Експедиция “Голо Бърдо’2007”

Идеята за провеждане на експедицията през 2007 –ма година възникна след като през 2006-та организирах и проведох почти частна, етноложко-пещерна експедиция в населената с етнически българи област Голо Бърдо, Източна Албания. Основната цел на експедицията беше провеждането на антроположки, етноложки, фолклорни и спелеоложки проучвания в района, а конкретните задачи се състояха в търсене, проучване и картиране на нови пещери и пропасти и съставяне на документация за тях (описания, фотодокументация, географски координати, биоспелеоложки сборове и др.), както и извършване на антроположки, ентоложки и фолклорни изследвания. Скритата цел на експедицията беше да спомогне за взаимното опознаване на двете български общности – тази живееща тук и онази живееща в Голо Бърдо – Албания.
Поканих двамина от клуба и когато те отказаха се насочих към други пещерняци. И така в крайна сметка сформирах следният състав:

-Петър Берон (Пети) – (зоолог) научен ръководител;
-Александър Стоев - ПК ”Пълдин”, Пловдив;
-Александър Янев (Янев) – СПК ”Академик”,София;
-Веселка Тончева – Институт за фолклор БАН;
-Георги Райчев (Змеят) – ПК ”Студенец”,Чепеларе, геоморфолог;
-Камен Бонев (Чируза) – ПК ”Вертиленд”, София, геолог;
-Константин Рангочев – Асоциация за етноложки и фолклорни проучвания “Онгъл”;
-Николай Орлов (Професора) – ПК ”Витоша”, София;
-Жорж Влайков - ПК ”Кейвинг”, София.
В последсвие, неофициално, към състава се присъединиха
-Йовка Райчева – ПК ”Студенец”, Чепеларе, палеонтолог;
-Петър Димитров (Гаргата).
На 16 юни (събота) потеглихме от София с осигурените от Г. Райчев превозни средства – джип „Range Rover” и 8-местен микробус Wolksvagen-Transporter. След известни премеждия, пристигнахме в гр. Либращ, където ни посрещна Хаджи Пируши – председател на Дружеството за просперитет на Голо Бърдо, Гора и Преспа. По-късно поехме към с.Стеблево, където щеше да бъде базовият лагер на експедицията. Пристигнахме там около 23 часа и се настанихме в къщата, която кмета на селото Сабри Мурати бе подготвил за нас.
На следващия ден подредихме „лагера” и се упътихме към първата опознавателна среща с местните хора. Във връзка с работата на етно групата кмета беше осигурил човек (музикант и певец), чийто песни да бъдат записани. Спелеоложката програма предвижваше обход в района на местността Драган и първоначално проучване на Ружката (дупката) на трите басамака, пропаст, която ни беше показана през миналата година. Пропастта е постоянно губилище на водите формиращите се в водосбора на голяма долина. Влизането в пропастта там през пролетта на 2006г. се оказа невъзможно поради изключително голямото количество на влизаща в нея вода. Н. Орлов и А. Стоев влязоха да огледат дупката за да установят, че тя се развива в два паралелни отвеса и водата от единия се губи в теснина, чието преминаване изисква разширяване. Приблизителната дълбочина е 35 м. Останалите направихме обход, в рамките на който Сашо Янев откри една пещера. На връщане огледахме попътно още няколко обекта. Оказа се, че в два от тях може евентуално да се влезе. Решихме, че проучването на дупките около Драган може да стане най-лесно, ако там се устрои еднодневен изнесен лагер . Затова натам, под ръководството на К. Бонев се насочиха Н. Орлов, А. Янев, А. Стоев, Ж. Влайков и П. Димитров. Г. Райчев, П. Берон, аз и Алил Тамизи се качихме на Ровъра и се отправихме към пропастта Шпелла не Хаджи те Малит (-30 м). Тя бе проучена и картирана от Н. Гладнишки, А. Жалов и Н. Ланджев през 2002. През 2006г. в нея се спуснаха, за да съберат биоспелеологичен материал, Д. Райчев, Я. Цветанов (Джуравеца) и аз. Тогава, между другото, беше събран 1 женски екземпляр от троглобионтна мокрица (вероятно от род Тrichonuscidae), която според ст.н.с. д- р Стоце Андреев от Националния природонаучен музей би трябвало да представлява нов вид за науката. Дали това е точно така можеше да се установи само при наличието на мъжки екземпляр какъвто липсваше. П. Берон се спусна в пропастта и събира там почти два часа. На връщане, местен човек ни каза, че край съседното село Студено (Fusha Studen) имало голяма пещера на име Shpella Plumave - 3-тата поредна дупка в района с подобно име. Относително по-резултатен бе денят на другата група. Тя картира Рушката на трите басамака и още две малки пещери – Цепката и Заешката. Същевременно беше проникнато около 7 м в едно губилище и бе направен опит да отворят друго. К. Бонев беше направил геоложко обследване на района за да установи, че: ”Той е изграден от силно напукани мраморозирани достигащи до мрамори варовици, които са окарстени в зоната на голям разлом – условия, който намаляват възможностите за развитие на големи пропасти в дълбочина”. На другия ден потеглихме заедно с Георги, Берон, и двама местни приятели в местността Драган, където ни чакаха останалите. После заедно се отправихме към местността Кусар, където кмета на Стеблево С. Мурати бе локализирал една пещера. Щом стигнахме мястото, към дупката поеха Жорж, Янев и П. Берон. Останалите се разделихме на групи за обход. В края на краищата пещерата бе картирана, групата на Н. Орлов откри и картира още една възходяща пещерка, а П. Берон събра пещера фауна обещаваща нови видове. През следващият ден отбора се раздели на три: Чируза, Жорж и Сошо Стоев, заедно с братята Мурати заминаха с Ровъра за албанското село Луник с цел да проверят информацията за наличието на пещери в района; Янев, Професора и Гаргата, „забръмчаха” към с.Студено за да проучат и картират тамошната пещера, а Берон, и аз заминахме с друг джип за с.Голямо Острени за среща с кмета на общината. След големи премеждия, изморителен преход под палещите лъчи на слънцето (температурата беше 38о С на сянка) групата на Чируза успя да достигне до единствената посочена от хора от с.Луник пещера – Shpella Ftoft (Студената /Ледената/ пещера) при с.Летиме и да я картира. Беглият оглед на района показа, че той е перспективен и би представлявал интерес за бъдещо проучване. Групата на Янев картира Shpella Plumave при с.Студено. Двадесет и първи юни бе последният изцяло работен ден на експедицията. Насочих Жориж, Янев и Берон към пещерата Shpella e Gur I Grahkamen при с.Борова – водна пещера, която поради липса на подходяща екипировка нашият клуб не можа да картира докрай по време на експедицията си през 2004г. Те картираха още 23 м галерии и достигнаха до сифон. В това време Чируза, Сшо Стоев, Гаргата и аз се упътихме към кленското високопланинско поле (~ 1250 м.н.в.) край едноименното село с.Кление за да огледаме няколкото непроверени губилища. Уви. Попътно картирахме една 10-метрова пещеричка.
Денят на 22 юни беше предвиден за комплектоване на картния материал и съпътстващата информация, източване на данните от GPS-ите върху топографска основа, събиране на снимковия материал и т.н. Същевременно се заехме да стегнем багажът и натоварим колите, за да можем да потеглим обратно рано сутринта на следващия ден. Вечерта заформихме купон по повод, че точно преди 54 години се бях пръкнал на белия свят. На другият ден „отблъснахме” към гр.Либращ, където имахме среща с нашият незаменим приятел Гезим Уручи – председател на Албанската спелеоложка асоциация. Взехме го и заедно отпътувахме към границата с Македония. Щом я минахме последва малка културна програма – посещение на скалните църкви край селата Радожда и Калище (XIV-XV век).
В крайна в рамките на експедицията отхвърлихме много работа. Картирахме сума и пещери (виж списъка). Техните входове бяха фотографирани и маркирани и координатите им снети с GPS.
В рамките на биоспелеоложката програма – П. Берон направи сборове от външната фауна и от няколко пещери. На този етап, събрания материал дава надежди, че в събраните екземпляри има най-малко два нови за науката вида пещерна фауна! Антроположките, етноложки и фолклорните изследвания също бяха много резултатни. Направиха се аудиозаписи на повече от 40 български песни, беше записана също информация за местния фолклорен календар, житейския цикъл (раждане, сватба, погребение, предения и легенди. Бяха направени фото и видео заснемания на бита на хората от района. Почти всичко сторено беше заснето с видео камера с оглед създаването на филм. Та това е то. Догодина мисля отново да отидем там. Надявам към „бандата” да се присъедини и някой друг хеликтитец. Ако го влече натам разбира се!  
 
Списък на проучените и картираните пещери:
 
Ружката на трите басамака, с.Стеблево, Дължина -; Денивелация – 35 м
Шпелла (пещера) Кусар, с.Стеблево, Дължина 47 м Денивелация +5 м
Възходящата, с.Стеблево, Дължина 10 м; Денивелация – 15 м
Заешката, с.Стеблево, Дължина 14; Денивелация –
Шпелла е Плумаве, с.Студено, Дължина 42 м; Денивелация – 12 м
Шпелла Акулит (Фтофт), с.Летиме, Дължина 100 м; Денивелация – 31 м
Шпелла не Ругес, с.Кление, Дължина 10; Денивелация –
Цепката, с.Стеблево, Дължина 14 м; Денивелация – 9 м
 
Общо картирани метри: Дължина: 264 м; Денивелация: 104 (+18; - 86) м.
 
Автор: Алексей Жалов

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.