До сега не бях пропускал черепишка експедиция, явно нямах намерение и сега да го правя. Въпреки тотално неподходящия сезон за провеждането и, все пак почти 5 дни след връщането ни от Пирин се натъкмих да тръгна. Нямаше как да се случи това в петъка защото все още имах много работа в София, но в съботата сутринта бях под часовника на централна гара.
 
Събрахме се със Здравеца и Иво Тачев и поехме към влака. Експедиционният лагер беше на старото място при къмпинга „Баба Илийца“ в Лютиброд. Посрещнаха ни радушно. Оставихме си багажа и се натъкмихме да тръгваме по баирите. Не ни трябваше информация какво да се прави защото и тримата знаехме добре какво е останало по района (Здравеца най-вече). На качване седнахме да хапнем в последното кръчме на излизане към „Ритлите“ и „Шишмановото кале“. Местен човек ни потвърди информацията за пропаст на високото в близост до пътеката за Игнатица. Решихме въпреки яката жега и храсти да я проверим тази информация. Тръгнахме и подминахме тези 400 метра за които ни говореше човека. Останалите се пръснаха, а аз продължих още почти километър по пътеката. Достигнах поляни с доста кари. Поразщъках местността и се върнах. Оказа се, че съм бил съвсем близо до въпросната пропаст но кой ти дава хубаво инфо. Остана за някой следващ път. Качихме се и до ретранслатора но и там се оказа ялово. През това време Иво снима няколко входа по ритлите на които нямаше фото документация. Здравеца каза, че има две пещери без предадени карти в ГКПБ. Били картирани от някой, но не ги предал и едва ли щял да ги предаде и за това да ги приключим.
 
Слязоха Иво някъде по масива и ме оставиха да си картирам сам Хайдушката дупка. Тя понеже не беше нещо особено не ми представляваше трудност да я картирам. Малка, прашна пещеричка със сухи образувания във вътрешната част. Здравеца се върна и каза да слезна при Иво и да му помогна да картираме друга пещеричка-Блокажната цепка. Разгледахме я. След входа има стеснение затиснато от блокаж. След него се попада в заличка с доста неприятен надвиснал блокаж и кратка възходяща част. Захванахме се с Иво и я картирахме доста подробно. Приключихме тази работа. На вън продължаваше да е супер жега. Здравеца каза, че ще слиза към лагера, а ние да минем да снемем координати на някои пещери под „Шишмановото кале“ и Иво да им снима входовете. Минахме покрай пещерата Тръбата и слезнахме през интересната проходна пещера Чърналевица до входа на пропастната пещера Гърнето. Иво снима и сне координати и след това с обилна доза „храстинг“ и „капининг“ се смъкнахме на шосето.
 
Прибрахме се в лагера. Оказа се, че за следващия ден няма ясна програма. Вечерта изкарахме приятно и спокойно, а Здравеца хвана влак в 3 след полунощ за да отиде на следващия ден на работа. Така при липсата на координация, и отдалечеността ни до районите в които има да се работи (през този сезон това е невъзможно) си стегнахме багажа и потеглихме към Оплетня. Какво се случи там е една друга история.