Дълго време не можахме да намерим дата да го проведем. Първо имаше избори после сборове на спасители, междувременно падна и първият сняг. Може би това, беше и причината накрая да решим да си направим сбора по традиционно му на поляната пред Банковица. Дългото протакане и неяснотата ще имали някаква специална програма може би изпари желанието на голяма част от клубните членове да дойдат. Все пак това щеше да е 20-ти подред есенен сбор на клуба на Карлуково.
Въпреки всичко датата 18 Ноември ни изненада с изключително топло време и на поляната се наредиха множество палатки. Деня беше наистина хубав. Докато хората от последния курс си направиха проникване в Банковица, аз Живко и Марти решихме да покартираме белкем отчетем някаква дейност. Целта ни беше пропастта намираща се до самия Национален пещерен дом. Пътьом решихме да минем и през проходна. Да стъпим върху новопостроената еко пътека. Думата ЕКО в днешно време си е чиста измишльотина и пазарен трик. Еко млеко, еко бетон, еко палта.... Та зад гръмкото име еко стоеше и новосъздадената част от Гео парк Панега еко пътека прокарана през пещерата Проходна и достигаща чак до долната част на Задънен дол. Еко пътека ама друг път. Този проект целящ да популяризира района ми се видя честно цяло екологично бедствие. Къде се връзва екологията с бетона и железата не ми става ясно. Потока от хора извозвани с автобуси до самия вход беше наистина внушителен. И как не такова слънце през ноември. Потока от боклуци обаче, беше не по малък и се търкаляше по новопостроения паркинг и по сипея към малкият свод на Проходна. Къде са кошчетата за боклук? Къде, беше контролиращият орган и нашата федерация, която също участваше в проекта? Толкова въпроси и никакъв отговор. Някак си изведнъж ми проблесна отговорът. И той дойде от един кабриолет на паркинга пред пещерата. “Абе тези дет са с каските сигурно ще ходят да катерят. Дали да не взема да им строша главите с един камък”. Браво „Булгаристан“ си рекохме. Еврика. Ами това, беше отговорът. Май съвсем скоро това любимо местенце ще стане недостъпно за нас. Ще кръжат с колите си наоколо. Ще ни трошат главите и видиш ли до година си намерим друго по закътано местенце. По далеч от бабаитите и колите на които, така или иначе се любуваме в града без когото не можем. Продължавам да си мисля за това, че тук пирамидата е обърната и трябва да търпим това за сметката на някой си новобогаташ или чиновник в държавно учреждение. Ами така е. Сега големи сме егоисти. Искаме всичко за себе си. Вие пък на всичко намирате кусури значи, беше казал някой. Хората го направили хубаво спретнато а вие само ревете като млади..... . Така е и ще си го търпим. Продължихме и не след дълго стигнахме целта си. В близост до пропастта се беше ширнало новото бунище на Пещерния дом, а дърветата околовръст много рано бяха заприличали на коледни такива. И то не от гирлянди а от найлонови пликчета разнесени от вятъра.
Както и да е. Започнахме си ние пещерняшката дейност. Вързахме си системка и аз тръгнах по отвесчето, докато Марти и Живко картираха входа. Да не повярва човек, но тази дупка нямала карта в ГКПБ. Дръпнахме и ние картата и докато я дърпахме взе че се стъмни. Пропастта, беше с два входа и ние излязохме през долния в основата на скалния венец. Дъното беше трагична гледка. Тонове отпадъци изхвърляни до днешни дни се търкаляха там. Добре, че не се изпонарязахме. Жалка картинка. Винаги е удобно да скриеш мръсотията, а ако имаш и дупка наблизо още по добре.
Прибрахме се в лагера и седнахме край огъня. Така на 18.11.2006-та отбелязахме годишнината в състав: М. Соколов, К. Стоичков, П. Димитров, В. Дробенов, Ж. Петров, М. Колева, М. Хаджитодоров, Д. Дишовски, Д. Иванов, В. Иванов, Е. Георгиева, Ц. Паров, Т. Ялъмов и П. Латинова ПКСУ “София”. Беше весело и уютно. Приятни приказки и песни, а Петя свири цяла нощ на китара. Сутринта ни посрещна с мъгла и студ. И понеже не ни се киснеше в лагера, докато другите отидоха в Свирчовица аз, Петя и Тод отидохме да картираме още една миниатюрна пропаст с изгубена карта. Отидохме чак на Глигора. Но преди да се заемем с картировката си направихме проникване в пещерата Имането.Промяна във времето нямаше, мъгла и студ. Добре, че не валеше. За по-лесно си пуснахме две системи по отвесчето. Така картирахме по лесно и бързо. Доволни се заспускахме към колата. Вече се стъмваше и ние потеглихме доволни към София. Другите също бяха вече на път. Така отмина и поредния лагер сбор. Дано нещата в района се пооправят, но аз лично не вярвам и не мога все още да си дам отговора къде е мястото на пещерняците и пещерняшката общност, когато се градят подобни развлекателни пътечки. И защо винаги нещата се спускат от горе а не тръгват от хората изследвали пещерите и обичащи наистина природата ни.