Изминаха няколко дни от последното ни влизане в Зиданка с приятелите ни от ПК „Искър“ София. На това ходене огледах добре комина в залата и реших, че му е време да бъде качен. Споделих с хората от клуба и със Славея идеята, която не е от вчера, Дори Явката беше започнал да го катери и едно забравено ключе номер 13 беше провалило опита. Забелязвам, че все ни върви на нещо забравено на последък. Славея предложи да направим през седмицата едно нощно ходене. Събрахме се добър екип с Яни, Деси, Бойка, Явката и Калин. За съжаление на Славея и излезе ангажимент и отпадна в последния момент.
 
Събрахме се след работа в клуба, натоварихме инвентара и всичко необходимо на Бойко в колата, запасихме се с храна и вода и потеглихме. Явката го взехме по-пътно, а Калин беше на Лакатник и там се присъедини към нас.
 
На Лакатник беше спряло да вали. Преоблякохме се и бяхме готови за поредното нощно ръчкане в Зиданка. Към 20:30 часа дадохме контролно време и влязохме. Задачите ни бяха да се качи комина над залата „Ресторанта на Славея“, да се завъртят малко видеокадри и да се разгледат евентуалните продължения и да си съставим оценка къде занапред да съсредоточим усилия.
 
Явката и Бойко тръгнаха първи и ни чакаха в залата преди тесняците. Явката завъртя кадри как се намъкваме в теснотията и от там се съсредоточихме в преминаването на този пасаж с тежки торби. Стигнахме на място и аз се оборудвах с джаджите. Решихме да се разпределим по следния начин. Бойко осигурява, Яни дава инструкции и следи процеса а останалите разглеждат частите и снимат.
 
Яни направи урок на закрито как се катерят комини, как да се връзвам, да си подреждам инвентара, показа интересни тънкости, получи се много добре, за което съм му изключително благодарен. Не бях взел планките, всеки път нещо забравяме! явно са останали в клуба. Добре, че Яни беше взел 4 планки и турбо-алпийските си стълбички. Ползвахме първите две забити упори, Катери се по калцитен натек покрит с поне два пруста глина, има сталагмити от глина, но не и надеждни образувания на които да се връзвам. Забих още две упори, калцита е ужасен за коване, въобще дойде ми ударна доза адреналин. Последната упора е почти на площадката. Горе посока Темната е плътна глинена тапа, има преса зарита почти до тавана с глина. Площадката е метър на метър и петдесет, грубо казано. Нагоре и по направление натеците е тесняк, непроходим около педя, над него е тесен калцирал комин г-образен в посока изхода и в източна посока. Вероятно от там някога е изтичала водата от голямата зала. Точно така си представям фунията под синтрите. Този комин дърпа течението на горе, но е безнадеждно тесен. Не излизах на площадката защото горе глината е много и може да се кове само в тавана и решихме, че няма смисъл. Разекипирането за мен беше малка епопея, Анкерите не хващат добре в калцита и беше малко като балет без резки движения. Яни даде най-добрите съвети а на мен ми беше вече леко изморено с целия инвентар по мен.
 
Най-сетне стъпих на земята. Имахме още час и половина до контролното време. Останалите се върнаха от зала „Косю Касабов“, бяха снимали и Явката сподели, че е видял във високата част комин, малко в надвес, но горе си личи галерия. Смята, че прави връзка връзка с водопада и комина на Никола в зала „Победа“. Той слезе и във фунията, но му се стори безнадеждно там. Така изглежда защото при първото разчистване там Стан каза, че е имало доста за вадене кал и камъни. За сега мислим, че перспективните места за работа са „Фунията“, Комина на Никола в зала „Победа“ и не на последно място по водата, дори там по карта сме най-навътре посока Темната дупка.

Позабавлявахме се добре и беше време за излизане. Бяхме се уморили и торбите и полепналата по нас глина тежаха повече от обикновено. Излязохме на ръба на контролното ни време в полунощ
 
На вън валеше, но ние бяхме доволни от свършеното. Скоро пак сме там.