Лабиринтски истории

В памет на Георги Колев-Скитник

... Когато скитахме по пещери и шубраци...

...търсихме по скалите знаци и вкаменени кокаляци...

...в северните пущинаци...

Времето си минава, все по-рядко отварям компютъра, но когато това се случва забелязвам в долният ляв ъгъл на екранът една малка папка озаглавена загадъчно Лабиринт.

Малка папка, пълна със спомени от отминали приключения и преживявания с Геоги Колев Скитник и всичките останали приятели които харесваха и участваха в идеята Ученически спелео клуб „Лабиринт“ Червен бряг. Едни прекрасни години изпълнени с пътешествия и страхотни преживявания.

Отварям папката и там са снимките, картите, пътеписите. Жорката много обичаше да пише пътеписи и да публикува снимки от всичките тези изследователски инициативи. Трудно ми е да намеря неописано пътешествие, и за това реших да си избера нещо произволно от спомените което да опиша. Спрях се на първото за мен посещение на местността Манастирски дол при село Девенци и някои от пещерите разположени там.

„Светла ти памет“ приятелю, благодаря за всичките прекрасни преживявания!

22,03,2014 г.

Г. Колев, К. Стоичков, А. Андонова и Я. Михалева.

Теренен обход в района на Манастирски дол. с.Девенци.

Някъде към краят на месец септември 2013-та година Жоро ми звънна ентусиазиран, дали му информация, че из шубраците северно от Червен бряг имало пещери. Лутал се няколко пъти там из черните пътища и нищо не намирал. Най-сетне хванал един път по който не бил ходил и той го отвел до долът с пещерите. Няколко на брой и интересни, като най-интересната била обемна проходна пещера с много входове и окна (входове по сводът на пещерата). Попаднал също така на метален номер на входът на друга една пещера. Сподели, че имало и много фосили и не стигнал до известната в района Хайдушка пещера.

В последствие на базата на публикуваните снимки Алексей Жалов сподели, че е участвал в картирането на проходната пещера преди почти 30 години и голям зор видели да „навържат“ всичките тези дупки-входове.

Така мина есента и зимата и на първа пролет се разбрахме да отидем и да огледаме по-щателно.

Ден петък, идеално време за обедно пътуване с влак на не толкова дълго разстояние. Тръгваме към Червен бряг заедно с Ася и Яна от клуба плюс кучето Рея (кучето на Яна, няколко месечен, много лаком кокершпаньол). Яна като „примерен“ тинейджър пропуска последните два часа в училище и идва директно на гарата. Пътуваме комфортно и си бъбрим по пътя.

Ранният следобед пристигаме в Червен бряг. Жоро ни посреща и ни води към тях да оставим част от багажа, да отморим и да поемем свежи към Манастирски дол след пътуването ни с влак.

По път ни пита дали сме гладни. Отговорът е положителен. Наблизо правят дюнери. Запознава ни с Иво Аспарухов, негов приятел с който се уговариха да дойде вечерта на гости за по бира и да посвирят на китара.

Взехме още някакви провизии и не след дълго бяхме в апартамента на Жоро.

Валентина, жената на Георги ни посреща за добре дошли, а Рея като „примерен“ гостенин се изпикава на пътеката в коридора.

Пийваме кафе, взимаме най-необходимото и поемаме направо към целта ни през нивите северно от града. Кучето за по-удобно е настанено в една раница и гледа любопитно. Минаваме през надлез на ЖП линията и изкачваме хълм с масиви от рапица. Просторно е.

Вече сме на равното и гледката към града и околните села е великолепна. Следва лабиринт от черни пътища. Един от тях навлиза в горист пояс и поема леко на североизток. Преваляме склонът и започваме да се спускаме от север на хълма. В един момент се отваря гледка към оформилата се долина и пещерите. Ася припка напред, Яна си пее нещо за летене, усещането е, все едно ще прелетим разстоянието до отсрещният склон с множеството пещерни входове.

Постепенно черният път преминава в пътека която слиза в самия дол. Наблизо има изворче.

Вече запъхтяни се изкачваме до пещерата, разглеждаме и съзерцаваме. Времето напредва, денят все още е къс и за да разгледаме останалите интересни места трябваше да напуснем този доброволен природен „капан“.

Жоро каза, че наблизо имало една пропаст. Отидохме да я видим и след това да слизаме в ниското. Оказа се къса Г образна пещеричка без отвеси. Интересното е, че в иманярски изкоп в края и се намират фрагменти от керамика.

Тръгнахме по дола, на места има няколко метрови скални прагове, които се слизат лесно. В близост до един такъв се разкрива входът на пещерата с металния номер на входа. Леко низходяща, запълнена с наслаги и много иманярствана. Продължихме и излязохме в края на дола. Той свършва с отвесна скала-сух водопад. Има пътека по която може да се излезе от в ниското. Точно Жоро ни показваше една малка пещеричка и скалите около нея изпълнени с фосили когато някой се развика в ниското по наш адрес и какви сме. Започнаха и кучета да лаят настървено. Ставаше интересно.

Ася взе да му обяснява нещо леко напевно, двамата с Жоро в един глас съобщаваме, че разглеждаме и ще се връщаме към Червен бряг. Това явно съвсем ядоса местния жител (после разбрахме, че му казвали Пешо Руския), който се провиква веднага да слизаме към него, нямало как да отидем от там където сме до града, ставало късно, да изпълняваме командата веднага, щял да стреля и да пуснел кучетата. Като чу за стрелба Яна се прикри зад една скала, като войник от филмите. Разменихме още няколко приказки с недружелюбния стопанин и поехме по прагчетата и по обратния път.

Горе на равното ни хвана тъмното. Минахме през полигона и вече по асфалта слязохме сред къщите на крайните кварталчета. Кучетата от дворовете лаеха по Рея, тя не им оставаше длъжна. Застудя, пълнолунието над града беше финалната за деня природна гледка. В ниското замириса на печки на дърва и въглища.

Последва много приятна вечер изпълнена с китарен звън, песни и много истории. Не щадихме сили, а на следващият ден щяха да идват още пещерняци и щяхме да ходим да търсим едни пещери в местността „Кокала“. За там обаче има отделен разказ и въобще „Кокала“ си е отделна глава Лабиринтски изследвания.

...Вечерта до късно стояхме...

... хапнахме добре, пийнахме и пяхме...

...А на сутринта, недоспали и пеша към „Кокала“ поехме...

В последствие се оказа, че картите на пещерите в Манастирски дол липсват поради неизвестни причини в Главната картотека на пещерите в България. През лятото и есента успяхме да отидем там още два пъти и успяхме да картираме по-голяма част от пещерите.

Снимки: Ася Андонова.

Георги Колев-Скитник.