Експедиция „Черепиш” 2007

Здравеца при "Пресечен камък" при Ритлите. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
"Наблюдател". Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Входът на пещерата "Чанча". "Наблюдател". Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

На 1-ви април заедно с Магда заминахме за с.Брестница, където присъствахме на откриването на направената от Жорж Влайков и приятели Via Ferrata на природния феномен пропаст Голямата Ледница. Имаше много хора, включително пещерняци от София и наоколо. После отпътувахме за Лютиброд, където беше разположен лагерът на експедицията „Черепиш-2007”. Опънах палатка и се настаних, моята половинка замина за София, за да се присъедини отново към експедицията на другия ден вечерта! Този друг ден дойде, та реших да обиколя пещерите на десния географски бряг на р.Искър с цел да верифицирам направените от мен две години по-рано фотоснимки. Междувременно снех повторно и координатите на някои от пещерите, когато към 3 ч след обяд се върнах в лагера и намерих пристигналия по-рано Коста. Беше още твърде рано за купон и решихме да продължим  да шетаме из района. Най-напред отидохме да снимаме входа на U-20 и Камината и да огледахме входа на Студената за евентуално разчистване. После „изприпкахме” до пещерата на  водопадчето, където Коста се мушна за да установи, че там евентуално продължение е невъзможно. Нататък продължихме със снимането на  входовете на пещерите под Шишмановата (№ 2069) и (№ 4944) Свирчовината (Дудини дупки). Вървейки по пътеката, в масива отвъд реката, забелязахме входа на една малка пещера, който приличаше на ключалка. С Магда отидохме там два дни по-късно, картирахме дупчето и му дадохме име Бърлогата (№ 5336). На 03.04. заедно с Магда се насочихме към Шестовратица (№ 5240) – доста сложна пещера на 3 етажа, чието картиране ни отне почти половин ден. Участието ни в експедицията продължи с картирането на пещерата Триоката (№ 4848) и снемането на координатите на Разкопаната дупка (№ 1575) (175) и фотографирането на входа й. Същия ден отидохме на левия бряг на Искъра, където снимахме входа и снехме координатите на Дудини дупка (№ 4944). Пътьом видяхме един отвор на първата Ритла от Лютиброд към Черепиш. На другия ден с нетърпение се насочихме към мястото за да проучим въпросната пещера (№ 5335) Ритлата. Щом отидохме там, се оказа че до сами входа и има и друга пещера (№ 5337) Буняко. Картирахме и двете дупки, а връщайки се Магда забеляза входа на трета пещеричка, чудесно прикрит зад израсналото пред нея глогово дърво. Направихме опит да разширим входа с перфоратора, който носехме, но уви! На 07.04. последния ден от нашето участие в експедицията отново отидохме до пещерата с глога. Копахме, разбивахме, един от групата даже се напъха, но на 4-тия метър стеснението стана непреодолимо. Какво да се прави, в пещерняшката дейност не винаги има слука. Все пак ние-хеликтитците представихме себе си клуба достатъчно добре –картирахме 5 дупки и свършихме доста неща за съставянето на пълна документация на част от пещерите в района. Сериозна работа около Черепиш почти не остана и тази експедиция вероятно ще финализира 4-годишните усилия на пещерняци от разни клубове да „оправят” района. Що се отнася до клубния принос в това дело той е неоспорим, което ни кара да мислим, че и ние сме дали нещо на света .....

 

             В добавка към горенаписаното ще опиша и за моето включване в четвъртата поред Черепишка експедиция. Тръгнах сам от София. Когато пристигнах в лагера, нямаше никой. Обадих се на Алексей и не след дълго се появи. Този ден обикаляхме и фотозаснехме пещерите над заливната тераса на десния географски бряг на Искъра. На следващия ден се събрахме голям отбор за пещерите в района на „Шишмановото кале”, и връхната част на ритлите. Заизкачвахме се по стръмните улички на Лютиброд аз, Здравеца, Иво Тачев и група току що завършили курса в ПК „Стрешеро” Враца ентусиазирани пещерняци. Те останаха на първата ритла. Продължихме през местността „Пресечен камък” със Здравеца, Елка и Иво. Подминавайки „Шишмановото кале” започнахме да слизаме стръмно от западната част на масива. Здравеца ни заведе до входа на пещерата Боци 1 (№ 5030), където си оставихме багажа. Над това място се намираше и първият обект за документиране. Оказа се пещера с един хоризонтален и един пропастен вход. Следваше тясна и меандрираща галерия, която в края си премина в непреодолимо стеснение. На излизане се натъкнахме на тесен горен етаж, който отведе зад дънното стеснение, но не продължи още много. Доволно изчанчени и нагълтали се с прах картирахме пещерата и я нарекохме Чанча (№ 5333). По някое време се появи Иво Тачев, който беше картирал сам една проходна пещера разположена по-високо и пресичаща масива-Правата пещера (№ 5333). Тръгнахме на обход в района. Първоначално се прехвърлихме от другата-северната страна на масива. Поразшетахме се но нови пещери не намерихме. Само няколко ниши. За сметка на това заснех входовете на пещерите; Правата пещера (№ 5333), Змията (№ 5057), Коптора (№ 5072) и Глога (№ 1567). Късния следобед преминахме пак по западния склон на „Шишмановия рид”. Слезнахме по-ниско и там се натъкнахме на още пещери, някои от които не бяха локализирани до сега. Снехме координатите и фотозаснехме входовете на Белата дупка (№ 1569), Чемериката (№ 1578) и Враня дупка (№ 1490). Намерихме и други, които се оказаха маркирани, но твърде къси и плитки за картировка. Така цял ден нагоре надолу по масива, привечер минахме покрай малката пещера Хайдушката (№ 4947), на която също „щракнах входа”. Вечерта с Иво си изчертахме картите на милиметрова хартия, използвайки удобството на заведението в близост до лагера. Иво каза че моята карта ще излезе доста странна, имайки предвид странната комбинация от питиета, които консумирах-мастика с тоник и нес кафе 3в1. Следващия ден до обяд беше и последен за мен, за краткия ми престой на експедицията. Сутринта рано тръгнахме на обход в ниската част на „Шишмановия рид” аз, Иво и Тихомир. Тършувайки наред, локализирахме входовете на пещерите Чуклата  (№ 1736), Жабчето (№ 1737) до входа на която само Тихомир успя да издрапа, и Рогачевата пещера (№ 1582). Към обяд, за мое голямо съжаление, трябваше да оставя групата и да сляза до шосето, от където ме взеха с кола и потеглих към София. До голяма степен тези 4 експедиции обобщиха документално този не малък район. Но, както се знае, винаги има още какво да се прави и да излиза на такива места, затова за мен Черепиш не може да се нарече „затворена страница”. 

Статията е написана в съавторство с Константин Стоичков.

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.