ЕКСПЕДИЦИЯ „ГАОЛИГОНГШАН 2013“

Кирил Данаилов, подготовка за картиране на пещера в Китай. Автор: Алексей Жалов ПК "Хеликтит" София, БПД.

Съни, Камен, Цецо и аз се събрахме на Централна софийска гара някъде около 17.50 часа на 1-ви ноември. Купихме вода и шише уиски „100 гайди“ за изпроводяк и после доста по-живо се запътихме към влака. Кирето, в типичен негов стил, закъсняваше, което в един миг ни се стори фатално. Десетина минути преди тръгването на влака все пак той се появи и мирясахме! Купето – шест местен кушет, все пак ни побра, но с наместването на багажа видяхме голям зор. Нататък нещата тръгнаха като по вода - приказка (най-вече за федерацията и нейната съдба), пийване. Така почти неусетно стигнахме до Димитровград, където към групата трябваше да се „пришие“ Таньо! Уви! От шафнера разбрахме, че машината на влака идващ от Букурещ се е развалила и влакът ще закъснее най-малко 2 часа! Отгоре на всичко влакът започна да пра- ви някакви странни маневри. Най-накрая всички се отдадохме на дрямка. Някъде към 4 сутринта Таньо успя да се присъедини към нас! Нататък нищо интересно – минахме турската граница и по познатия начин, по-късно се прекачихме на луксозен автобус, който ни закара на централната гара на Истанбул. След обилна закуска, „яхнахме“ трамвая. След 14-тина спирки се прекачихме на метрото, което ни отведе на летище „Кемал Ататюрк“. Полетът до Куала Лумпур трая 9 часа, после сменихме превозвача и след още 3 часа летене на 3-ти ноември по обяд кацнахме живи и здрави в Кунмин. Пристигането ни в областния град на провинция Юнан сложи началото на поредната четвърта българо-китайска пещерна експедиция. Следващият ден бе отреден за пътуване. Поради перфектния път неусетно изминахме 600-те километра до Бао шан. Вечерта, а и следващия предиобяд бяха посветени на формални срещи с ръководните другари на Национален парк Гаолигонгшан. Веднага след това поехме към градчето Мангогай, където според нашите хора трябваше да има неизследвана пещера с дължина поне 10 километра, която трябва да проучим! Дай Боже, всекиму!
Бяхме посрещнати от местните величия - кмета на селището, шефа и заместник-шефа на местното горско стопанство. Последва среща с един от големите общински партийни шефове и вече познатите другари, на която ни разказаха за пещерата. Те потвърдиха, че тя е доста голяма и красива, което още повече ни мотивира и надъха! На 6 ноември направихме първото опознавателно проникване в пещерата Xian Ren Dong, чието име в превод на български означава „Безсмъртната пещера“. Тя е свещено място на малцинството Дай (тайландци). От входа надолу е монтирана желязна стълба, която преминава в бетонни стъпала. Слизайки 40-тина метра попаднахме в обемна зала. Оттам пещерата се разклонява - галерия надолу, която води до подземна река с дебит 60-70 литра в секунда и галерия нагоре, която в началото е възходяща, а после почти равна. Чрез два отвора горната галерия се свързва с долната. Пещерата наистина беше богата на масивни натечни образувания, характерни проявления на тропическия карст. Около нас почнаха да кръжат едри и черни на цвят прилепи с впечатляващ, поне за мен, размах на крилата от 50-60 см. Съчетанието на високата относителна влажност и температурата на въздуха от 20-22oC мигновено ни накараха да се почувстваме като в сауна, но имахме ли избор - разделихме се на групи и започнахме работа.
Едни се впуснаха да обхождат пещерата, за да разберат колко работа ни предстои, други се заеха с картировката, а Съни - с главната си задача - да изследва пещерната фауна. На „първо четене“ се оказа, че срещу течението на реката има 500-600 метра галерии. Киро и моята група картирахме около 240 метра, но отнесено към това, което виждахме, свършеното се оказа капка в морето. Следващият ден беше изключително силен за експедицията ни! Разделени на 3 групи картирахме почти 6 часа, в резултат на което бяха отснети около 1200 галерии. Пещерата се оказа доста обемна и картирането на големите зали, което се падна на мен, се оказа много тегаво. Така и не можахме да завършим картирането, защото почти в края Камен и Цецо откриха нови, неизследвани галерии, а престоя в пещерния зной вече ни беше взел здравето.
Боян продължи събирателската си дейност и вечерта, заедно с Цецо Паров, заложи мрежа за прилепи пред входа на пещерата, за да може улавяйки ги лесно да определи видовия им състав! Новият ден беше определен за завършване на картировката. Към дължината на пещерата бяха прибавени още около 300 метра. В късния следобед продължихме събирането
на картата. В крайна сметка се оказа, че за съжаление, тя не е 10 км, а има скромната дължина от 1864 m. . . . . . Здраве да е – все пак се оказа, че Xian Ren Dong е най-дългата пещера, проучена от нас за последните две наши експедиции в Китай! На следващата сутрин се възкачихме на хълм, където сред обраслия с буйна растителност склон, местните люде бяха открили три пропасти. Надеждите ни, че това са входове на дълбоки дупки се оказаха напразни. Едната от тях се оказа 13-тина метра, втората бе около 15 метра, а третата се оказа по-високо разположен неин отвор - т. е. картирахме една 50-тина метрова пропаст с три входа. За равносметка - 3 проучени пещери, с които мисията ни в този район приключи. След 6-часово пътуване замръкнахме в Тенчонг, където имахме работна вечеря с шефа на парковия участък! Сутринта отново „яхнахме“ бусчетата и поехме на северозапад към селцето Датангкун. Попътно ни посрещна един от местните рейнджъри и веднага ни „хвърли“ в района на т.нар. Планина на петте пръста, където впрочем направихме последното си изследване по време на експедицията през 2011 год. Тежките планински пътища не пуснаха колите ни по-нагоре от 2 140 метра надморска височина. Бойците тръгнаха нагоре. Цецо и Съни картираха 2 пропасти и продължиха диренето във височина. Достигайки на 2 600 метра, местният рейнджър, Цецо и Съни откриха няколко пропасти. Цецо екстремно се спусна в една от тях и достигайки дълбочина 60 метра, се натъкна на непреодолимо без разширяване стеснение. Надолу шахтата чернеела, от тъмата веел хлад, а няколко прилепа стремглаво се шмугнали навътре подсказвайки, че пропастта продължава! Навън вече се смрачаваше, инструменти за разширяване липсваха и момчетата бяха принудени да отстъпят. Междувременно Таньо и Камен картираха друга 50-тина метрова пропаст с хоризонтална галерия на дъното, с което закръглиха резултата на 4 проучени тук пещери. На идване, колите ни не само срещнаха трудности, но едната от тях счупи стъкло. С присъщата си азиатска любезност, домакините предложиха да не предприемаме повторен риск и да отложим доизследването на района за друг път. Съгласихме се без охота, защото нямахме друг избор. На 12 ноември ни заведоха в друг, малко по-достъпен район. Спряхме колите в подножието на типичен за тропическия карст коничен хълм. Нашият водач твърдеше, че в основата му има извор, който излиза от пещера, което вещаеше нещо доста интересно. Спомена ни още, че някъде във високата скалиста част на възвишението има и друга неголяма пещера. Разочарованието ни дойде веднага, щом прегазихме реката, която ни разделяше от заветното място. Уен Джи се прежали и без да му мисли нагази до гърди в един от пещерните отвори. Уви! След няколко метра сводът се снижаваше до водната повърхност! Таньо повтори упражнението в съседната по-голяма глава на карстовия извор, но също удари на камък. На камък удари и Цецо. Той ентусиазирано се заизкачва по хълма с идеята да открие и картира малката пещера. Тропическият гъсталак и отвесните скали обаче така и не му позволиха да
осъществи начинанието. За компенсация ни показаха Bien Fu Dong - т. нар. Прилепна пещера, която се намираше на около 500 метра по-надолу по течението на реката. Достигането й бе съпътствано с големи емоции, защото маршрутът минаваше буквално на метър от два кошера на диви пчели и за съжаление, нямаше алтернатива. Минахме със затаен дъх и свити сърца един по един покрай жужилото и след минута вече бяхме в пещерата. Тя имаше два входа и се оказа доста обемна и светла. Картирахме я с Киро, което за разлика от достъпа беше сякаш детска игра. Бяхме доста нахъсани и попитахме няма ли още пещери наоколо. Един от местните се сети, че още по-надолу по течението на реката, близо до селото, в което живее има друга пещера. Очите ни светнаха. Щом се добрахме до нея, не без ново преодоляване на речно препятствие, разбрахме, че става дума за нещо по-голямо. Киро и Камен с пяна на уста нахълтаха. Последвах ги и аз, но когато вече бях преодолял наклона на входната галерия, видях в дъното светлините на челните им лампи. Калкулацията на данните от картировката показа, че дължината на пещерата е малко над 100 метра. Кой ти ги дава! 13 ноември бе последният ни експедиционен ден. Виейки се, неравният и прашен черен път, постепенно ни изкачи на 2 000 метра. В околния пейзаж доминираше типичният куполен карстов релеф. Колко ли пещери се крият в дебрите на тези конични хълмове! Сигурно безброй, но нас ни заведоха в най-дълбоката позната на местните. Дълбока ли, оказа се само 30-32 метра. Слава Богу, в района имаше още 2 пещери, които Таньо, Киро и частично аз картирахме на бърза ръка. След това се отправихме към селото, стъкмихме багажа и обратно към град Баошан. По традиция, в дирекцията на парка се проведе брифинг, на който направихме предварителен преглед на постигнатите резултати. Равносметката показа,че за 7-те работни дни на територията на Национален парк „ Гаолигонгшан“ успяхме да проучим и картираме 15 пещери с обща дължина на галериите 2303 m. Най-впечатляващата от тях е пещерата светилищe Xian Ren Dong, която е и най-дългата пещера (1864 m) проучена в рамките на проведените българо – китайски експедиции. 2 километра, с денивелация около 350 метра! Нашите домакини явно останаха удовлетворени от постигнатото и дали от учтивост, или като признание за положения труд, връчиха на всички ни дипломи. На раздяла получихме уверението, че ще бъдем поканени отново, защото има достатъчно пещери в пределите на парка. С това пещерняшката ни мисия приключи, за да даде място на кратка културна програма. Ала това е друга приказка, която ще бъде разказана друг път! Действащи лица: Ал. Жалов – ПК „Хеликтит“ - организатор и ръководител; Б. Петров - Национален природонаучен музей – БАН; К. Бонев –ПК „Вертиленд“; К. Данаилов - ПК „Хеликтит“; Т. Марков - СК „Саламандър“,Стара Загора; Ц. Паров – ПК „Хеликтит“.
Автор: Алексей Жалов

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.