Изминаха повече от три месеца от последното ни ходене до Ямата в Козлодер падина над гара Черепиш. Тогава по необясними и до сега причини не успяхме да започнем картировката на пещерата. Предварително неведнъж сме обсъждали, че ако искаме ефективно да търсим продължение след зала „Силвия“ ще трябва да имаме карта. Все пак Ямата представлява в основната си част един много калцирал, колосален блокаж. И така след последното ходене с Жорката Ненчев решихме когато имаме време да отидем само двамата и да покартираме на спокойствие, без тежки организации и без навалица около нас. Във вторника Габи каза, че и тя иска да участва. Чух се със Светльо и Данчо. За съжаление и тримата отпаднаха в последния момент поради ангажименти и други.
 
В събота сутринта, Жоро мина през клуба да вземе нужния инвентар и картировачни инструменти и мина през Реброво да ме събере. Напазарувахме си за ядене и пиене от магазинчето там и потеглихме към Черепиш. Оставихме колата на сянка на отбивката на главното шосе и си приготвихме багажа, по една раница и една прониквачна торба за баланс.
 
Минахме през махалата и поехме по пътеката към лагера и пещерата. За огромно наше щастие в голямата си чаяст пътеката е в гора и не успяхме да се изпечем на слънцето, което преди обед вече напичаше доста силно. Стигнахме поляните и решихме да си скрием багажа в нишата.
 
Вече с лек багаж, по една торба на човек поехме по баира към дупката. Цялата местност в това време на годината е доста обрасла с треви и храсти, но и много цъфнали цветя и билки. В началото малко се залутахме, но след това, Жоро хвана следата към пещерата и не след дълго вече се криехме от жаркото слънце в оскъдните сенки на дърветата в околията на входа.
 
Жоро се облече и екипира перфектно иначе кривият за връзване входен отвес. През това време аз тествах инструментите за картиране и бяхме готови да се забавляваме. Взехме GPS точка и привързахме началото на картировката към нея. Разпределихме се, Жоро да работи с рулетката, а аз с таблета. Набързо картирахме входа и аз се спуснах на междинната площадка, където се осигурих на едни скални халки и освободих въжето на Жоро. Така той закачен на въжето можеше да взима данни, а аз също вързан в близост да приемам данните и да чертая на място.
 
Слязохме на дъното, взехме си нужния багаж и поехме с картиране към големите привходни зали. Доста картировка падна. Жоро освети един комин, който видимо задънва, на картата излизаше, че е с височина с няколко метра над входа на пещерата и се нанася някъде по-високо в масива. Нямаше никакви прилепи нито в залите, нито в частите към дъното. След час и малко картировка се върнахме в привходните части и си отделихме още час да картираме две странични разклонения. Така приключихме с картировката на старите части на пещерата. След това захванахме към старите нови части, които ги няма на старата карта. Направихме няколко отсечки до първия тесняк и решихме, че за днес това е достатъчно като картировка. Събрахме си багажа и излязохме. Вече беше вечер и слънцето не напичаше. Поседяхме за по цигара на входа и тръгнахме да слизаме към лагера. Жоро маркира някои участъци от пътеката до пещерата с лентички за по лесно намиране. Тъмното ни хвана точно преди лагера.
Вечерта спахме на поляната на седловината под пещерата. Изкарахме много приятна вечер без да палим огън.
 
На сутринта бяхме будни преди още да е напекло, но докато се приготвим и стана непоносима жега. За радост си бяхме оставили предния ден целия багаж при входа на пещерата и качването без багаж до горе е доста приятно въпреки безмилостните лъчи на лятното слънце.
 
Бързо се облякохме и се скрихме на хлад в ямата. Стигнахме до мястото, където бяхме приключили с картировката предния ден. Следваше първия тесняк и след него работата ни тръгна по мед и масло както се казва. Жоро безупречно се справяше с меренето и взимането на отсечки. Работихме в доста добър синхрон. След тесняка, пързалката и едно късо прагче става доста по-обемно. Появиха се и странични разклонения и зали за картиране. Предварително се бяхме разбрали, че картираме наред без да пропускаме и оставяме за следващия път разклонения. След красивите зали стигнахме до тесняка с въжето. От тесняка се усещаше силно и хладно въздушно течение. Стационирахме поредната реперна точка (всички точки са стационирани с розов лак!) срещу входа на тесняка.
 
Решихме да преустановим до тук с картировката. Оставаше ни малко батерия на таблета, а и обратен път към София. Към 15 часа бяхме навън. Нарамихме багажа и се смъкнахме до лагера, където хапнахме набързо, подредихме си багажа и поехме към ниското. Попътно има уникална панорамна гледка към Искъра и дефилето. Слязохме и доста доволни поехме по обратния път, като на връщане спряхме в Реброво да се видим с Лъки и за по шкембе и малко чил.
 
Оказа се, че за двете влизания сме картирали 113 метра галерии и зали при денивелация от – 30 метра. За следващото ходене остава около час картировка на участъка с въжето, залата под прага, още една преса, кална камина, две не голями зали и проходът за зала „Силвия“. Около час картировка. Така ще има повече време да се картира залата, която е доста голяма, разклонена и блокажна. За целта обаче пак си трябва стегната група и хора които знаят как се борави с инструментите за картиране. Имах доста резерви относно това, че ще се видим в чудо от кртиране и въртене през блокажите. Не се оказах прав. Картирането мина много спокойно и без никакви трудности. Толкова спокойно не си бях изкарвал от години по време на картировка. Сега е важно скоро пак да се отиде и да не остане по традиция за догодина.