Миланово - 26-28 април 2003 – участват: Косьо, Живко от курса (Гого, Христо), Магда, Морския, Боян, Алексей. На 26-ти проникване и картиране на пропастчицата Шилигарника и проверка на пещерата при паметника на загиналия от гръм. На 27 Косьо, Живко и курсистите проникват в пропастта Чавките. Останалите отиваме с джипа до местността Валкас и оглеждаме скалните откоси северно под върха. Там намираме с Магада по една пещеричка и ги картираме, а Морския им взима координатите. През цялата нощ вали дъжд. На следващия ден всички си тръгват. С Магда берем много коприва. После слизаме пеш до Лакатник през Турски дол. Резултат: Картирани три пещери, локализирани няколко отвора във венеца ЮЗ над с.Лютаджик.
 
Миланово - 22-24 август 2003 - Заминаваме с Магда с вечерния влак в 18.55 часа. Във влака се срещаме с Коста, Катето и Папи, които пътуват за Враца с цел да влязат в Барките 8, Змейова дупка и Беляр. После хващаме последният рейс за Миланово - 20.00 часа. Пристигаме там с надеждата да намерим Вл. Бешков и да спим у тях, но уви. Обаждаме се на Гьозо и той ни насочва да спим в неговата къща, което и правим. Рано сутринта хващаме пътеката през Средни рид. В 9 часа сме на кошарата, закусваме и тръгваме с Гьозето за да ни покаже мястото, където, по сведение на един говедар, имало пещера. Претърсваме, колкото можем, мястото и като не намираме нищо се отправяме към Бръмчов валог. От там се насочваме към мястото, където има фургон на горското. Гьозо ни казва, че в него е пазач братът на леля Ана, който можел да ни покаже дупките, за които сме тръгнали. Става дума за информация получена от два независими източника, а именно, че при прокарване на дърварски път от Бръмчов валог към Лютаджик са били отворени 3 пещери. Оказва се, че фургонът не е на местото, което знаех. Тръгнахме надолу по дърварския път с надеждата, че ще стигнем до фургона. Уви! Явно мястото, което ни трябва не е това. На връщане се натъкваме на друг път. Тръгваме по него. По всичко личи, че той е прокаран скоро. Скоро се натъкваме на търсения фургон, обкръжен с множество техника-камиони, грейдер, багер и т.н. Пазачът разбира се го няма. Тръгваме по пътя и след 150 -тина метра се натъкваме на отворите на двете пещери. По-долният е тесен и в него не може да се влезе. По-горният е препречен с дървета и камъни и след махането им ще може да се влезе. Хапваме край фургона, почиваме малко и после отново се отправяме към дупките. Влиза Магда. После излиза за да разкаже какво става. След някакъв тесняк вдясно имало блокаж. Било лабилно и я дострашало, да ни би да се срути и да запуши подстъпа към тесняка. Давам й кураж и тя се връща за да атакува. Прави това успешно и се натъква на ново подобно препятствие. Връща се. За съжаление е тясно и не мога да вляза. По-нататъшното проучване и картиранете оставяме за друг път. Връщаме се в кошарата. Вечерта пада голям лаф с всички. На сутринта тръгваме към Миланово, където се срещаме с Вл.Бешков и Сънчо (Б. Петров). С "Нивата " на последния пътуваме до Искрец и гостуваме за малко на Льодо (Л. Прекрутов) и после до София.
 
Миланово - 28-30 ноември 2003 - С Магда взехме вечерният влак в 18.55 часа. На Лакатних се прехвърлихме на рейса за Миланово, където бяхме към 20.30 часа. Купихме разни неща и бира и отидохме да търсим Вл. Бешков, който за пореден път не си беше у дома, за разлика от мотора му, който беше пред портата. Звъннахме на Гьозо и след благословията му отидохме да спим у тях. Сутринта хапнахме и в 8.15 часа тръгнахме за кошарата за да стигнем там в 9.30 часа. Нямаше никой. Починахме, стегнахме багажа и поехме към Гогова дупка 2. Когато бяхме малко над горните корита видяхме как камиона на Трайчо (сина на леля Ана) спря пред кошарата и как после тръгна нагоре. Пресякохме го на завоя, с което спечелихме малко возене до разклона за Бръмчов валог. После продължихме пеша. Към 11.30 часа бяхме на дупката. Номерирах я с № 4806. Започнахме картировката, която не ни отне много време. Това не ни попречи да се измърляме както трябва. Хапнахме и поехме обратно. По пътя свърнахме вляво, изкачихме хълма за да достигнем билната (пилонна) маркировка. Така леко - полеко стигнахме вр.Мечитите, къде без усилие открих дупката, за която ми беше казал Пл. Петков от Враца. Бързо хлътнах в нея и веднага щом стигнах дъното й, а то е на около 3.5-4 м, видях на стената един светломразец. Помолих Магда да ми даде синята торбичка, където бяха епруветките и пинцетата. Голямо търсене падна, но най-накрая Магда ми хвърли една празна епруветка. Хванах гадината и започнах да вадя камъни. Надолу се вижда тясна пукнатина. Има леко въздушно течение. Може нещо да излезе ама си трябва работа. Прибрахме се към 17 часа. Вечерта купонясахме с Гьозо, който беше случил да убие един глиган. Сутринта се стегнахме и към 10.10 часа тръгнахме по предначертания маршрут, а именно за Оплетня през Русинов дел. Магда беше наразположена от предишния ден и хич не и беше добре. Все пак се държа много мъжки и въпреки проблемите стоически понасяше дългото и уморително слизане. Пристигнахме на гара Оплетня в 14.15 часа Влака дойде след 1 час. Присгинахме в София благополучно към 17 часа. И двата дена (особено в неделя) времето беше прекрасно - слънце, топлинка и много синьо, а през нощите звездно небе.