ЕКСПЕДИЦИЯ „БУСОВАТА’2006”

В самото начало на август, неочаквано нашия приятел Микан Андреев от Цариброд ми отправи покана за участие в международната експедиция “Бусова-2006”, която се организира от колегите от Асоциацията на спелеоложките организации на Сърбия (АСОС). Нямаше никакво време за маене и набързо събрах група приятели за натам. И така на 5 август така наречената представителна група на БФСп в състав И. Алексиев (Морския), К. Стоичков, М. Стаменова и моя милост всички от пещерен клуб „Хеликтит”- София отпътувахме с джипа на Морския за Сърбия. Спахме в мотела на пещерата Магурата, станахме рано сутринта и преминахме границата при Връшка чука. После минахме през Зайчар, покрай Бор, Борското езеро и прочее за да стигнем някъде по обед в гр.Жагубица в Източна Сърбия, изходен пункт за мястото на експедицията. Самата тя се проведе на територията на планината Беляница (1336 м.н.в), която съставлява по-голямата част на планинския масив Беляница-Кучай, който е част от системата на Карпатите. Той е изключително богат на повърхностни карстови форми - стотици въртопи, десетки валози, няколко слепи карстови долини. Част от него се дренира от извора на река Млава край гр.Жагубица - извор от воклюзен тип, който е изследван до 70 м дълбочина без да е достигано дъното му. Преобладаващата част от подземните карстови форми са вертикални, а най-дълбока известна пропастта е Тисова яма (-235 м.).
Добре уреденият палатков лагер беше организиран на 18 км от града и на около 1000 м надморска височина в северната периферия на огромния валог Бусовата, в който се разкрива входа на едноименната понорна пропастна пещера (за съжаление понастоящем най-тясната част от нея блокирана от глинени наслаги). Бяхме посрещнати любезно от Милорад Кличкович и Саша Михайлович лидерите на новосъздадената Асоциация на спелеоложките организации на Сърбия - антипод на другата национална спелеоложка организация, която формално е под шапката на планинарския съюз на Сърбия. Въпреки непостоянното време (повече дъждовно отколкото слънчево) спелеолозите от Сърбия, Румъния, Босна и Херцеговина и нашата страна упорито работиха за проучването на този малко познат и изключително интересен район. По време на теренните обходи имах шанса да открия една пропаст, която след картирането й (два дни по-късно, в което участва и Коста) се оказа дълбока 18 и дълга 26.40 м, но за сметка на малките размери много красива. Същевременно в малка пещера-губилище в местността Бусовата българския екип откри две теснини, които след разбиване увеличиха дължината й до 30 м и денивелацията до - 18 м. Дупката беше открита от Магда. Предишните дни сърбите я бяха проучвали и стигнали до заключението, че в нея няма перспектива. В дъното след блокаж се разкрива тясна галерия вляво. Разчистих за да може да мине Магда. Следва малко кладенче - 2.60 вдясно и напред ниска низходяща галерия с праг от около - 2 м. и още 5 м. галерийка водеща до малка заличка. На дъното след прага Коста откри отвор в пода, зад която се виждаше, че дупката продължава. Отидох до близката кошара за инструмент и взех един лост и част от тесла. Коста поработи здраво, извади един огромен камък препречващ пътя надолу, но въпреки това не можа да влезе. Междувременно картирахме с общи усилия дупката. Два дни по-късно Коста, Магда и сръбски колеги отидоха отново в пещерата, разшириха входа й и влязоха в подлежащата галерия. Оказа се малка заличка с дължина около 4 м. Същият ден Върджил от Румъния, придружен с две румънски девойки (не пещернячки) и аз отидохме да копаем в един на пръв поглед много перспективен въртоп - губилише. В близост до него беше проверена една малка пропастчица - 3 м. и с общи усилия с помощта на 20 кг лост взет от близката кошара разбихме малък отвор в съседство, но той се оказа сляп. После отидохме в съседния въртоп-губилище на пещерата Бусовата. Току над губещата се вода зееше малък отвор, който ми се стори перспективен. „Насъсках” отбора и двама сръбски пещерняци, водени от Коста, отидоха за да извадят купчина камъни и пръст и след навлизането на около 3-4 м. навътре да зарежат обекта. С Върджил работихме самоотвержено. Достигнахме до вертикален пасаж, извадихме камъните, но за съжаление долу се оказа затапено. Сръбските колеги откриха редица нови пропасти, част от които бяха картирани, а друга оставени за изследване и картирани по време на следващата експедиция през 2007 г. Съществен принос за цялостната работа имаше И. Алексиев, чийто джип направи възможно проучването на една част от отдалечените от 12 до 15 км от лагера райони. Морския представи тима и като се спусна в легендарната Тисова яма и участва в нейното проучване и прекартиране. В края на престоя си на експедицията българския отбор посети, с цел фото заснемане и събиране на биоспелеологичен материал, красивата новооткрита пещера Радомирова печина. Всичко, което се случи бе добре декорирано от дъжда! По едно време валя „нон стоп” почти 24 часа, време в което излизахме от палатките за да хапнем или други естествени нужди! Добре, че имаше промеждутъци за да има за какво да разказваме!
Силно впечатление ни направи това, че 2/3 от общо 30-членния състав на експедицията бяха млади и много ентусиазирани хора, нещо което днес рядко се случва у нас. Почти всички от тях ползваха английски език, което направи общуването ни съвсем пълноценно.
Участието ни в тази добре организирана и резултатна експедиция отиде към своя край, два дни преди закриването й и тъкмо, когато времето се оправи! Нямаше как, защото ни предстоеше втората част от нашата мисия. На път към следващата цел посетихме една от най-красивите и посещавани благоустроени пещери в Сърбия - Ресавска печина с обща дължина 4.500 км. Същият ден се отправихме към гр.Димитровград (Цариброд) в Западните ни покрайнини. Посещението там бе по повод състоялата се в София, месец по рано среща, между делегация на община Димитроград, водена от г-н д-р Веселин Величков - кмет на града и отговорни представители на Българската федерация по спелеология (БФСп). На нея гостите от съседна Сърбия помолиха БФСп да сътрудничи на общината и планинарското дружество, към което има спелеоложка секция, за развитието на спелеологията и пещерни туризъм в района.
Срещата с малката група спелеолози от Димитровград беше радушна. Тя имаше опознавателен характер и на нея бяха набелязани и първите стъпки за осъществяването на едно ползотворно бъдещо сътрудничество. В българския културен дом, където тя се състоя бяха прожектирани два български видеофилма “ С очите на прилепа” и за украино-българската експедиция в Крубер през 2005г. На следващия ден заедно с пещерняците от Цариброд начело с Микан Андреев посетихме впечатляващо красивата Петърлашка пещера. Та се намира на 15 км северо-западно от Цариброд между селата Петърлаш, Одоровци и Смиловци. Входът е бил някогашен понор на водите формирани в Одоровското поле. Сега рекичката която целогодишно протича през полето се губи в понор разположен на около 30 м от входа и няколко метра по-ниско от него. Едно по-внимателно проучване на района, пещерата и търсенето на пътища към по-ниско разположения водно-активен етаж на пещерата би увеличило многократно нейната дължина. Според местните спелеолози, губещата се пред пещерата вода (след оцветяване) се появява на карстов извор на 12 км северозападно от губилището. Нашата мисията постигна поставените цели, най-важна от които беше развитието и укрепването на връзките с колегите спелеолози от съседните на България страни. Прибрахме се в същинската България на 13 юни – доволни от видяното и стореното.
Автор: Алексей Жалов

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.