Из подземния свят на Северен Пирин 2003

Авторът на статията Катерина Богачева и участници в експедицията.
Експедиционният лагер. Автор: Николай Стоичков.
Циркусното възвишение в което се разкрива входа на системата БС № 9-11. Автор: Николай Стоичков.

Почти всеки запален турист се е наслаждавал на зашеметяващите гледки, които предлага северната част на Пирин планина. Спирайки се със затаен дъх на Кончето или катерейки се към Вихрен с амбицията да изкачи първенвцът той не се замисля за това, което се намира под неговите крака и е скрито за очите му. Надали мнозина знаят, че са стъпили върху карстовото било на планината, представляващо мраморен масив с мощност близо 2000 м. Той разкрива свят, достижим само за пещерняците, които от десетилетия се мъчат да навлязат в дълбините на планината, използвайки пътищата на водата, провирала се из хладния мрамор в течение на милиони години. Тя се процежда от дъжда, от снежниците и снежните тапи на пропастите в циркусите, образувайки неизвестни подземни реки, които виждат бял свят отново под формата на различни по дебит карстови извори в подножието на планината. Един от тях се намира под пещера “Спропадналото” в покрайнините на град Разлог. Какъв път изминзва тя междувременно, какви ли подземни измерения запълва и можем ли ние, с нашите несъвършени чоешки тела да я следваме - това е загадка, даваща стимул за упорити изследвания на поколения пещерняци. Серия експедиции, водещи началото си от 1968 г, провеждани през по-големи или по-малки интервали от време са довели до сегашния резултат- до момента сме достигнали дълбочина -225 м в пропаст №9-11 на Бански суходол. Не по-малки перспективи са се разкривали и в други пропасти в района, но за съжаление на определен етап пътят е преграден за нас от внушителни каменни срутища и непреодолими теснини. Може би най-перспективни сред тях са пропастта Вихренска, разполижена на Джамджиевия ръб под връх Вихрен, дълбока –168 м и Бъндеришката пещера, в която част от водите на река Бъндерица протичат, образувайки подземни каскади и каньон, достигащи -125 м. За съжаление блокаж (това значи нападали каменни блокове) във Вихренска и теснина в Бъндерица възпрепятстват проникването в дълбочина, за това пещерняците пробват алтернативни варианти в околните циркуси. В хода на проучванията са открити няколко дълбоки пропасти- 20 г Академик в Бански суходол –118 м, Челюстница в циркус Баюви дупки –104м, №14 в циркус Каменитица –108 м. Експедиции са провеждани и в Синанишкия дял на планината, където се намира най-красивата пиринска пещера- Шаралийската, както и пропастта Алеко с дълбочина -130 м. Засега най-големи надежди възлагаме на пропаст №9-11 в Бански суходол, където са работили две поколения пещерняци от СПК „Академик” София. След усилена работа те са били възпряни от голям лабилен камък, заклещен в теснина, а и се изгубва изготвената с много труд карта на пещерата и дълбочината й остава неизвестна.
На този етап се включва и нашата брънка от веригата. Проведени са няколко експедиции в района, като първоначално поемат щафетата от старите академици пещерняци от ПК „Витоша”. В последвалите три експедиции през 2001, 2002 и 2003 г се действа по-мащабно в циркуса Бански суходол като дейно участие взимат членове на ПК „Хеликтит” и СПК „Академик” София. През тези три години на работа следвахме принципа на самоорганизацията и всичко се вършеше на приятелски начала. Това водеше съответно до известна неразбория, характерна за всяка група, състояща се от повече от двама пещерняка. Въпреки това и въпреки множеството пречки, които няма смисъл да бъдат обект на настоящото изложение, за това време успяхме да отметнем доста работа. Наша гордост е продължението на “Девятката”, която така и не получи по-поетично име, до кота –225 м по време на експедицията през 2001 г. През 2002 година успяхме да изготвим точна карта на пещерата и да открием нова перспективна пропаст в района.
Проведената през това лято експедиция не ни донесе чест и слава, ако трябва да сме честни. Цялата организация бе подета с голям хъс и ентусиазъм. Имахме доброто желание да почистим циркуса, в който като наследство са оставени купища трудно разлагащи се отпадъци от бивш ски лагер и предишни, по-масови експедиции. Резултатът беше шест чувала боклук, които двете мулета, осигурени от парк Пирин за изнасяне на багаж до лагера, с усилие свалиха до долу - това си е направо нищо в сравнение с боклука, който все още си лежи сред камъните на циркуса. Девятката не се предаде тази година и не ни пусна в дълбините си. Съществуват три вероятни места за продължаване напред, но засега те са непреодолими тесняци, които би следвало да се разширят с къртач. В противен случай животът няма да ни стигне да ги изкопаем на ръка. Другата ни надежда – Шестицата - се оказа запушена от ледена тапа, така че като приоритет ни остана работата по терен и в пропаст №13- и двете начинания донесоха добри резултати- почти всички пещери в Бански суходол в момента са обозначени, номерирани, картирани и описани, а №13 продължи още малко. Бяха открити и още няколко нови обекта, но всичко това за нас, които толкова много се надявахме да хванем подземната река и да отворим най-дълбоката българска пещера са по-скоро допълнителни постижения по пътя към основната цел, останала недостигната.
Може би някой ще се зачуди как е възможно с течение на десетилетия да се работи и резултатът да е толкова нищожен- достигнати 225 м дълбочина при перспектива за 1000. Не ни съдете строго. Ако някой е познал суровостта на Пирин в тази негова част би ни разбрал- би си представил лунния пейзаж на безводния каменист циркуст Бански суходол, където температурите нощем в началото на септември са под нулата, където като завали може да не спре и десет дена, където входовете на пещерите са затворени от снежни тапи. Не е лесно да работиш постоянно мокър, леко настинал, да се изкачиш с 20 кг на гръб 1000 м и да пиеш вода от снежна пряспа, като всяка сутрин, надничайки от палатката се надяваш поне днес връх Кутело да осъмне огрят от слънце. Във вътрешността на скалистата снага на планината не е много по-комфортно. Температурата е константна, но за разлика от повечето български пещери, където средната температура е 8оС, тук тя е 0. Преминавайки заснежени отвеси и заледени стени достигаш до “злобни” теснотии (в пещерняшка терминология “тесняци”) в мрамор, който къса дрехите (т.е. “пещеризона”) и кожата ти на парченца, преодоляваш високи изкачвания (т.е. “камини и класики”), които не са за плашливите. Красотата на тукашните пропасти не се вписва в общоприетите стандарти - те са студени, враждебни и семпли със своята груба скала, напълно лишена от образуванията, които другаде радват окото. Не си мислете, че тук се врем само ние пещерняците. Среда за живот, въпреки крайно неблагоприятните условия, намират някои упорити пещерни обитатели - в девятката бе открит нов вид троглобионт на дълбочина под 100 м, а пещеролюбиви мухи и ручейници ни правят компания на доста места из пропастта. За това обаче имат думата прдседателя на БФС Петър Берон и Боян Петров.
И така, оставаме с надеждата за догодина. Нека циркуса си почине от нас през зимата, пък и ние от него- занапред, надявам се помъдрели, ще успеем да го склоним да ни пусне в сърцето си.
 
Автор: Катерина Богачева.
 
Благодарим на БФСп, Национален “Парк Пирин”, Своге Сушард, фирма TopGeo и Николай Свещаров за оказаната подкрепа.
 
*Публикувано в списание „Орбел“ 2003 година.

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.