За Темната дупка през 2006

Първични форми в Темната дупка. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
"Камилата" в Новите части на Темната. Автор: Иван Петров ПК "Хеликтит" София.
Сталактон с кристали в Новите части на Темната. Автор: Иван Петров ПК "Хеликтит" София.

Датата е 08.01.2006г. Съвсем скоро с гръм и трясък бяха отминали новогодишните празници. За някои с гръм за други с трясък. Седях сам на “Бъбрека” при „Мръльо“ на Лакатник и чаках групата да дойде с колата. И така докато си обикалях и си съзерцавах снега и скалите, какво да се прави зима е. Горе в Темната Гого и Х. Стоянов най- вероятно все още спяха. Що да ги будя си казвам и съзерцавам снега, скалите и тъмния Искър.
Най-сетне пристигнаха. Без много приказки си казваме здрасти, обличаме се и пъплим към тъмният вход на Темната дупка; Мартина, Живко, аз Ксьо и Ива. Влезнахме, пътят вътре до болка познат. Гого и Ицо сънени разправят. Как и какво било колко изкъртили и колко остава. Рутинна работа. За такава се бяхме запътили. Добре, че реката не беше придошла. В близост до “Дирека” трябваше да картираме малка галерия на нивото на реката. Дръпваме я бързо. Дължина 11 метра, а кой ти ги дава. Проверяват се комини в близост. Безуспешно. Разговори с групата “Вороня”. Към новите части били тръгнали. То днес всички са на там подхвърлям. Нашите са още са в лагера на “Кубани” а ние излизаме. “Абе що да не ви покажа “Бисерната зала” в Зидънка”. Май малко се позабавлявахме а? Речено сторено. То Зидънка дълга, а и кална. Горе в краят широка, но долу тясна. Косьо не мина. То “Бисерна зала” без бисери за какво му е. Пак малко говорим вън. Едните поемат към колата в сумрака, аз към влака. Спах през целия път и сънувах хора с които говора но не ги разбирам, странно.
Аз бях пас. Така другите в лицето на Живко, Х. Стоянов и Калин покъртиха доволно следващите почивни дни. Въпреки усилията удариха на разочароваща теснина след галерийка от 10 метра. Уж изглеждаше перспективно, жалко. За сега през новата година за 2 седмици 20 нови метра. Окуражаващ резултат. Постепенно Ицо и Яни Макулев поизместиха спелео дейността на клуба по близо до Враца в същият Балкан и резултата не закъсня. Нови части в пропастта Яворец. И това се случва 40 години след откриването и. Уникално и безценно. За Лакатник се заговори чак в края на месеца. Повода рождени дни. Решихме и се събрахме. Повода, моят и на Веско. Събрахме скромната клубна група от изпитани клубни бойци Малкия, Гого-Змияра и Любе, гарнирана с многобройна група Академици, Искърци и софиянци от ПК София. Вечерта на входа се понапихме и понадпяхме а след полунощ пак заваля сняг. Зима е. „Да беше лето, па да бяхме на юг....“ .
Каквото и да си говорихме в следващите много месеци в Темната се ходеше не за изследване а по други поводи и на прониквания с цел хора, които не са били там да я видят. Първо новозапочналия курс за пещерняци към клуба я посети опознавателно. После с приятелят ми Боби поплавахме с лодка зад езерата Пепи. В късната пролет заведох в Темната и британският пещерняк Daniel Jackson. За влизането му показах почти цялата пещера, а той остави незабравими снимки. Незабравимо беше и пиенето на бира на “Бъбрека”. Затопляше се и клонеше към лято. Новият курс завърши та решихме да отидем на Темна отново. Този път с Мишо, Тери, Живко, Мартина и Мира от Перник, която се беше присъединила скоро към нас. Освен с малко измокряне в реката, с нищо не се запомни това влизане. Влизането го потретихме в средата на лятото в състав К. Стоичков, К. Георгиев, Т. Григорова, М. Хаджитодоров, Daniel Jackson и М. Рударска. Резултата, беше много приятно и хладно проникване в пещерата и след това разхлаждане с бира край извора Житолюб. Daniel каза че спелеологията в България му харесва, за разлика от тази на “Острова” която е мъглива и дъждовна. Така и ние с него се замъглихме не един път с мастика ту на експедиции ту в София това лято.
С гръм и трясък отмина лятото а и есента. За някои с гръм за други с трясък. Към добрата стара-млада Темна никой не проявяваше интерес. Никой от нас де, защото в новите части май яко народ се извъртяха и освен, че се извъртяха и доста потрошиха и много имена се изписаха по стените. Чакахме първият сняг или вторият когато Живко ми съобщи в ICQ-то бяхме на Темна в “Новите части”. И какво? Сухо е. И друго? Ами телта на Пепи се скъса и Били падна. И какво? Ами нищо. Седмица по късно и Петя падна в Пепи. Някой услужливо беше завързал телта. Кой ли беше? Добре, че никой не се удари, че и под водата растат камъни. И като видяхме това решихме да видим безопасен ли е пътя през езерата с лодка. Преди това обаче минахме по придошлата от дъждовете река с раниците на гърба за разнообразие. Аз и Петя се понамокрихме. Лагера го спретнахме зад Пепита. Перфектно. Хапнахме и кой къде намери заспа. На другият ден “Захапахме” меандъра към “Кални части”. То това меандъра не било леко. Освен това било и мокро, а и много кално. За около 8 часа картирахме осемдесетте метра без една връзка на долно ниво и се прибрахме полупребити. Почти щяхме да заспиваме, когато чухме вик от зад езерата. Това беше Калин, който очаквахме и който, беше преживял скъсването на парапета на реката и то в ръцете му. Цяло чудо бе, че не беше пострадал. На другият ден аз поразходих Калин из “Новите части” а Папи и Петя докартираха меандъра. Беше навън отново зима, този път без сняг. Нещо се променяше. Вътре или вън. Припявах си рефрена “Променя се света но пещерите не стареят”.
В последствие си го припявах доста често. Започнах работа в строежа на метрото и имах време да си мисля много, колко са стари и кални подземията и пещерите докато работех под земята по 12 часа. Работата под земята ме възпря да участвам и в последната и една от малкото сериозни акции в Темната дупка през тази 2006- та година. За това говорят и следващите останали сухи редове и цифри. В дните 08-10.12 клубните членове П. Димитров, В. Дробенов, Ж. Петров, М. Колева, Н. Ценов, М. Рударска, Кирил Георгиев, съвместно с приятели от СПК “Академик” София и ПК “София” картираха над 200 метра пещерни галерии в “Новите части”. 

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.