Есенни пейзажи от Бегличкият дял на Стара планина 2008

Кирил Георгиев ПК "Под ръбъ" Церово на входа на "Николова яма". Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Входовете на "Кобилините дупки". Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Есенен пейзаж от Бегличкият дял на Стара планина. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

След експедицията на Пирин бая се бях преуморил и физически и емоционално и за това още тогава си обещах следващите месеци да го давам по леко и да похода малко по „неприоритетни места” за клуба.
Така и стана, а и се оказа, че не само аз съм имал това желание така, че група се събра. Към края на месеца ми се приходи по милановско пак. Обадих се на Алексей и се уговорихме. Той замина два дни по-рано. В деня преди да тръгнем ми се обади да каже, че Бай Кольо му е показал входа на една нова пропаст в района на мина Герана. Камъка падал 7 секунди!?
Не чакахме много дълго и на следващия ден тръгнахме с една кола и един джип аз, Стефан, Папи, Иво Чичев и Киро от Церово. На място Алексей ни даде описание как да намерим дупката и без да се мотаем потеглихме. Намерихме я безпрепятствено. Милановското плато ни посрещна с типичния си есенен пейзаж. Златисти треви и дървета обагрени в топли цветове. Наистина от доста време имах нужда да посетя това приказно местенце. Входа на пропастта беше тесен и направо в земята. Приличаше много на входа на Семова яма при откриването и. Все пак един и същи откривател имат и двете пещери Бай-Колъо „Бруса” от Миланово. Пуснахме камък в отвора той избумтя и се загуби, после отекна втори път на обем. Не бяха 7 секунди ама звучеше обещаващо. Киро прекара джипа и се вързахме директно на него. Нямаше къде другаде. Окачен като „коледна елха” с инвентар тръгна надолу. След него в тясното отверстие последователно се напъхаха Иво и Папи. Киро екипира и не след дълго се чу дъно и блокаж. После откъслечно идваше информация от дъното. Със Стефан решихме, че няма смисъл 5 души да седим долу и се излежавахме край входа събирайки последните слънчеви отблясъци. Долу се бореха с някакъв камък. Преграждал пътя за евентуално продължение. После доста време се кандърдисвахме да я картират. Вече бях почнал да се обличам за целта когато от отвора долетя „няма нужда”. Едно мое влизане щеше да забави още повече нещата. Вече по тъмно дръпнахме с моя помощ входната част и започнахме да събираме разхвърляния багаж. Слязаохме към Корита и там седнахме на сладка приказка с нашите приятели Гьозо и Леля Ана. После Киро си тръгна а ние се прехвърлихме в съседната къща. Тя ни беше предоставена за нощувка от любезните домакини. Чертахме картата а после купона беше до рано сутринта. Това беше и причината на следващия ден да станем почти по обяд.
Без да се бавим се насочихме към другото мое много любимо място в този Балкан-местността Кобилини стени. По път се пробвах безуспешно да намеря един отвор в едно сечище, който за втори път ни се „изплъзва”. Додрапахме до откосите на необятните скални венци на Кобилените стени. Гледката си заслужаваше и радваше особено тези които за първи път идваха тук. Достигнахме и желаното от мен място. Скалния откос с Кобилините пещери. Голямата я бяхме картирали още през 2001-ва но до нея все не оставаше време за малката Кобилина 2. За по-голяма сигурност решихме де пуснем рапел до тях. Иво екипира. Един скален клин и един спит свършиха чудесна работа. Докато Иво се пускаше Стефан сновеше и търсеше нови отвори. Аз и Папи се борехме със странните периодични пориви на вятъра, които от време на време си „открадваха” по нещо от багажа ни вдигаха го на около 20 метра височина и после ни го връщаха. Едвам покрихме багажа и трябваше да тръгвам по въжето. Долу решихме първо да разгледаме голямата и да снимаме. Друго си е да видиш дадена пещера от позицията на изминалото време. Снимахме което можахме поразшетахме се и с Иво и Папи се качихме в Кобилината 2. Картировката не ни отне много време. Все пак размерите и бяха скромни. Излязохмена върха на откосите точно по залез слънце. Такива гледки рядко се срещат. Октомврийското слънце потъна над висините на Понор плана. Последните му алени отблясъци оцветиха тревата и лицата ни. После бързото падане на температурата се прояви в мъгла извираща от дъната на въртопите и валозите над откосите. Преди да настъпи мрака Стефан хукна към Бегличка могила и Пършевица на разходка а ние превалихме склона от север и изведнъж вятъра който цял ден брулешеутихна. После с колата се разходихме до Пършевица за да вземем Стефан и пак се озовахме на Корита.
Вечерта изкарахме при домакините. Поговорихме си за природата, пещерите и приготовлението на гъби на печката. Заспахме пак по малките часове събрали топлината на тези есенни пейзажи и на гостоприемните ни домакини. Събудихме се пак късно към 11 и потеглихме. Папи с претоварената кола а ние пеша. По път заснехме по някой кадър към есенния масив на Соколец и доволни се събрахме на центъра на Миланово.
Ще се върнем пак там защото нови пещери в този район ще излизат още, а и за да се качим пак на откосите на Кобилени стени там където вятъра никога не спира. 

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.