През лятото на тази година (2000) в периода от 29.07. до 12.08. група пещерняци от клуба проведохме пещерна експедиция в един сравнително непознат и интересен карстов район, в който отдавна не бяха извършвани изследвания (последните данни са от 1981 г.), именно този на Стража или Парамунска планина - Трънско. Целта на експедицията беше чрез теренни обхождания да проучим територията на планината и да установим, дали освен вече изследваните пещери и пропасти ще открием и неизвестни такива.
Предварително си набавихме необходимата информация за планината и проучените до момента пещери в нея. С помощта на Алексей Жалов и Борислав Сотиров се снабдихме с топографски и геоложки карти на Стража планина. В хода на подготовката за експедицията, в началото на лятото, организирахме няколко предварителни обхода за да се запознаем по-добре с района за изследване. Обстойно разгледахме местността “Гуглин въртоп”, където установихме наличието на голяма въртопна мрежа, развиваща се в посока юг-север и няколко паралелни системи от въртопи със силно слегнали се дъна, някои от които имаха значителни размери. Набелязахме и някои перспективни места за разкопаване.
И така, в края на месец юли с неоценимата помощ на клубното ръководство, което безапелационно ни предостави нужната материална база и осигури нейното транспортиране, се установихме на постоянен лагер в местността “Гуглин въртоп”. Тук трябва да отбележа, че през последвалите 15 дни уют не ни липсваше. Лагерът ни беше установен в гора, което ни предпазваше от жарките летни лъчи на слънцето. По различно време идваха и си заминаваха хора, но презастъпването учудващо се получаваше без предварителна уговорка.
Бавно и постепенно започнахме да обхождаме територията на планината. Две самостоятелни групи работеха в отдалечени райони, а трета подсигуряваше домакинството в лагера. Първоначално започнахме работа в някои по-рано набелязани места. За съжаление резултата беше нулев. Невероятните количества земни маси, които изпълваха по-интересните въртопи, правеха разкопаването трудно и почти невъзможно.
Установи се, че в Парамунската пропаст паралелен отвес не съществува, а просто в стената на основния отвес има халка, която на няколко метра по-надолу пак се отваря в него. В периферията на един въртоп съвсем близо до лагера, предприехме разместване на големи скални блокове, за да проникнем евентуално в една интересна кухина, която се забелязваше в дълбочина, но и тук ударихме на камък. Няколко метра по-дълбоко тя се превърна в непреодолима пукнатина, чието преодоляване можеше да бъде мечта и за най-слабият от нас. Едно момче от село Парамун ни показа един интересен комплекс от ниши над селото, наричащи се “Църквище”, но и там нямаше изгледи да излезе нещо по-голямо от скална ниша.
Най-сетне, на 2 август късметът ни споходи. Докато една група обхождаше местността южно от връх Кръста ,нашата група, предварително почерпила сведения от месното население се отправи към билото на планината западно от връх Груйница. На топографската карта имаше отбелязани няколко въртопа при които още не бяхме ходили. В сравнително рядката гора ясно си личаха негативните форми на планинския релеф. В западната страна на един от въртопите се натъкнахме на отвор между скалните блокове. За съжаление обаче само 5 м навътре дупката задънваше. Попълнихме нужната документация и навлязохме в един по-гъст пояс на гората в западна посока. Въртопите се редяха един след друг, а точно където гората отново оредяваше забелязахме едно още по-дълбоко пропадане. И каква радост! В югозападната периферия на въртопа се открояваше тясно отверстие на непозната пропаст. Хвърленият камък избумтяваше няколко пъти в теснината и след кратка пауза тупаше някъде в дълбочина. Фантазията ни се развихри, но така или иначе през този ден нямаше как да влезем в пропастта. Този ден ни донесе и откриването на още няколко близки и перспективни за работа отвора. Сред тях обаче, по-голям интерес предизвикваше един широк вход на пещера разположен на 10 метра по- ниско от входа на пропастта. Обстоятелствата наложиха следващите няколко дни да работим именно в този район на планината. Тесният вход на новата пропаст, с работен номер 011, в последствие наречена “Роня” беше естествено сито за по-едрите. За това като по-слаби двамата с Живко Петров се заехме с изследването и картирането и. Всъщност “Роня” наистина имаше изключително тесен вход, но 4 м по-надолу се изпадаше в обширен кладенец, дълбок 12 м и с малка заличка на дъното. В началната част на отвеса забелязохме вход на паралелен отвес, дълбок 9 м. Неговото дъно се оказа и най-дълбоката точка на пропастта (-17,30 м). На 3 метра преди дъното на кладенеца се натъкнахме на отверстие, което започнахме да разкопаваме, но едно непредвидено срутване на камъни от върха на отвеса, принудително ни изкара на повърхността, където изрекохме множество ругатни по адрес на дупката.
Пещерата, за която вече стана дума нарекохме "Монетарницата". Тя беше с широк и многообещаващ вход, през който се влизаше в силно низходяща галерия. За съжаление тя прекалено бързо задъни. Въпреки предприетото разкопаване на наслаги ефекта не беше голям - тя продължи само още 3-метра и толкоз. Подобно беше и положението с останалите намерени отвори в местността. Може би подценихме някои от тях като например този с номер 016 и 004 и 005 в местността между върховете Кръста и Дренова глава. Много време загубихме за разкопаването на “Моржа” една дупка в дъното на въртопа на “Роня”. Там слязохме на 5 м вадейки пръст и камъни. Много време ни отне и търсенето на мистериозния отвор до Големи връх, описан в един пътеводител за планината от далечната 1964 г.
В следващите дни пренасочихме усилията си в търсене на отвори в скалните венци над селата Мракетинци и Филиповци. Обходихме също и клисурата над село Лялинци. Единственото, което открихме бяха малки ниши или по-скоро пукнатини. За утеха картирахме проходната пещера над село Мракетинци, наречена от населението “Здравчи камък” или “Орлово гнездо”. Тя е била известна на месните, отдавна, но не беше позната на пещерняците. Общата и дължина възлезе на 17 м с положителна денивелация от 4,5 м. Всъщност пещерата представлява зала с неправилна форма и площ от 70 м2. Тя бе нагледен пример как умират пещерите, защото таванът й видимо се рушеше. В последния ден на експедицията, над Велинова клисура открихме и една 10-метрова пещерка, която нарекохме “Стражица”. Над нея се натъкнахме и на останките на някогашна крепост. Местността наоколо (връх Шильов) изглеждаше обещаваща, но изключително гъстата растителност, която не бе изключение за района спираше и затрудняваше обхода.
И така неусетно стана август, времето отделено за провеждане на експедицията изтече и дойде време за кратка равносметка за свършената работа. Някои хора ще кажат “Нужно ли беше да се изразходват толкова много ресурси и време, без да се стигне до очакваните резултати? Фактически големи пещери не бяха открити”. Тук ясно искам да подчертая – целта на нашата експедиция беше да направим проучване в един почти непознат район и най-вече да дадем оценка за перспективите му. Това може да се нарече покриване на едно бяло петно от картата на карста у нас. Така или иначе резултатът е налице. Бяха открити без разкопаване пещерите “Роня”, “Монетарницата”, “Стражица”, “Здравчи камък” и др., което е сравнително рядко срещано явление в днешни дни. Същевременно у нас се провеждаха пещерни експедиции в далеч по-перспективни райони, като например “Стенето”, където резултатността беше значително по-малка. Все пак си мисля, че нещата опират и до късмет, и най-вече добро познаване на района за изследване. Експедиция “СТРАЖА 2000” се опита да разреши и някои неизвестни по отношение геоложките условия за формирането на карста в Стража планина, данните за което ще бъдат вписани в подробен доклад. За отбелязване е, че в почти всички съседни планини системни спелео-проучвания не са били извършвани и по същество те също представляват бели петна. В тази връзка нашата идеята е, в близките години да извършим теренни изследвания в тези райони и изясним този въпрос. Ако имаме късмет, се надяваме да открием и по-големи пещери и пропасти. Осъществяването на това начинание е въпрос само на време и желание от наша страна.
В експедицията участваха: Константин Стоичков, Константин Касабов, Живко Петров, Милен Кръстев, Веселин Дробенов, Алексей Жалов и Кирил Дикански всички от ПК"Хеликтит", Алека Стрезова и Борислав Сотиров от СПК “Академик”-София, Магдалина Цонева, Ваня Колчакова-не клубни членове, Ивайло Чичев и Даниел Йорданов пещерняци от бившия клуб "Рудничар"- Перник.
Дължим особена благодарност на Асен Василев (Безми) и Ивайло Иванов, които транспортираха материалната база, храните и някои от участниците в експедицията от София до с.Парамун и обратно.
Автор: Константин Стоичков
Приложения:
Прикачен файл | Размер |
---|---|
![]() | 50.7 KB |
![]() | 64.51 KB |