Експедиция „Славянка“ 2003

Изглед към Царев връх.
Езерце в пещерата "Комарница". Автор: Цветан Остромски ПК "Искър" София.
Павел Бакалов СПК "Академик" София в пещерата "Комарница". Автор: Цветан Остромски ПК "Искър" София.

Достъп, време и място на провеждане на експедиция Славянка 2003 Експедицията Славянка 2003 беше проведена в периода 10-19.05.2003г. с обща продължителност 10 дни. Усилията бяха съсредоточени в района между м. Ливаде и билната част на планината между върховете Егюптен (1362 м.н.в.), Шабран (2196 м.н.в.), Голям Гоцев (2212 м.н.в.), Малък Гоцев и м.н.в. Валозите, отделно беше ходено и до вр Егюптен и Царев връх, както и до местността Шапатек. Обходени бяха и деретата спускащи се северно от Гоцев връх и разделящи масивите на върховете Царев връх,Али ботуш и Сальова джамия.
И тази година експедиционният лагер бе установен в близост до карстовия извор при старите кошари в местността Ливаде.
За изходни пунктове към различни точки от планината могат да се използват населените места намиращи се в нейната периферия. Това са селата Катунци, Петрово, Голешево и Парил, свързани с асфалтиран път, за който се отбива от второкласният път на около 9 км от Кулата. До с. Катунци има и автобусна връзка от София.
От изток планината е достъпна от към с. Парил, което е свързано с гр. Гоце Делчев с удобен асфалтиран път. Има и автобусна връзка. Пътят между с. Голешево и с. Парил е черен и е трудно проходим с автомобил, или поне участъка, който видяхме, слизайки от дерето на пещ. Комарница. Има няколко пътища за навлизане във вътрешността, като най-главния от тях е черният път от с. Петрово към местността Ливаде. Той започва на около 4 км от с. Голешево, след един рязък ляв завой се вижда началото на черен път, а вдясно от него е поставена една голяма, доста остаряла и добре надупчена табела. Той е проходим с автомобил, въпреки че не е в много добро състояние.
Разстоянието от началото на черния път при табелата до м. Ливаде се взима пеша за около 4 часа (16 км), при което се преодолява около 1000 метра денивелация.
Другите пътища са този за с. Лехово, а също така и пътя, който се отделя над кариерата при с. Петрово в посока границата.
 
Участници в експедицията
Експедицията “Славянка 2003” беше организирана от пещерняци, членуващи в СПК Академик София и ПК “Хеликтит” София.Участие взеха и пещерняци от ПК Искър София, както и пещерняци от гр. Русе и гр. Смолян също така и хора нечленуващи в пещерни клубове. В периода 10-19.05.2003г. участие взеха общо 17 души.
От СПК Академик - Стефан Радев, Павел Бакалов, Александър Янев, Юли Пасков, Андрей Дражев,
От ПК Хеликтит - Константин Стоичков, Катерина Богачева.
От ПК Искър - Цветан Остромски, Иво Тачев
От гр.Смолян - Кирил Милкотев.
От гр. Русе – Елена Иванова, Константин Стоилов, Светломир Станчев, Христо Иванов, Диана Стефанова.
От гр. София, Боян Тепавичаров и Нели Василева, .
 
Дневник на експедицията
10.05.2003 г.
Състав: Александър Янев, Павел Бакалов, Боян Тепавичаров, Стефан Радев, Андрей Дражев, Нели Василева, Кирил Милкотев.
 
Отпътуване от гр.София. Осъществяване на контакт с граничните власти в гр.Петрич в лицето на п.п. Петачки. Организиране на лагер в м. Ливадето.
 
11.05.2003 г.
Състав: Александър Янев, Боян Тепавичаров, Стефан Радев, Андрей Дражев, Нели Василева, Кирил Милкотев.
 
Маркиране и снемане на GPS координати на пещ. Шипките 1 и 2. Проникване в пещ. Шипката 2 и намиране на евентуално продължение. Копане на обект DF3. Снемане на GPS координати на пещ. Гарваница.
 
12.05.2003 г.
Състав: Александър Янев, Павел Бакалов, Боян Тепавичаров, Стефан Радев, Андрей Дражев, Нели Василева, Кирил Милкотев, Юли Пасков.
 
Обход на м. Марина поляна. Изнасяне на инвентар до пещ. Гарваница. Копане на DF3. Обход на дерето по Царев връх. Откриване на пещ. Комарница (~ -56 м.). Обход на склона над вратата на кльона до с. Голешево.
 
13.05.2003 г.
Състав: Александър Янев, Павел Бакалов, Боян Тепавичаров, Стефан Радев, Андрей Дражев, Нели Василева, Кирил Милкотев, Юли Пасков.
 
Работа по DF3 и в пещ. Шипката 2. Взимане на решение за прекратяване на копаенето в DF3. Намиране на пропадане по завой на пътя към с. Голешево.
 
14.05.2003 г.
Състав: Александър Янев, Павел Бакалов, Боян Тепавичаров, Стефан Радев, Кирил Милкотев, Юли Пасков, Цветан Остромски, Иво Тачев.
 
Обход на дерето под Царев връх от началото му до пещ. Комарница. Откриване на пещ. Куфара (~10 м.) /непроверена/.
Обход на северозападните склонове на вр. Шабран и м. Шапатек. Откриване на пещ. Е2/1000 метровата/. Локализиране, маркиране и снемане на GPS координати на пещ. “Пропастта под вр. Егюптен”.
Обход на деретата източно от пещ. Шипките.
 
15.05.2003 г.
Състав: Александър Янев, Павел Бакалов, Боян Тепавичаров, Стефан Радев, Цветан Остромски, Иво Тачев.
 
Разговор с охраната на резервата.
Проникване, екипиране, маркиране, снемане на GPS координати и картиране на пещ. Е2/1000 метровата/. Обход на околните склонове.
 
16.05.2003 г.
Състав: Александър Янев, Павел Бакалов, Килрил Милкотев, Юли Пасков, Цветан Остромски, Иво Тачев, Катерина Богачева, Константин Стоичков, Елена Иванова, Константин Стоилов, Светломир Станчев, Христо Иванов, Диана Стефанова.
 
Обход на деретата под лагера. Проникване в пещ. Комарница, намиране на продължение.
Обход на северните и североизточните склонове на Голям Царев връх.
17.05.2003 г.
Състав: Александър Янев, Павел Бакалов, Кирил Милкотев, Юли Пасков, Цветан Остром- ски, Иво Тачев, Катерина Богачева, Константин Стоичков, Елена Иванова, Константин Стоилов, Светломир Станчев, Христо Иванов, Диана Стефанова.
 
Проникване в пещ. Гарваница. Маркиране и снемане на GPS координати на пещ. Сняговата.
Пробив в блокажа на пещ. Шипката 2 и свързване на Шипките 1 и 2 в една система.
Проникване в пещ. Комарница, преминаване на вертикален тесняк.
Копаене на въртопа до пътя.
 
18.05.2003 г.
 
Състав: Александър Янев, Павел Бакалов, Кирил Милкотев, Юли Пасков, Цветан Остромски, Иво Тачев, Катерина Богачева, Константин Стоичков.
 
Обход на склона под м. Марина поляна.
Копаене на въртопа до пътя.
Маркиране, снемане на GPS координати на пещ. Комарница. Проникване и достигане на дъно. Копаене на глинест силно низсходящ тесняк.
 
19.05.2003 г.
Състав: Александър Янев, Павел Бакалов, Кирил Милкотев, Юли Пасков, Цветан Остромски, Иво Тачев, Катерина Богачева, Константин Стоичков.
 
Картиране и копаене в пещ. Комарница.
Край на експедицията.
 
Разказ за експедицията
От Александър Янев
 
10.05. /събота/
 
Тръгване от София.
 
Разбрахме се да тръгнем по-раничко - в 8.00ч. от спирката на метрото, станция “К. Величков”. Но понеже моя милост не си чу часовника и се успа, се наложи Павката да ми дойде на крака до вкъщи и да ме събуди. Благополучно потеглихме в 9.15 ч. в състав: аз, Стефчо, Павката и Боби с Варбурга на Боби Шанов. Юли трябваше също да пътува с нас /”90% тръгвам!”/, но върза тенекия.
 
Варбурджини се държа добре. Почти почна да ми харесва. Обърнахме всички газостанции по пътя за да заредим туристическата бутилка, но йок. Чак на Симитли съдбата се смили. В Сандански пиха по бира /аз само им завиждах!/ и хапнахме по супа. Там оставихме Павката за роднинско свиждане.
 
Останалите отидохме до Петрич. За пред властите се писах ръководител /като най-дърт/ и си похортувах с шефа на управление гранична полиция п.п.Петачки. Той беше твърде любезен и ни оказа необходимото съдействие.
 
В с. Петрово изчакахме Андрей, Нели и Киро Смолянски да ни догонят с андреевия бус, в който освен тях се возеше инвентара и храната. След 20 км. борба с пътя /първо”асфалтов”, после черен/ стигнахме местността Ливаде, където след кратък спор, организирахме лагера на миналогодишното място. Стефчо и Боби уцелиха правилното място – под една мура, на сянка, та да не ги буди слънцето рано-рано. Докато имаше слънце…
 
11.05. /неделя/
 
Жегата ме събуди в 8.30 ч. и реших да се направя на кухненски работник, да отработя своето /повече не повторих номера с миенето на съдовете/. Сготвих кафе и чай и разбутах народа. След закуска, към 10.30 ч. потеглихме нагоре, Нели остана в лагера.
 
Издирихме Шипките и ги маркирахме. Стефчо проникна в Шипката2 и намери евентуално продължение. И Киро се завря при него. После започна люта борба със снежните езици по пътя за обект DF3. Аз и Андро, като по-хитри, бяхме по сандали. Охладихме ходилата по доста. Както и да е, стигнахме в крайна сметка. На обекта имаше снежна тапа. Помаяхме се малко. Киро и Боби тръгнаха към Гоцев връх да се разходят и да “осеферят” GPS-а. Стефчо се хвана за лопатата, след две-три копки единият му крак пропадна. Оказа се, че дупката е стопила снега от долу и се е образувал “капак” с дебелина 50-60 см. Разрихме снега и покопахме малко. Но миналогодишния отвор се бе затрупал. Андрей замина към лагера да готви. Двамата от върха се върнаха и решихме и ние да се прибираме. Аз и Киро тръгнахме по горния път – през м. Сухите езера, а Стефан и Боби са минали през Гарваница, входът и бил затрупан. Изобщо тази година има доста сняг, в сравнение с миналата.
 
Малко преди да стигнем до лагера се обадиха Юли и Павката и ходих с Варбурга да ги взема от с.Петрово. През това време Андро бе сготвил чудна леща. Отпразнувахме и именния ден на Кире, който се беше подготвил с ракия, бира и ром.
 
12.05. /понеделник/
 
Станах към 9.30ч. Имаше готово кафе и почнахме подготовката за деня. Докато стане закуската и се организираме мина бая време. Андрей и Нели тръгнаха към Марина поляна, Юли и Павката – към Гарваница да пуснат паралелния отвес и да забият спит, а Стефчо, Боби, Киро и аз поехме към към големия дол под Голям Царев връх. Прецапахме едно дере под лагера и по него слязохме долу. Киро тръгна нагоре, а аз надолу по дола. След 50-на метра след сливането, на десния географски бряг, видях вход на около 2 м. над дъното на дола. Имаше слабо изходящо течение и много комари. Дойдоха Стефчо и Боби. Стефан, като единствен от компанията с гащеризон и осветление, размести 3-4 камъка и проникна в чисто новата дупка Комарница.
 
Влиза се 2,5 м. в нисходяща галерия и следва 6-7 м. камина, малко хоризонтална част с тесняче и заличка след него. Теснячето не е минато за сега. Над камината в ляво има тесновата хоризонтална част – около 3м., завой в дясно и още 4м., възходящи.
 
Продължихме до края на дола, в долната му част има черен път, натъкнахме се на ловилка за насекоми. Излязохме на пътя м/у с. Парил и с. Голешово. На чешмата преди с. Голешово седнахме да починем. Имаше няколко циганета, които ми изпросиха две цигари и бинокъла от Боби. Голяма радост настъпи като си поиграха с него. Прибрахме си го /бинокъла, де/ и продължихме. След селото ръшнахме направо по баира, уж по-напряко, пък и да поогледаме склона. След бая маане се качихме на пътя за лагера и - по него. Прибрахме се към 21.30 ч.
 
Габарите не влезли в Гарваница, защото Павката си забравил каската, оставили инвентара при дупката и копали на Дф3.
Андрей не намерил Марина поляна.
 
13.05. /вторник/
 
Стандартното ставане и към 11 ч. С Павката, Юли и Киро тръгнахме към “Дф3”. Киро продължи към Голям Царев връх, след като помогна да извадим няколко големи камъка. Покопахме цял ден. И прекръстихме обекта на “Голямата безнадеждка”.
 
Стефчо и Боби не могли да извадят камъка в Шипката 2.
 
Андрей намерил пропадане близо до пътя за с.Петрово на 10-на минути от лагера. И към 14 ч. си тръгнали със Нели.
 
Вечерта пристигнаха Цецката Остромски и Иво Тачев.
 
14.05. /сряда/
 
Разделихме се на три групи – Цецката, Стефчо и Боби /гр. 1/, аз, Павката и Иво /гр. 2/ и Юли и Киро /гр. 3/. Тръгнахме в 12 ч.
 
Гр. 3 е обходила дерето под Голям Царев връх от началото му до Комарница. По пътя, на поляна в долната част на рида, намиращ се м/у Царев връх и Салюва джамия, преоткрили Блокажна. В горната третина на дерето намерили зарязан марков куфар, с колелца. За съжаление в него имало само четка и паста за зъби. ;-) Малко под него намерили дупката Куфара с денивилация около -3 м и дължина около 10 м. Така и не успяхме да отидем повторно до нея.
 
Гр. 1 подсекли северозападните склонове на вр. Шабран, минали през местността Шапатек, пресекли едно голямо дере и в гората под границата намерили голям вход - 8х6 м. /работно име Е2 или 1000 метровата/. Боби слязъл 3-4 м. по иманярския способ. Надолу се виждало отвес към 40м. Не го пуснали, защото не носели инвентар. Над нея намерили 3-4 метрова ниша.Изкатерили се на билото /93-та пирамида/. От там видяли отвор в дерето с размери 2-3 м. Продължили по границата до пещерата под вр. Егюптен. Маркирали я и слезли през кариерата, по кльона до чешмата, ориентир за пещерите Стойковици, после се качили по черния път до лагера. Прибраха се доста късно, но за сметка на това успяха да избягнат дъжда, който ни потопи в лагера.
 
Гр. 2 тръгнахме към Дф3, разделих ме се на второто дере след поляната на Шипките. Аз и Иво поехме нагоре по него, а Павката – към Дф3 да вземе размери за укрепване на изкопа. Дерето е живописно, но безинтересно, само е горния му край, на левия географски бряг, намерих една “цепка” /с една страна/, позатрупана с камъни и с много мъх по тях. Поразрових малко, стори ми се, че подухна. Но мястото се затрупа и не ми се ровичкаше още. От там се качихме на пътя за местността Сухите езера и се срещнахме с Павката на Дф3. Той каза, че за укрепването са нужни поне половин кубик дървен материал и зарязахме идеята. Обекта бе официално закрит. После подсякохме източните склонове на вр. Салюва джамия и слязохме в дерето под Гарваница, по него се смъкнахме до нивото на лагера. Имаше няколко “входа” и “изхода”. На едно място изкопахме поне един кубик камъни в сипей, защото от една цепчица духаше яко и студено, но бе прекалено тясна и я зарязахме. Малко по-надолу ни заваля страшен дъжд с гръмотевици и се покрихме в една ниша за по кафенце и цигарка. Не помогна особено, в едно леко затишие решихме да бягаме към лагера. Намерихме едно пътекоподобно - и по него. После попаднахме на истинска пътека, която ни отведе до чешмата над лагера.
 
Изиграхме една игра бридж, докато чакахме гр. 1 да се върне – аз и Иво с/у Габарите. Паднахме катастрофално с 20-тина импа, защото се изсилихме на договор далеч над задължението ни, който естествено беше контриран.
 
15.05. /четвъртък/
 
Сутринта си тръгнаха пеша Юли и Киро. Подбъзикнахме ги, че сега ще делят намереното в куфара.
 
Към 11.15ч. с една “Нива” дойдоха двама от охраната на резервата. Казаха, че е трябвало да се обадим в РИОС Благоевград, че сме се качили, но не направиха проблем. Пораздувахме малко, написаха констативен протокол и си тръгнаха.
 
Решихме всички да ходим на Е2 и успешно потеглихме към 13.20 ч. Подсича се вр. Шабран на нивото на премката над лагера. Ходи се около 2 ч., като се пресичат 3-4 големи дерета. Качихме се на връхчето на м. Шапатек, на което ясно личи разлом, после слезнахме в дерето под него и ръшнахме из гората да дирим дупката. Тя се намита близо до линията на разлома на 1789 м.н.в. и на около 30 м. денивелация от границата.
 
При търсенето с Павката попаднахме на около 5 метрово дупче, намиращо се на 80 м. по хоризонталата и на 20 м. нагоре от Е2.
 
Помоткахме се, хапнахме и аз тръгнах да екипирам. Голямо чудене и “мислене” падна. В крайна сметка минах само с един спит и един клин, плюс няколко примки, вързани на разни издишащи халкички. Цецката слезе да картира и успяхме да се справим сумарно за три часа. Другите в това време са обходили дерето и прилежащите му склонове. Намерили само няколко ниши. Успяхме да финишираме към полунощ в лагера, където ни чакаше адски вкусен ориз с грах, приготвен от междувременно пристигналите русенци – Светльо, Коцето, Елена, Ицо и Диана.
 
16.05. /петък/
 
Към 10.30 ч. натоварих Стефчо и Боби, които си тръгваха, и ги закарах с Варбурджини до с. Катунци, от където взех нагоре Катето и Коста. Донапазарувахме дефицитните в лагера сирене, вафли и чесън. Качихме се към 13 ч.
 
Павката и Цецката тъкмо тръгваха към Шипките, Гарваница и Гоцевата.
 
Ние се помотахме из лагера, хапвайки и търсейки комплекта за картиране, който бе потънал нейде още с пристигането. Без резултат. На този комплект не му върви със Славянка. Миналата година същият беше изчезнал и се открил след 2-3 месеца под задната седалка на ЗАЗ-а на Дренката.
 
Решихме да се поразходим до Комарница, като по пътя “разчешем” няколкото останали дерета – продължението на дерето под Гарваница, което зарязахме заради дъжда, и левите, вливащи се в него. Не изскочи нищо интересно.
 
Влязох в Комарница и стигнах до мястото, което беше спряло Стефчо.Поогледах, без да минавам тесняка, и реших, че дупката е до тук. Но Катето се завря и намери продължение. Браво Кате! Следва тесняче и слезане около 2м. Вижда се тясна цепка с последващ 10 -на метров отвес. Нищо не си носехме, така че дадохме отбой. На излизане Коста бутна един камък, който се беше заклещил във втория тесняк и той се ушири значително.
 
На дъното на входната камина намерихме пребил се таралеж, който вече беше почнал да понамирисва.
 
Иво в това време беше проверил развитието на дупката с багети и като разказа – то вярно!
 
Русенската група се отправи сутринта към Голям Царев връх през дерето под него. Изходили склона му от сливането на двете основни дерета до горе, като се разпръснали. Ицо намерил “дупката с водата”, която представлява разломна цепка, в която овчарите събирали капещата вода. Елена се прибрала в лагера. Останалите се събрали на върха, починали малко и стигнали по билото до границата /104-та пирамида/. Изръчкали североизточните склонове, като Диана и Коцето минали по първото дере, което по някое време придобило каньонест вид и стигнали до непреодолим скален праг, там тръгнали по склона. Светльо и Ицо продължили още малко по границата и подсекли под скални прагове, като излезли под този, който спрял първата група. В основата му имало няколко ниши. После се пуснали по северните склонове. Ицо и Светльо се прибраха по тъмно, а Ди и Коцето малко се позагубили, слезли твърде ниско и се наложило да катерят чак до черния път за лагера. Малко се бяхме притеснили за тях, защото пак беше заваляло.
 
17.05. /събота/
 
Докато се намотаме пак стана 13ч. И заваля. Та реших днес да го пиша “дъждовен” и си дадох почивка. Светльо, Коцето и Диана се качиха към Гарваница. Ди се върна по някое време, нещо не и харесал градът, който валял в по-високите части. Останалите са пуснали единия кладенец, а после отишли и маркирали Сняговата.
 
Иво, Ицо и Павката отидоха на Шипките. Пробили блокажа в Шипката 2 и свързали двете дупки. След това минаха през лагера на път към Андров въртоп. Аз и Киро, който пак се качи, се пришихме към тях.Има някаква идея да се копае там, и багетите казаха така. Ицо и Павката останаха да ровят, а ние се прибрахме.
 
Цецката, Катето и Коста отидоха да трошат тесняка в Комарница. Коста забил спит и Цецката, като по-гърчав слезнал. След тесняка следва отвес 12 м. и надолу продължавало с къси прагове. На един от тях на Цецката му се сторило, че трябва да се екипира и се върнал.
 
18.05. /неделя/
 
Русенци си тръгнаха сутринта, а ние докато се нацецкаме… стана 14 ч.
 
Иво и Киро тръгнаха да проверят извор, някъде под м. Марина поляна, но нищо интересно не намерили.
 
Катето и Коста трябваше да картират Шипките, но Костата нещо се размърдосал и не отишли. Като се върнали Иво и Киро, Коста и Иво отишли да копаят на Андров въртоп, който скоропостижно е бил прекръстен на ГАБИ – голям, абсолютно безумен изкоп.
 
Аз, Павката и Цецката нахлухме в Комарница. Преекипирахме отвесчето и от там – надолу. Стигнахме кално дъно след слизане на 4-5 прагчета. Личи къде се завира водата и Павката влиза няколко пъти с главата надолу за да разгледа. Наложи се за го дърпам за ботушите. Докато Цецката снима, аз се изкатерих по един страничен комин до една тясна галерийка и бях възнаграден за гърча с две кристални драперийки. Изобщо в тази пещера се наблюдават повече образувания, в сравнение с другите в района. После покопахме на дъното. На мен ми стана хладно и реших да кача едната торба до началото на отвеса, като пътьом проверя разни качвалца. Но за беда взе да ми свършва електриката и трябваше бързичко да се изнасям. Попъшках на вертикалния тесняк и сторих глупостта да тръгна с торбата на гръб по привходната камина, в най-горната част тя се стеснява и трябваше да помаймунствам, докато си махна торбата от гърбината. Операцията мина успешно. Докато изпуша две цигари и другите излязоха.
 
19.05. /понеделник/
 
С Павката почнахме да се стягаме за прибиране. А останалите заминаха да копаят и картират в Комарница.
 
След като натоварихме Варбурджини с остатъците от манджата и излишния инвентар, се понесохме надолу. Трябваше да наобиколим и маркираме дупките в ниското – Сухомелите и Стойковиците. Но като финиширахме на асфалта, установихме, че сме спукали предна лява гума, а и почна да вали нежно, тихо и напоително. Така че зарязахме пещерите и се спасихме. Залепихме гумата в с. Катунци. После спряхме в Кресненското дефиле, за да изперем въжетата. И успешно финиширахме в 19.30 ч. в София.
 
 
Новооткрити пещери
 
Пещера Комарница
 
Местонахождение и достъп:
От местността Ливаде се тръгва в североизточна посока. Слиза се в големият дол под Голям Царев връх. Ходи се в продължение на около 40 мин.
Другият подход е – тръгва се от с. Голешово по пътя за с. Парил. След около 3 км. се стига до мост над реката, след него се гледа в дясно за черен път, тръгващ нагоре по голямо дере. След края на пътя се продължава по дерето.
Входът се намира на левия географски бряг. На около 2 м. над дъното на дола. Формата му е почти кръгла с размери около 1 м. в диаметър.
 
Описание:
Следва 2,5 м. низсходяща галерия, 6-7 м. камина, над нея в ляво има тесновата хоризонтална част – около 3 м., завой в дясно и още 4 м., възходящи. Под камината има малко хоризонтална част с тесняче и две свързани залички след него. Следва доста тесен вертикален участък, последван от 12 метров отвес. Нужно е екипиране с въже. Основното закрепване се прави на спит, забит на дясната стена. Дублиращото е на примка около скална халка, намираща се малко по-нагоре. Прехвърлянето се намира след стеснението. Прави се на образувание, намиращо се в тясна цепнатина над отвеса. След отвеса се попада в голяма зала, в най-ниската част на която тръгва низсходяща галерия с няколко прага. Накрая се достига дълга и висока зала. Има възможност за продължение – трябва да се копае в силно низходящ тесняк.
 
Необходим инвентар:
Въже – 20 м., две примки /за предпочитане лентови/, една планка, 3 карабинера.
 
Пещера Шапатек Е2 /1000 метровата/
 
Местонахождение и достъп:
Подсича се вр. Шабран на нивото на премката над м. Ливадето. Ходи се около 2ч., като се пресичат 3-4 големи дерета. Качва се на връхчето на м. “Шапатек”, на което ясно личи разлом, после се слиза в дерето под него и се изкачва насрещия склон. Пещерата е близо до линията на разлома на 1789м. н.в. и на около 30м. денивелация от границата. Въпреки големият и вход /8 х 6 м./ пещерата не е особено лесна за откриване, понеже се намира в гора.
 
Описание:
Въжето се връзва на дърво в най-високата част на входа. Слиза се на силно наклонен снежник. В дъното му има 2 м. висок праг, над него се прави отклонение с примка на скална халка. Стъпва се върху стръмен сипей. Като се застане с лице към следващия отвес, в ляво, ниско долу, има скален клин, до него – удобна цепнатина за ексцентрик #5. От тях се прави подвеждащ парапет към отвеса. Ползва се скална халка на тавана. След лек траверс в дясно се търси спит, изнесен над отвеса. Следва 15 м. спускане и нещо подобно на площадка. С лек пандюл в дясно се стига до скална халка. Нужна е примка с минимална дължина 90 см. До дъното /още 13 м./ няма повече прехвърляния. Дъното е полегато, от дребен чакъл.
 
Необходим инвентар:
Въже 65 м. може и две парчета – 25м. За първия отвес и 40 м. за подхода и втория отвес. Карабинери 6 бр., примки 3 бр. за предпочитане лентови, ако се ползват телени, на първите две места задължително да се ползват на котвен възел.
 
Какво не е свършено
 
От известните пещери не са обиколени тези, намиращи се в другите райони на планината, с изключение на пещ. “Пропастта под вр. Егюптен”. Така че списъкът от миналогодишния доклад все още е в сила.
 

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.