Експедиция „Голо Бърдо-2008”

 От 1 до 8 юни в областта Голо Бърдо, Източна Албания се проведе поредната национална пещерно-ентоложка експедиция. Предвид нейната специфика тя бе организирана и проведена с помощта на специалисти от Института за фолклор при БАН, Асоциация за антропологияь, етнология и фолклор “Онгъл” и Дружеството за просперитет на Голо Бърдо в Тирана! Провеждането на проявата стана възможно благодарение на спомоществователството на Фондация ВМРО, Ротари клуб – Враца и фирмите “ИВ 2000”,
“Стройкерамика”, “Ритлите’97” и “Компар” всичките от Мездра. На всички тях искрено благодарим !
Съставът на експедицията бе подбран от Алексей Жалов избран за неин главен ръководител от УС на БФСпелеология:
 

  1. Веселка Милчева Тончева - Институт за фолклор, БАН
  2. Ваньо Станев Иванов – ПК”Стринава”, Дряново
  3. Камен Иванов Бонев - ПК”Вертиленд”,София
  4. Ангел Велчов Цветков – ПК”Мездра”,Мездра
  5. Кирил Иванов Стоянков - ПК „София”,София
  6. Красимир Тошков Тодоров - ПК”Мездра”,Мездра
  7. Георги Димитров Райчев – ПК”Студенец”,Чепеларе

По долу ще намерите и разказ за това какво се случи по време на експедецията:
 
1- ви юни 8.20 ч. тръгнахме от София с буса (Фолксваген транспортер) на Г. Райчев и джипа (Митцубиши- Паджеро) на В. Станев. Минаваме без проблем границите и в 17 ч. местно време пристигнахме в Либращ, където ни чакаше Халил Тамизи. Последва обмяна на валута и пазаруване на зеленчуци. После потеглихме за с.Стеблево. Попътно заредихме джипа с гориво и продължихме по стръмнината. Жоро и останалите „хукнаха” напред и вместо да вървят за Стеблево, кривнаха по пътя за с.Борово. Все таки се събрахме на разклона за къщата на сем. Ферит и Лирия Тамизи разположена на местността Шара. Част от нас опънахме палатки в двора, Веса се настани в къщата, а Жоро реши да спи в буса. Освен за весина спалня, стаята ще ни служи за хранителен и багажен склад. След като всичко бе подредено, раздадох подаръци на домакините, а после се наредихме около сложената на земята трапеза в стаята им. Най-подир легнахме да спим.
2-ри юни - Камен, Ваньо, Кики поеха с джипа към с.Летиме, Жоро, Ангел и Краси тръгнаха с буса към с.Луник, а Весето и аз останахме в селото за да работим за фолклорния филм. Първата група успя да намери няколко интересни и частично отворени въртопа. В един от тях се губи вода, но влизането във всичките е възможно само след разкопаване. Междувременно Кики се натъкна на голяма пещера. Местните я наричат Шпелла Акуолит (Ледената пещера). В последствие се оказа, че това е пещерата, която беше проучена от нашата експедиция през миналата година. Групата бе настигната от проливен дъжд и момчетата се върнаха вир вода. Отгоре на всичко, при качването Ваньо „хвърли” джипа в дълбок коловоз и безвъзвратно „издъни” двата предни амортесьора на джипа. При удара се спука и единият от двата предни носача. Акумулатора на колата даде сигнали, че е на издъхване. Всичко това наложи да „замразим” джипа и да продължим работата в района само с буса.
С помощта на Халил, групата за Луник направи оглед на района и установи наличието на няколко малки ниши. Веса и аз взехме няколко интервюта. В късния следобед всички се събрахме в лагера.
3-ти юни – Сутринта времето изглаждаше добре. После се „разсърди” и тръгна на дъжд, който в края на краищата уж се размина. След дълго умуване към района на Летиме поеха всички освен, Весела и мен. Групата трябваше да продължи проучването на района , а и да заснеме кадри за филма, който трябваше да направим по поръчка на Травел ТВ. Търсеното на нови дупки и усърдното и усилено копане в най-перспективния въртоп, не даде резултат. Филмирането мина успешно. Работата на платото, приключи по вече познатия начин – обилно измокряне от няколко часов дъжд, гарниран с страховити гръмотевици. След като заснехме интервюта с И.Кормаку и Е.Джини, Веса и аз се отправихме към С. Мурати. Малко преди да стигнем Соска махала също ни заваля. Дъждът ни държа там около 5 часа – време, през което записахме и заснехме не по-малко от 15 нечути до момента чудесни песни от Голо Бърдо. Тяхната изпълнителка М.Агуши , за пореден път доказа, че е не само една от най-ревностните пазителки на местния песенен фолклор, но негов не пресъхващ извор. Около 20 часа дъждът спря та успяхме безметежно да се присъединим към останалите.
4-ти юни – Утринта не вещаеше дъжд, но по-нататък времето се обърна и се почна познатата история. И този път валя до забрава. В късния следобед бурята секна. Щом се проясни пред нас изплува побелелият от суграшица масив на вр.Радуч. Камен, Краси и аз решихме да се поразтъпчем наоколо. Поехме към Гинова краста – малък хълм току преди селото, зад който е някога е била казармата на батальона, който е трябвало да отбранява границата при евентуално югославско нападение. В подножието му се беше разположила кошара, приютила около 300 овце. Един овчарите ни каза, че отвора зеещ в горната част на хълма въвежда в пещера, която излизала от другата му страна. Изненадата беше голяма, защото още по време на предишни експедиции бяхме виждали този вход, та даже някой май беше надниквал в него. Стигнахме бързо и въпреки, че не бяхме подходящо екипирани се шмугнахме в пещеричката. За съжаление, те не понечи за мине оттатък хълма. Точната дължина решихме да установим на следващия ден като я картираме. За сметка на малката пещера – масива беше прорязан от десетки метри тунели, водещи до още повече бруствери – неопровержимо доказателство за това, че по времето енверово тук никой не е жалил човешкият труд.
5-ти юни – Щом като свършихме с поредното сушене на дрехи и палатки, стегнахме багажа и натоварихме колите. Камен, Кики, Ангел и моя милост се насочихме към пещерата с цел да я картираме, а останалите „паркираха” в едно от двете местни кафенета. Дупката се оказа само 23 метра, ама кой ти ги дава. Картирайки я разиграхме два-три етюда за нашия видеофилм. Един от тях съдържаше устремното ни слизане от хълма под душа на поредния дъжд. Преобличането не ни се размина.
По обед отидохме при нашия приятел и кмет на селото С.Мурати. Агнешкото, което бе приготвил за да ни нагости ни се опря, пък и трябваше да тръгваме към съседното село Кленья. Спряхме там за да вземем няколко интервюта и да видим възстановената с гръцки пари, още през 1993 г., църква. Дотук добре, но в селото ни казаха, че в вследствие на обилните валежи, пътищата към следващите ни цели селата Гиноец и Голямо Острени не са проходими. Планът ни, който включваше изследването на пещери около тези села, рухна. Нищо друго не ни остана освен да се насочим с с.Требище. Обадих се на кмета Фитим Бала за да ни чака. Посрещнаха ни в с.Вормница, където посетихме една от малкото църкви в Голо Бърдо. Последва любезна покана да ни „разставят” за спане по къщите, която ние деликатно отклонихме. Нямаше как обаче да откажем поканата за кафе на Спиро, единствения християнин живеещ в селото. После налягахме около къщата за да се любуваме на многомилионното юнското звездно небе – докато заспим.
Утрото ни разкри приказни гледки към съседните планини Кораб и Дешат. Нашата работа обаче беше Голо Бърдо и ние се заехме с нея. Половината от нас се разшетаха из района на селото, а останалите поехме към съседното Требище. То е център на най-голямата общината в Голо Бърдо обхващаща няколко села и имаща население около 4700 души. Махала Муцине е административният центъра на селото. Там е училището и кметството. В него бяхме любезно приети от общинския кмет г-т Фитим Бала. След размяна на любезности и кратка раздумка прескочихме до едно от централните кафета, където сладко си побъбрихме с част от местния електорат. Резултатът в кратце е – наоколо дупки и хората твърдят, че говорят не друг, а български. Последното си беше видно, ама друго е някой да ти го каже. Тръгнахме си с обещанието да дойдем пак и за повече време.
Попътно минахме покрай българските села Ладомерица, Тучепи и Пасинки, но желанието ни да ги посетим се изпари под напора на поредното драматично обстоятелство– електрозахранването на мицубишито “издъхна”. Така и не решихме проблема и той ни създаде много тревоги, които ни съпътстваха до прибирането ни в България.
За да не сме капо, решихме да посетим попътно Шаркова дупка, до с.Маврово, т.е. единствената за сега, туристическа пещера в Македония. Тя беше благоустроена през миналата година с доброволния труд на пещерняците от Спелеоложко дружество “Пеони”-Скопие, но сега се стопанисва от управлението на Национален парк “Маврово”.
Щом стигнахме мястото, разбрахме че това може да се случи на следващия ден. Така и стана. Стръмни железни стълби въвеждат в единствената зала на пещерата. В нея има всичко и без съмнение си заслужава да дадеш 1 евро за да видиш подземната красота. Това ни беше и десертът. Последва тягостно и напоително прибиране. Какво да се прави- такъв ни бил късметът. Понякога като не върви- не върви! Прибрахме се с надеждата, че няма кой да ни вземе пещерите, за които знаехме и които останаха непроучени в Голо Бърдо. Останаха недовършени и изследванията ни върху културата и бита на етническите българи живеещи там. Така че, със сигурност ще се върнем отново за да довършим започнатото.

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.