КАПАДОКИЯ – ЗЕМЯТА НА ПЕЩЕРНИТЕ ГРАДОВЕ 2006

Пак сме на път! Този път към Турция. И не друго място, а към отдавна мечтаната Кападокия – онова приказно място, за което само бях чел. Виновница за това беше Магда, която ми донесе от Анкара една чудно илюстрована книга за този природен и културен паметник. Опитвах се да зарибя някого, с автомобил за да тръгнем, но уви. Накрая успях и то не с другиго, а старата бойна дружка Жоро Райчев. И ето ни „яхнали” буса – ние двамата, Йовка, Магда и жоровия племенник Митко Талев – абсолютно пещерняшки отбор.
Пътуването беше тежко. С две преспивания успяхме да изминем почти 2-хилядите километра до къмпинга в гр. Аванос – мястото, което си бяхме избрали за базов лагер. Две седмици по-рано там бяха лагерували семействата на нашите пещерни приятели Т. Даалиев и В. Пашовски и препоръката им беше отлична.
Бързо решихме откъде да почнем и още на следващия ден поехме по набелязания маршрут. Тук е мястото да се кажат няколко думи за района. Той е изграден изцяло от вулкански туф – сравнително мека скала образувана от пепелта на изригвалите в миналото околните вулкани – Ерджиас и Хасан. Първенецът е Ерджиас, който с височината си 3916 м е примамлив обект за алпинистите. За обикновения турист природолюбител най-впечатляващи са причудливите форми на релефа моделирани от ерозията и корозията – каменни кули, пирамиди, гъби и всевъзможни други скални феномени. Нагледахме се! По-голяма притегателна сила за нас бяха подземните богатства на Кападокия, които я правеха един от най-забележителните културно-исторически обекти в света. В прорязаните от сухи долини плата край градчетата Невшехир, Гьореме, Ючхисар, Зелве още много други селища са издълбани стотици, а може би и хиляди изкуствени пещери с различно предназначение – жилищни и манастирски комплекси, църкви, мелници и пр. Сведенията сочат, че тук в тази част на Мала Азия е кипял живот още от античността, а в периода VІ- ІХ Кападокия е била един от важните християнски центрове. Тук в сърцето на мюсюлманска Турция са запазени множество пещерни църкви, чието стенописване е впечатляващо. Така е в комплексите край Зелве и Гюреме, но според мен те бледнеят в сравнение на църквите в каньона Ихлара. Там си попещерувах до насита и се запознах внимателно с архитектурата на жилищните помещения и църквите. Едно от най-силните си преживявания обаче, ние имахме ден по-рано, когато посетихме един от 36-те подземни града на Кападокия.
Там изцяло под земята са прокопани десетки километри галерии срязващи помещения, които са служели за всичко, с което трябва да разполага един град – резервоари за вода, складове за жито, мелници, шарапани, жилищни помещения. Според някои историци, в кападокийските скални обители и подземни градове са живели до 80 хиляди жители.
Времето ни за Кападокия беше изтекло и за това поехме обратния път. Той мина през безкрайно интересното соленото езеро Туз гьолю и гр.Ескишехир. Преди да стигнем града обаче, се отбихме да посетим останките от древната фригийска столица Гордион (1200 – 700 г. преди Христа). Беше толкова мокро, че не можахме да се доберем до мястото на разкопките, но за това видяхме музеят и нещо уникално – гробницата на цар Мидас (8 век пр Хр.) Тя се намира в сърцевината на Голямата могила, чийто диаметър е 300 м, а височина около 50 м. Към гробната камера води тунел, а тя самата е изградена от смолисто дървени трупи и по своята конструкция няма паралел по света. Спирката ни там беше свързана с уговорена предварително среща с Селчук Джамбек – генерален секретар на Съюза на турските спелеолози. Той ни прие сърдечно в университетския си кабинет, където говорихме повече от два часа за необходимостта от интензивно развитие на сътрудничеството между българските и турските спелеолози. Получихме покана за екскурзия из околността, която поради ограниченото време любезно отклонихме. Нямаше как обаче да откажем и поканата за обед. По време на сладката гощавка продължихме разговорите по основната тема. Те явно хванаха място – два месеца по-късно Българската федерация по спелеология и Съюза на турските спелеолози подписаха договор за сътрудничество.
Пътешествието ни продължи покрай азиатската част на турското черноморско крайбрежие. Плискани от нестихващ дъжд минахме транзитно през Истанбул и пак запрашихме към нашенското море. Бяхме решили да посетим няколко забележителности, но най-интересните от тях (едни скални църкви) така и не можехме да намерим. За сметка на това, за десерт влезнахме в най-дългата, а може и най-красивата пещера на Странджа – Дупница маараси, в района на гр. Демир кьой. Някъде бях чел, пътят дотам е проходим само с джип или трактор, но преди заминаването ни се свързах с моя приятел зоолога Павел Стоев, който ми каза, че пещерата е благоустроена, а пътят до там е вече асфалтиран. Щом стигнахме, разбрахме че туристическото трасе се захранва с големи генератори и входът е само по 1 лира на човек. Влезнахме! Пътеката води през входа, от който извира подземната река и в продължение на 200-300 м се движи покрай нея. Галерията е широка и висока и на много места, особено по стените покрита с образувания. После туристическият маршрут изоставя водният етаж и се изкачва по каменни стълби на около 20 м по-високо, където се попада в сухи, топли и изключително красиви зали. В краят им се намира вторият от общо четирите входа на пещерата. Обикновено излизането на туристите става от там, но при нашето посещение ние трябваше да се върнем по познатия път. Според посветени, е възможно да се пообиколят и неосветени части на пещерата, но ние нямахме нито екипировка нито време за това – все пак дължината на Дупница никак не е малка – 3200 м.
Поехме обратният път впечатлени до смазване от видяното и преживяното! Просто, който не е ходил в Турция нищо не знае за нейните хора, култура, природа и исторически забележителности!
Автор: Алексей Жалов

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.