В края на всяка година Българска Федерация по Спелеология обявява експедициите, които влизат в календарния й план. Така в клуба разбрахме, че пещерният клуб “Стрешеро”от гр. Враца има намерение да направи експедиция в района на гара Черепиш. Веднага се ентусиазирахме от тази новина. Който е следил клубната дейност със сигурност е наясно, че през последните 3-4 години в този интересен район с помощта и на други софийски клубове направихме няколко по-значителни открития. Бяхме обаче наясно, че в близост до г. Черепиш има още потенциал за проучване. Основната пречка обаче да не се извършват по-задълбочени изследвания както и да не се търсят нови пещери в различните краища на този немалък по територия район беше липсата на систематизирана информация за обектите (пещерите). Голяма част от картите бяха без описания. Сами знаете, че е много трудоемко да се намери дадена пещера без да са описани нейното местонахождение и достъп. Точно обобщаване и систематизиране на документацията, както и маркиране и GPS-ване на пещерите щяха да са главните цели на бъдещата експедиция. Предварително бе решено самата експедиция да обхване някоя част от района с по-обособени граници и там да се съсредоточат всичките усилия. След няколко дискусии се спряхме на м. Заград-“Полуострова”. Мислехме, че това е най- добре обособения район с ясни граници и ще ни бъде по- лесно да “изръчкаме” не малкото пещери там.
Така неусетно се изнизаха седмиците преди експедицията. Странно, но изведнъж се оказа, че от клуба за Черепиш ще пътуваме много малко хора. Въпреки многото почивни дни интереса на повечето столични пещерняци бе прикован към пролетния лагер-сбор на Карлуково, както и към станалото вече традиционно ходене по “Котленски дупки”. така в последния момент заминахме само аз, Алексей, Магда и Папи от ПК “Витоша”.
За лагеруване бе предварително подбрана една дълга и равна поляна в близост до старата семинария и недалече от Черепишкия манастир. На място заварихме организаторите от Враца да монтират един голям прожектор за лагерно осветление, както и маркуч за вода, свързан с питейния водопровод. С това те решаваха най-належащите нужди на една подобна експедиция. Пламен беше учуден, че сме толкова малко, защото Алексей преди време му бил казал, че едва ли не в експедицията ще се включи целият клуб. Трудно в такъв момент можеше да се обясни незаинтересоваността на клубните членове за прояви от такъв тип. След като опънахме палатките настана и обичайната суетня в лагера. Слънцето взе да напича и ние рискувахме да се “разложим”. Поради тази причина “пуснах мухата” на Магда и Папи за една малка проходна пещера в близост, за която бях убеден, че няма карта. Запътихме се към пещерата, която се намираше непосредствено след първия тунел на шосето на около 20-25 м височина. Приключихме сравнително бързо с картирането й, защото беше с незначителни размери (13.50 м) (+3.50 м) и общо взето изкачването до пещерата беше по-интересно от самата нея. След, като се прибрахме в лагера установихме, че членската маса се е увеличила, а сред новодошлите е и Здравеца, който знаеше немалка част от тукашните пещери.Без да се бавим минахме от другата страна на Искъра като заформихме доста солидна теренна група в състав А. Жалов, З. Илиев, П. Петков, П. Димитров, М. Стаменова и аз. Останалата част от хората отидоха в м “Ключин дол” да маркират известните там пещери. Деня се очертаваше изключително горещ. Запътихме се из шубраците на “Полуострова” и локализирахме първите пещери, разположени в близост до ЖП тунела. Това бяха многовходната пещера “Бранковата”, проходната пещера “Прихода” и малката пещера “Бисерна”, в която действително имаше бисери само че отдавна изсъхнали. Междувременно дръпнахме карта на една 10-11 метра дълга пещера, която нарекохме “Заграде”. Движехме се по най-ниската заливнатераса на Искъра маркирахме “Трънливата пещера” и след като достигнахме “Носа” на местността “Заграде” се изкачихме по един улей до останките от старинна крепост, от която произлиза и името на полуострова. Веднага ни направиха впечатление поразиите, които бяха извършили местните иманяри, но тепърва щяхме да се натъкваме на иманярски безумия. Здравеца се покатери на скалите и взе да оглежда едно причудливо природно творение, което представляваше две еднакви по форма, но не и по големина скални халки. И тамън взехме да го майтапихме, че ще вземе да ги картира като комплекс, когато Папи се напъха в една тясна пролука и установи, че навътре се развива възходяща и на места доста тясна пещера. Така се оказа, че ще трябва да се картира всичкото като една пещера, която нарекохме “Тунелчетата”, като в откритата от Папи част се натъкнахме на наистина красиви пещерни образувания. Прехвърлихме се от северната страна на полуострова, която е обрасла с по-гъста гора и започнахме да се движим в основата на скалните венци. Не след дълго се натъкнахме на широко пещерно предверие, в края на което имаше тесняк, от който се усещаше въздушно течение. Отново Папи се нашмули и таман си помислихме, че се е “забравил”, когато излезеи каза, че тука има пещера с голяма зала и лабиринтни галерии. Облякох се и влезнахме повторно. Наистина дупката си заслужаваше като още тогава си казахме, че ще излезе около 100 м и на всичко отгоре имаше още два входа. За съжаление нямаше време да я картираме. Здравеца и Алексей забелязаха още една пещера с голям вход, разположен на около 13 м над основата на скалата. Решихме на следващия ден да дойдем отново и си тръгнахме към лагера. За по-кратко минахме през моста на влака след ЖП тунела и тръгнахме по шосето. Пътьом локализирахме и “Язовската пещера”, която представляваше една голяма зала. По традиция се отбихме в ханчето за по бира и шкембе и след това с Папи вместо да се приберем в лагера отидохме в “Шамиловата пещера”, разположена в близост до перона на гарата. Живко я беше картирал преди две години и беше отбелязал, че има мегдан за продължение. Оказа се прав и я продължихме с още петнадесет метра като оставихме един тесняк накрая специално за него. Прибрахме се към полунощ в лагер. Така ударно приключи първият ден от експедицията.
На сутринта станахме рано. Взехме едно 40-метрово въже и Папи, Магда и аз се запътихме към набелязаните обекти. Преди слънцето да е напекло яко минахме от северната (сенчеста) страна на масива. С помощта на алпийска стълбичка Папи преодоля първите няколко метра, след което успя да издрапа до входа на пещерата. После преметна въжето и ние фиксирахме единия край на едно дърво. Дръпнахме по свободния край на въжето на самохвати и се изкачихме до входа на пещерата. По всичко личеше, че сме първите, които се качват дотук. Въпреки, че не беше много голяма (излезе около 40м) пещерата си я биваше. Тя има два входа и две разположени една над друга галерии, в края на които могат да се открият продължения. Тепърва ни предстоеше обаче картирането на “Себулбина дупка”, както я нарекохме в последствие. Тази забава ни отне четири часа, но си заслужаваше. Освен интересните лабиринтни галерии ни направи впечатление и голямата зала с множество красиви пещерни образувания. Тук е мястото да отбележа, че това е най-дългата и интересна пещера на “Полуострова” (127м), (+10м). Привечер се прибрахме в лагера и Папи си замина за София. Същия ден Алексей и Здравеца бяха отметнали доста работа от южната страна на масива. Те бяха картирали 7-8 нови пещери и локализирали поне още толкова известни. Една част от останалите участници в експедицията бяха продължили маркирането на пещерите в м.“Ключнидол”. Групата от гр. Монатана също бяха свършили някаква работа като успяха да маркират пещерите, намиращи се на “Стагата”. Оказа се, че към експедицията са се присъединили още пещерняци, между които и една група от Габрово, както и членове на Софийския клуб “Искър”, които бяха довели гост от Холандия, също занимаващ се активно със спелеология. От него разбрахме интересни подробности за спелеолозите там. Той обясни, че поради липса на пещери в “ниската земя” те ходели по дупки във Франция и Белгия. Малко преди да се стъмни показах на групата от Габрово входа на най-голямата пещера в района “Черепишката”(Студената), (632 м), както и входовете на разположената в близост пещера “Камината” (102 м), (+27 м). Така настъпи и последния ден от нашия престой на Черепиш. Този път се събрахме в една група аз, Алексей, Магда и Здравеца. През този ден успяхме да картираме шест нови пещери и да локализираме още 7-8 известни отпреди. Най-интересни от новооткритите се оказаха разположените в близост една до друга “Кристална”, “Хеликтитската” и “Змияндъра”. Пещерата “Кристална се оказа една нищо и никаква, изключително кална и пълна с иманярски приумици дупка. Но точно в нея, в самия й край се натъкнахме на образувания, каквито не могат да се видят в нито една друга Черепишка пещера, и по принцип са изключителна рядкост. Това беше една група от полупрозрачни хеликтити и аномалити, както и кристали, каквито съм виждал единствено в “Шаралийската пещера”. Подобни образувания имаше и в “Хеликтитската“ пещера, като я нарекохме поради голямото количество хеликтити по тавана в една от залите и. За голямо съжаление обаче в тази иначе раздвижена и не малка пещера част от изключително красивите пещерни образувания бяха изпочупени от иманяри, оставили следи навсякъде из пещерата. Не ги беше спрял нито малкия четири метров привходен отвес, нито някои тесни участъци. За сметка на това ние се “Напазуравхме“ с инструменти за разкопаване-лопата, лостове, чукове. Интересна се оказа и формата на разположената в непосредствена близост пещера “Змияндъра”, която имаше вид на дълга и извита змия. Накрая открихме още две неизвестни пещери, но тях ги оставихме да ги картират другите. Равносметката за извършеното от членовете на клуба беше доста добра. За времето на експедицията картирахме и проучихме 11 нови пещери. В крайна сметка експедицията се оказа доста успешна и голям принос за добрия резултат бяха направените подробни описания на пещерите в м. “Заград”, както и някои обекти в района на “Стагата”, “Ключнидол” и “Манстирското”. Една от главните причини за успеха беше и перфектната организация от страна на домакините. Разбира се не мина без пиянски изцепки, но това беше бял кахър на фона на постигнатите резултати. За времето на експедицията бяха картирани над 20 нови пещери, а много други отдавна известни се сдобиха с описания, бяха им снети координати и бяха маркирани с федеративните им номера. За отбелязване е, че подобни прояви са едно добро начало за систематизиране на не чак толкова точните данни, оставени от предишни проучвания както във Врачанския край, така и на още много места в страната.
Послепис: В късната есен на тази година Алексей, Магда и аз отидохме за един ден на Черепиш. Бяхме получили сведения от Здравеца за няколко пропуснати по време на експедицията пещери. Въпреки недотам точната информация ние картирахме три малки пещерки, с което може да се счита, че 99% от пещерите на полуострова са изследвани и локализирани. Изключение правят няколко отвора на високите скални венци, които ще бъдат обект на пролетната експедиция, на която се надяваме да отхвърлим голяма част от работата в други части на района, разположен в близост до г. Черепиш и с. Лютиброд. Силно се надяваме този път проявата да бъде подкрепена от повече клубни членове.