на входа и след разчистване на стеснение над дъното. Допълва се азимутното кроки на П.Съйнов от 1978г., продължава и започналата проверка на останалите пропасти в някои,от които не е прониквано от откриването им преди повече от 20 години. Целта е да се установи сегашното им състояние, да се търсят евентуални продължения, както и да се систематизира информацията оставена от предишните експедиции.
През следващата година част от същата група в малко разширен състав, към който се присъединяват и членове на СПК „Академик“ София, продължава проучванията на района. Добавят се нови карти и описания към документацията на циркуса, но най-съществен резултат е продължението на пропастта № 9, която за сега се оказва най-интересният обект за работа в района. Продължението става след отстраняването на проблемния камък на старото дъно и разширяване на следващия тесняк, достигната е кота около минус 180 без да се стигне дъно.
През 2002г. пропастта е продължена до –225м. без да е стигнат сигурен край, направена е и карта на цялата система. Проведени са и климатични и биоспелеологични наблюдения в № 9, както и замервания на пукнатините и теренно привързване на входовете в нейна близост с помощта на теодолит.
 
Подреждане по дълбочина:
 
№ 9 -225м.
№ 30-118м.
№ 13-68м.
№ 34-56м.
№ 25-40м.
№ 50-35м./-15м.+20м./
№ 33-30м.
№ 2-25м.
№ 28-20м.
 
Участниците от Полша:
Gawra Gorzów Wlkp. Speleoklub
 
1. Paweł Duliniec.
2. Piotr Pilecki.
3. Marek Siarek.
4. Artur Nowak.
5. Daniel Cieszyński.
 
 
Благодарим на БФС, Национален парк „Пирин“, Своге Сушард, Кирил Данаилов и фирма Топ-Гео, Николай Свещаров и Асен Василев-Безми, членове на ПК “Хеликтит” София.
 
Съставили: Виктор Стефанов ПК "Витоша" София и Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София. 

Current View
Click here to download the PDF file.
 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.