Годината се оказа благодатна за изследванията на Лакатнишкия район. През изминалия период от време членовете на клуба заедно с приятели пещерняци от други клубове стартирахме редица инициативи за изследване и картиране на пещери в района. Самия район е доста голям и е с обособени подрайончета в които се оказа, че има много неяснотии и недокументирани пещери. Може би това до известна степен ни изигра и лоша шега, защото много от начинанията останаха недовършени но за в бъдеще ще имаме за задача да канализираме действията си и да доведем до завършен вид започнатите през тази година инициативи. 

            По традиция първите излизания извън София за новата година почти винаги са в посока Лакатник. Така стана и тази година. Още първите седмици на януари започнахме работа в новите части на Темната дупка. Основно в картировката се включихме аз, Папи и Петя от ПК София. Първите почивни дни на новата година на бивак в пещерата се устроихме ние тримата плюс Боби-не членуващ в пещерни клубове но бивш член на Хеликтит и Академик. Хванахме да докартираме „средната галерия” след блокажа във вътрешната част на новите части. Нямахме трудности с работата и завършихме картировката поне на това ниво. Остават долните етажи и разклонения там. На другия ден отидохме до меандъра водещ към „кални части”, да си оправим една стара грешка. Обнадеждаващо начало. Следващата седмица повторихме начинанието, подпомогнати от Иво от ПК София. Продължихме на Живко картировката посока „Мерцедеса” и зала „Академик”. Поради напредване на времето прекратихме работата малко преди самата зала. С това напреднахме с картировката посока най-вътрешните участъци от новите галерии в пещерата. 

            На сутринта пред входа на пещерата се бяха събрали хората от започващия курс пещерняк към клуба. Заетостта с курса не ни позволи през следващите месеци да се занимаваме сериозно с изследователска дейност. 

            Въпреки това все пак успявах да „открадна” малко време и да стартирам инициативата за заснемане на входовете по скалните венци по поречието на Пробойница и Петренски дол. Това улесни и доста последвалата работа в района. 

            В началото на март, след една практика на курса на Вражи дупки Живко и Мартина се натъкнаха на 2 интересни графита в преддверието на Свинската дупка. Оказа се, че тези графити са нещо ново за района.  

            Благодарение на завеждащия картотеката Здравко Илиев-Здравеца и Иво Тачев от ПК „Искър” София в края на март започна същинската работа по локализирането на пещерите на левия географски бряг на Петренска река. Заедно със Здравеца, Боби и Игор от ПК София използвахме слънчевото време и „отпочнахме” района. Първо локализирахме, вече известните пещери Провиралото, Четириоката и Заклещения валун. Оказа се обаче, че Провиралото и Заклещения валун имат неточности по картите и ще се наложи да се нанесат корекции. Натъкнахме се и на около 4 пещери с липсващи карти в картотеката, като 2 от тях бяха маркирани със синя боя съответно ПД-4 и ПД-6. Понеже нямахме много време за работа тези неща останаха за следващия път. Успях да направа панорамни снимки на венците на десния географски бряг на реката, където зееха доста отвори най-вероятно на неизвестни пещери. Същото сторих и заснех входове на пещери на венеца над пещерата Четириоката. В последствие Здравеца беше направил още един теренен обход и се оказа, че има още маркирани пещери без карти. Работата ставаше сериозна и ние се зачудихме от къде да я подхванем.  

            Наред с цялата бъркотия в района се оказа, че най-голямата пещера Свинската дупка също не разполага с точна карта. Единствената цялостна карта, беше от 1948 година дело на Пещерната бригада Тодор Павлов. Това добре, обаче липсваше вертикален разрез на пещерата, което по това време не е било задължително да присъства на картата на хоризонталните пещери. Всички други опити за картиране по курсове и състезания бяха само на парчета от пещерата. Така вкарахме курсистите си от завършващия курс в реална акция по картиране. Едно доста рисково начинание от гледна точка грешки. Това по късно се оказа и основен проблем при изчертаването на картата, и се наложи няколко пъти да се връщаме на място за доуточняване на неяснотии. През април Живко, Марти, Мими, Стоян и Сянката докартираха пещерата а аз можех само да ги наблюдавам и снимам. Причината, беше извадено рамо и лишаване от пещери около 3 месеца време в което кроях планове за проекти и ходения на Лакатник. 

            В началото на лятото действията ги пренесохме на десния географски бряг на Пробойница в местността Заножка мъртвина. Иво Тачев и Здравеца почнаха работа по локализирането на пещери разположени в средната част на венеца на Козарската пещера. Локализирана беше „липсващата” пещера Бивака. Докато се занимавахме с тези пещери Живко, Марти, Веско, Мими, Стоян и Борис се захванаха с прекартирането на пещерата Соколица 6. Тук е мястото да отбележа, че основно в картировачната и изследователската дейност на клуба се включиха хора от завършилия курс пещерняк. По Соколица остана обаче още за картиране и се наложи отново да се върнем там месец по късно. Същият екип подпомогнат и от Петя от новосформирания пещерен клуб „Под ръбъ”-Церово успяха да доведат картировката на пещерата до успешен край. В това време Тихомир Томов от Зверино се изкачи „солово и на камина” до един отвор разположен в средата на венеца. Пусна въже и аз „дръпнах” на самохвати. Картирахме малка и просторна пещера с чудесен изглед към долината на реката и гара Лакатник. Същия ден с Тихомир и Здравеца намерихме още 5 нови недокументирани пещери, които въпреки малките си размери, чакат на опашката за картиране.  

След това ходене Здравеца пое нещата в свои ръце и започна да организира редица работни обходи. В разгара на лятото той заедно с Мими, Стоян и дъщеря им Кети за един ден свършиха с Бачева дупка, която се оказа доста интересна и не малка пещера и Светлата диаклазна цепка. Вечерта пристигнахме аз и Кирчо от последния курс. Здравеца реши да поработим малко на Заножката мъртвина и да довършим работата с пещерите разположени преди Козарската. Така и направихме. В най-голямата горещина се скрихме под земята и действахме в пещерата Мерцедеса, интересна пещера с евентуални продължения. Там трябва да се копае. Направихме си и разходка в Козарската пещера. 

            Времето минаваше, но Лакатник си остана основна дестинация за нас. Тук инициативата пое Живко и започнахме с довършването на картата подета от ПК „Черни връх” на Зиданка. До края на годината там направихме 4 прониквания, в които основно се картираше в залите разположени в блокажа на пещерата, както и започнахме подробна картировка на самия блокаж. За Зиданка знаем поне, че ни остава съвсем малко и тя ще има завършена и подробна карта а защо не и да се намери нещо ново там. Тази възможност не е изключена. 

            Есента пак се захванахме с пещерите в Петренски дол. Със Здравеца документирахме ПД-8 Триетажната, ПД-6 Наноса и ПД-4 Чаталестата. Набелязахме и още обекти по недостъпните отвесни части на венците разположени преди Свинската дупка. В осъществяването на проекта се включиха отново все хора от последния курс. За съжалени се оказа, че проверените от Кирчо, Сянката и Коцето отвори се оказаха ниши. За сметка на това групата се натъкнахме на около 5-6 пещери над втория скат венци, които се оказаха недокументирани, а някои от тях със Значителна дължина. За времето на проявата аз и Дишовски скалъпихме карта само на една малка пещерка наречена от нас Стаята.  

            В самия край на годината в работата се включи и Алексей. Той с Магда се натъкнаха на доста перспективен извор в Братанов дол, както и намериха нова пещера „в средата на нищото” между местностите Алпийска поляна и Градището. И тя се оказа неизвестна до сега. Въпреки малките си размери впечатляваше с красивите си натеци в края и липсата на следи от каквото и да е човешко присъствие. Годината я за завършихме с работа в Зиданка. 

            Обобщените резултати в края показаха, че за периода успяхме да направим картна документация на 11 пещери и да открием още най малко 10 за картиране. Множество известни пещери получиха и пълна документация включваща (описания, фишове, снимки на входовете и GPS координати). Проблемът за сега е, че действията ни там са доста разпръснати. През настоящата година ще пробваме тази дейност да се канализира поне с осъществяването на една експедиция там. Къде и как това ще стане само времето ще покаже. Едно е сигурно обаче, че по най-посещавания район от пещерняци-Лакатнишкия още дълго време ще се работи.