Автор: Яни Макулев

02.01.13 г.-телефона звъни-поглеждам: Себулба (Павлин Димитров). Вдигам-: Алооо, к“во стаа Яни, ходи ли ти се на нови части?

-Е,брат питаш ли? Вътре съм,естествено...каквото е необходимо!

Моментално организирахме бабите да си гледат внуците и хайде, със жена ми Деси се включихме в групите за работа. На нас се падна честта да наковем парапет след минната проходка, за избягване на едно мнооого кално геризче. За час-час и половина приключихме със задачата-наковахме и екипирахме парапета с се разходихме до голямата зала, където се срещнахме с другите. Деси, Павлин и Киро излязоха, а аз и Константин Касабов решихме да се разходим до началото на меандъра Николай Свещаров. По някое време и ние, доволни се добрахме до повърхността. Пещерата е много красива!

В по-късен етап мой приятел-Димитър Цолов (катерач и пещерняк) дари 200 м въже и лепени клинове за обезопасяване на пещерата. Със Кирил Георгиев (Киро Церовски) решихме да съберем група и да наковем лепеняците, както  и да облагородим някой теснотий по пътя. Към края на януари се събра група от пет човека. Естествено, като става въпрос за тежка работа част от групата се оттече като вода след порой, та останахме само двамата с Киро. Не беше кой-знае какъв проблем-и друг път сме страдали заедно. Успяхме да се доберем с джипката на петдесетина метра от Колкина. Бързо се намятахме в пещерните одежди. Киро се спускаше първи, определяше местата на опорите, пробиваше и чистеше дупките,а аз лепях клиновете. Успяхме да наковем първите три отвеса. На излизане разширихме подхода на 3-ия отвес и някой други теснотий (наудобствахме ги). По някое време излязохме в студената януарска нощ – и кой от къде е....