Малко предистория
Всяко добро начинание си има начало. Също така си има и предшестващи събития, за да бъде осъществено то. Така и в този случай се получиха нещата. Илийката Вашев от клуба през последните две години нееднократно ни каза, че по време на туристическите си набези из района над Дружево в близост до „отъпканата пътека” имало отворена пещера губилище. Трябвало да се извадят два камъка и се влизало. Слушахме го с интерес, но за инвазия в района още не беше станало време. В спомените ни изплува и факта, че Алексей също нееднократно ни беше говорил за своите ходения в района и за интересните губилища там. Знаеше се, че преди това горе е работено и има множество пещери и пропасти. Публикации не липсваха, като в последно време излизаха и в сайта на ПК „Искър”. Те също бяха подхванали отчасти района, но основно с обходи и работа в района на „Дръндарска кукла”. По късно се оказа, че и Черновръхци са проучвали и разкопали точно въпросната пещера, но са се отказали заради лабилния блокаж.
 
Началото
Новото начало (клубни членове и преди са работили в района) беше поставено от едно пролетно ходене на Яни в района. Той беше хванал местен човек, който го беше разходил яко из района на губилищата. Яни като човек с опит беше набелязал интересно място за действие, но както винаги става ни трябваше известно време за да се задействаме. Седмица преди да се качим горе Яни пак беше ходил и вече ни даде конкретни точки които да огледаме.
 
Първи стъпки
В края на месец май направихме първото по-масирано ходене. От далече със сигурност сме приличали на прабългарска орда; мъже, жени, деца, кучета, палатки.... чуден спелеолагер. Бяхме в състав Ж. Петров, М. Колева, С. Брашнаров, М. Брашнарова, К. Стоичков, И. Петров, Д. Дишовски, Т. Василев, Я. Макулев и Д. Макулева. Опънахме лагера при кошарите над селото, до където колите стигаха безпрепятствено имайки в предвид нестабилното време и преди да се е преполовил деня една група тръгнахме към набелязаната цел „Хайдушкото кладенче”. Пътя не беше малко, но пък за нас това беше абсолютно непознат район и попивахме всяка частица от пейзажа. Набрахме и значителна денивелация. Времето съвсем се развали, но нямаше изгледи да се отказваме. Най накрая пътя направи поредния си завой излезна от гората и пред нас се отвори приказна гледка. Огромен негатив-долина с множество личащи си въртопи-рай за пещерняка проучвател. Пътя ни въведе в долината и ние се пръснахме да гледаме въртопите, като Дишовски извика, че има един почти отворил се. Заваля дъжд и всички се скупчихме под голямия скален венец с ниши, където беше и губилището. Разрази се гръмотевична буря и аз си останах в „мишата дупка” – нишичката, от която явно са вадили камъни, и от която потдухваше привлекателно. Останалите смели изследователи навлякоха гащеризони, каски и дъждобрани и се отправиха към дупката. Живко влезна пръв, а Дишовски след него. Не след дълго излезнаха и казаха, че си е пещера влиза се, перспективно е. Имало един изтръпнал блокаж в ляво и две стеснения за работа. Дъжда поспря небето се проясни, явно бурята беше временна. Поразшетахме се наоколо, набелязахме място за лагер и тръгнахме обратно към лагера. Вечерта пристигна Яни с Деси и децата и край лагерния огън направихме плана за следващия ден. Пак една група да се качи и да почне работа по новата дупка а една по-малка глупа да се качи в района на Гарванец и да локализира там пещерите и по-специално пещерата Китова кукла. На другия ден аз, Ванката и Дишо тръгнахме към Китовата кукла, без да знаем в какво приключение се хващаме, а останалите към „Хайдушкото кладенче”. Наща група освен, че ни наваля дъжд, локализирахме и няколко отвора на необозначени пещери, на които не им знаехме имената. Намерихме само една със сигурност известна пещера Прашната. По стръмните склонове се видяхме в чудо, а и някои отвори, за нас ниши, се оказа, че се водят за пещери. Така за друг път оставихме маркирането на Прашната пещера. Някъде по път за капак загубихме и Дишо, който беше хванал някаква „измична пътека” и се беше върнал в лагера. С основната група се събрахме в центъра на селото. Живко сподели, че в пещерата е отместил два камъка и е преодолял едно стеснение. Попаднал е на уширение с образувания и в хубава пещерна галерия, която връща назад към губилището. Достигнал е блокаж и водата скача във водопад. Духа и се чува бумтене в дълбочина. Вече било дупка за картиране, но доста перспективна. Решихме скоро да се върнем пак.
 
Повтаряме упражнението
На 12-13-ти юни се върнахме отново на поляната в състав; С. Брашнаров, М. Брашнарова, К. Стоичков, П. Димитров, К. Кърпачева, И. Бусерски, Я. Макулев, Д. Макулева и П. Ганева от ПК „Под ръбъ” – Церово. Този път се бяхме подготвили и с малко повечко техника включваща агрегат и перфуратор. Яни успя да качи колата до поляната с губилището. В пещерата влезнаха Яни и Папи, като се сменяха с Ивчо и Стоян. Поработиха в блокажа и установиха, че не е много безопасно. Поразшириха и още едно стеснение. Бая се позабавляваха. Навън жегата беше умопомрачителна въпреки, че бяхме опънали тента. Насекомите също много наглееха. Поразръчкахме и някои от въртопите и губилищата околовръст, от които вееше спасителен хладен въздух. Поразходих се да потърся една пещера на Жалова могила, но безуспешно. Край мен се движише облак от стотици мухи, като с пляскане над главата успявах да преплескам по няколко на веднъж. Със сигурност напалих популацията им с над 100 за времето на разходката. На сутринта хванах и направих обход на венеца, като проверявах за губилища, въртопи и ниши. После се облякохме с Папи и влезнахме да картираме пещерата до там, до където сме стигнали. Излезе над 25 метра дълга за сега. Намерихме си и местенце за разкопаване и за нула време напреднахме много добре. Поизвадихме каманак, но имаше още за разчистване от там се чуваше и бучене на вода, явно ще заобиколим изтръпналия блокаж и ще излезнем направо на водопада. Докартирахме и излезнахме. Жегата пак беше непоносима и решихме да се спасяваме. Със сигурност следващият път лагера няма да ни е на поляната, а в гората на хлад. Отворен е нов хоризонт за работа. Един интересен и перспективен район, като ново начало на нещо старо и познато.