Настъпи и поседния месец на годината и пак е време за картиране в „добрата сатара” Темна дупка. Преди няколко седмици Гришата ме попита не е ли време вече за нови части. Погледнах календара и сгъстената програма на клубът и му казах нека да е през седмицата. Заковахме четвъртък-дата 03.12. Подготвихме се и събрахме отбор свободни през седмицата пещерняци. Сутринта в четвъртъка се събрахме аз, Гришата, Иво от Перник, Таня и Тунай от СПК „Академик” София. На Своге седнахме да хапнем и да си направим разбор кой какво ще прави в пещерата. Разделихме се на две групи; аз, Таня и Тунай картираме, а Иво и Гри ще копаят в едно долно ниво. Влезнахме преди обяд. Времето беше прекрасно и никак не беше за пещерясване но нямаше начин. По познатия път по реката а после по сухо стигнахме до езерата. Гришата се превъплати в лодкар и ни прекара търпеливо целият отбор отвъд водното препятствие с лодката. Таня екипира парапета и един по един се заизнизвахме. Моите притеснения от тясното не се сбъднаха, някой беше поразширил тесняците. Пуфтейки преминахме досадното лазене и провиране, и излезнахме на широко. Последва почивка в която по принуда изгребахме доста вода от полусифона. Остана рядката кал която няма изгребване. Поне за сега. Следващия път ще си носа една голяма мотика и ще и видя сметката поне временно. Таня като най-нетърпелива мина първа а аз след нея и обрахме основната кал. Продължихме и след блокажа се разделихме на две. Таня не се сдържа и поснима малко, което не ни отне много време. Намерихме 202-ра точка до която бахме стигнали преди почти 2 години и продължихме картировката. На едно място тръгнахме по ляво разклонение, което след наклонен участък пак ни свали на долното ниво. Последва дълаг възходящ участък и стеснение. Зад стеснението е и глухия отвес. За него нямахме време. Тунай се напъха в едни блокажни части в ляво преди тесняка и каза, че продължават. В това време пристигнаха Иво и Гри и казаха, че са слезнали около 10 метра в една кална фуния и са покопали, духало но било голяма кал. Намерили са си нови „Кални части”-старите такива още чакат докартирането им. Погледнахме колко е часа преценихме си времето, дръпнахме още две отсечки, хапнахме и тръгнахме по дългият път към изхода. Попътно групата с фотоапаратите поснимаха а ние с Тунай дръпнахме напред. Събрахме се на траверса. Последва разекипирането и отново процедурата с лодката. От там до изгода бяхме бързи. На „Бъбрека” при Житолюб направихме истинска пещерна кочина. Преоблякохме се и поизпрахме най-калните торби. Преценихме, че сме били около 12 часа в пещерата. Времето беше хладно но не и студено. На прибиране в колата Гришата ни пусна Jean Michel Jarre за релаксация. B 3.00 часа след полунощ бяхме в София по домовете си.
 
На следващия ден прибавих картираното към основната карта на пещерата. Резултата е, че тези горни етажи подминават с няколко метра „Лебеда” Блокажа в който се напъха Тунай най-вероятно се нанася точно върху залата на „Лебеда”. Трябва да се види колко метра ги дели като денивелация. Друг показател е, че тази картировка ни доближава на по-малко от 200 метра от скалните венци над входа на пещерата. Със сигурност има още много работа, но за да сме по ефективни трябва да го направим с лагер вътре.