.... Стигнем ли по обратния път до шосето Брезник-Сливница, тръгваме на север по него. От завоите, които се спущат към с. Ракита, пътеката се отделя в североизточна посока и се насочват към кота Пладненица и с. Гургулят. От там само за двадесетина минути се стига до долината, от която се издигат масивните скали на Петлюко. Скалите са от вулканичен произход (бел. ред. Скалите са седиментни) приличат на гребен на петел и са дали името на долината. Високо в скалата зее широкият и хубаво оформен отвор на пещерата на Петлюко. Обядвайте до студения чучур при поята срещу скалите, а след това се покатерете до пещерата.
От входа, висок около 2.5 м и дълъг около 5 м се отделя един коридор, който се спуска стръмно надолу. На около петнадесетина метра от входа коридорът е затрупан от нахвърляни камъни и спира достъпа във вътрешността. Около пещерата е имало поселище през каменномедната епоха, но малко е вероятно тя самата да е била обитаема. Затрупването на коридора е станало в продължение на много години от овчарчетата, които са хвърляли камъни в тъмната дупка, за да се любуват на грохота им. Един мустакат и с прошарени коси овчар ни разказа усмихнато:
- Ех, само аз колко камъни съм промъкнал и пуснал вътре! А като хвърлим камъка, той отскача по дупката звъни „тин, тин“.
 
Твърде отдавна, още преди затрупването на коридора, местни иманяри са прониквали в пещерата. От тях са останали сведенията, че коридора е доста дълъг и слиза дълбоко надолу, а след това се разширява в две последователни зали. Верността на това твърдение ще се провери при предстоящото изследване на пещерата.
 
Местното население разказва следната легенда за пещерата:
От незнайно време пещерата е имала два входа. Единият през който се влизало в нея е бил от другата страна на тясна скала и отдавна е бил затрупан. Сегашният вход е бил само така, за „зор-заман“ и не се е използувал.
Било в далечно и тъмно турско време. Пещерата била свърталище на страшни разбойници. Ходили те по божия свят, безчестили и ограбвали, а съкровищата пренасяли и трупали в тъмната дупка. Веднъж се губили доста време, а като се върнали, главатарят им довел със себе си млада невеста-чудна хубавица! На челото и греел ясен месец! Следвала го през набезите му тя, а вечер бдяла над съня му. Завиждали за невестата му неговите другари и често той е трябвало да се разправя с тях. Постепенно загинали от ножа му всички и останал сам с красавицата в пещерата.
Един ден излязъл на лов и не се върнал вече. Угаснал огънят в пещерата. Станало тъмно. Постепенно вятърът натрупал пясък и затрупал долния вход, но и до ден днешен, върху железния ковчег със съкровищата седи младата невеста и продължава да очаква своя любим. И само очите й и месеца на челото й блестят...
От Петлюко пътят върви все по долината, изкачва се на превала под котата на Шезул и се спуща право на гарата на с. Златуша. ...
 
Автор: Борислав Кацаров
 
Извадка от Маршрутна библиотека на туристическо дружество „Иван Вазов“ София.
„Вискяр планина като туристически обект“.

СОФИЯ 1963