Така се получи, че плановете ни за ходене на Ямата на Козлодер падина пропаднаха. Да не сме капо решихме все пак на някъде да мръднем. След финални колебания сутринта след Гергьовден се събрахме на гарата със Славея, Жорката, Михаил и Преслава. Беше решила да заведе групата в Зиданка, малко да поразкършат тела и да разгледат красоти. Предварително се бяха оборудвали с каски от клуба и бяха готови за подземни приключения.
Намерихме си места във влака и кой спа, кой си говори сладки приказки и така неусетно стигнахме Лакатник. Пихме кафе на гарата, хапнахме на две на три и слязохме към ресторанта. Там ни чакаха Яни, Деси и Иво Борисов, заредени с добро настроение и ентусиазъм да направим един теренен обход в околията за който отдавна си говорим.
Пихме по още едно кафе преди да тръгнем. Славея и групата ни дадоха контролно време и поеха към Зиданка. Ние малко след тях също тръгнахме по пътеката към Темната и Алпийска поляна. Времето беше прекрасно, дори с една идея по-топло за катерене по напечения от слънцето баир.
От завоя за Алпийска поляна след Темната решихме да хванем направо по баира без пътека. Първоначално следвахме една животинска пътечка, но след като излязохме от гористата част над пътеката склонът придоби почти вертикален вид. Реално се качвахме по силно обрасъл сипей и често прибягвах да се държа за трежи и храсти и да пазя баланс. Поне имахме ориентир. Пещерата с гнездото на черните щъркели.
Издрапахме до входа. Макар и разположена не далеч от пътеката никога не бях посещавал тази пещера. Той е голям, реално са два и малко прилича на главния вход на Козарската пещера. Още на място усетихме че от вътре излиза силно и студено въздушно течение. Влязохме от леснодостъпната ниска част на двойния вход. Следва промушване през не дълга тясна и висока галерия и се попада в светлото предверие на пещерата. От там следва изкачване около 5 метра и се излиза на голяма площадка. По протежение на галерията във височина си личат ясно 3 комина. Носихме си електронната рулетка и успяхме да вземе точни височини до където можахме да пратим лъч. Първият комин, който излиза при гнездото е висок 23 метра. Вторият излезе около 12 метра, но видимо продължава. Под него има около метър и нещо еворзионен котел, свидетелство, че се е изливала много вода отгоре. Третият изглежда тесен и е висок десетина метра. Пак не се вижда да свършва. Гнездото на щъркелите изглежда необитаемо. За първи път от 17 години тази пролет не ги виждам в гнездото. Сутринта докато пихме кафе на гарата видяхме една двойка черни щъркели да летят към Пробойница. Може да са си сменили гнездото. Ще отидем скоро специално да разгадаем тази загадка. Пещерата изглежда интересна и перспективна. Единствения ми спомен някож да е споменавал за там датира от 1999 година, когато Никола Ланджев и Виктор Стефанов бяха ходили на теренен обход и оглед. Излязохме на топло и се любувахме на идилията, бързолети, лястовици, прекрасни гледки и една тлъста пепелянка, първа и последна за деня. Яни мръдна наоколо и каза, че е намерил един скрит и недостъпен вход. Мястото си плаче за дрон!
Поехме по протежението на скалния венец. Там на височина има недостъпни входове, но от нашата позиция не се виждаха. Следващата пещера която посетихме беше Комините. Качихме се до нея по скалната тераса. Диаклазна пещера, която постепенно стеснява, но духа. Жорката Ненчев и Гецата бяха казали, че са влизали и свършва с комин. Трябва да се прегледа и да се качат комините. С Деси слязохме на пътеката, а Яни и Иво провериха и пещерата Двувратица, низходяща и тясна. Казаха, че от нея почти не се усеща течение. С това обхода по скалните венци приключи. Изводът е, че трябва да дойдем и да качим комините. Пещерата таваните се нанася на около 70 метра точно над Зиданка. Иво сне координати на всичките посетени пещери.
Седнахме на Алпийска поляна, хапнахме, нямаше катерачи и рядко минаваха туристи. Починахме си и поехме към платото над скалите. Това беше и втората част на занятието ни. За съжаление в тази втора част интересни неща не излязоха, но се поразходихме доволно, почти до втръсване. Над Алпийска поляна разгледахме мястото до боровата гора, където по карта се нанася в дълбочина Косьо Касабов. На повърхността нищо не подсказваше какъв обем се крие на около 100 метра под земята.
Поехме по дерето кум махалите на платото. Вече се е раззеленило ни за да се огледа добре, човек трябва да се бори с храсталака. По едно време взе да ни писва ходенето и отворихме навигациите на телефоните. Оказахме се на около 500 метра от заветната цел. Тези 500 метра ги взехме почти на щурм и се качихме на равното. Поогледахме местността, минахме между къщите и питахме местните за Ръжишката яма. Те бяха много отзивчиви и ни упътиха, но на финала така и не я намерихме. Бях ходил преди много години. Краката ни понаболваха от ходене а и от Балкана се задаваха черни облаци. Славея се обади, че са излязли и всичко е наред.
От махалата тръгнахме по склона без пътека и доста се озорихме докато в ниското не засякохме едмна от пътеките за Алпийска. На място беше пристигнал Андро. Искаше на някъде да се разходим. Починахме си за една цигара време и поехме към ресторанта. Яни, Деси и Иво поеха към София, а ние с Андро към тракийското светилище при Ослен-Криводол в близост до Мездра, но това е една друга история.
В заключение има още много материал за работа около Темната, Зиданка и Лакатник.