Миланово 22-24 май 2004- С Магда и Коста на Миланово. Тръгнахме на 22-рис влака в 14.05 часа.Послекакто следва с рейса до Миланово и пеша нагоре към кошарата. Хвана ни дъжд със светкавици и гръмотевици. Коста, кактообикновено, се шашна. Изчакахме скрити под дърветата край пътя. Когато тръгнахме ръмеше и пристигнахме поизмокрени. Нашите хора работеха здраво - доене, хранене и какви ли не животински работи. После пихме по ракия, побъбрихме и легнахме да спим. Сутринта станахме в 7.15 часа, похапнахме, стегнахме багажа и поехме към Търсов валог. Щом подминахме чешмата и стъпихме на пътя над нея Коста се усети, че си е забравил каската та се върна да я вземе. Стигнахме дупката точно за 55 мин. Екипирах входния отвес и Коста се спусна. Последвах го. Още на 3 метър пред мен се отвори залата. Спускането е около 8 м. и се попада на върха на полу- конус от кал, камъни, клечки и листа в единия й край. В отсрещния край имаше малка група от сталактити и един голям сталактон. Коста видя на стената едни светломразец, който на минутата хванах. После картирахме и се изкачих навън. Свършихме работата и след дискусия поехме към дупката, която открихме с Магда през ноември миналата година (дупката отворена при прокарването на дърварски път). Познавайки района минах напряко, но какво от това - оказа се, че вероятно поради свличане на склона дупката е безнадеждно затрупана. Тръгнахме към кошарата. Преди да стигнем се отклонихме за едно мъчително изкачване до вр.Мечитите, където през есента бях намерил една от дупките, които врачанския Пламен ми бе съобщил. Вътре пъплеха десетки светломразци. Костаотказа да я картираме. Разделихмеси със задача да потърсим другата дупка, за която ми беше говорил Пламен. Намерих я, но там трябва да се поработи за да се разбере дали има перспектива. Щом стигнахме кошарата се приготвихме за влизане с цел картирането на Коритската пропаст. Коста екипира и картира с моя помощ. Гадна, влажна, кална и хладна дупка. Когато излязохме ни посрещнамъгла и леко ръмящ дъжд. Прахме инвентар почти час и яко се намръзнахме. На 24-ти бе ден за събора на Гьозо. Дремахме цяла сутрин за да дочакаме да се изпече агнето. Гьозо не даде и дума да се издума да си тръгнем преди да сме хапнали. Седнахме на масата около 12.30 часа.Ядохмеи пихме и после тръгнахме към селото с по буца сирене армаган.
 
 
Миланово 10юли2004- В средата на лятото от клуба се вдигна група в състав: Живко, Косьо, Ива и Мамута. Тяхната цел беше картиране на пропастта Чавките. Те установяват, че входният отвессе разделя на две и отново се събира на 17-тия метър, където има наклонена площадка. В така образувания „паралелен отвес"до площадката гнездят алпийски гарги. Голямата зала е с дължина 27м, височина 17м и 8м средна ширина с ориентация запад-изток. Пода е застлан със скални късове с различни размери. По стените и тавана има оскъдни образувания, предимно драперии и сталактити. Има множество боклуци хвърляни от местните хора в пропастта. През диаклаза в източния край на залата се попада на втория отвес. Той отвежда до галерия с относително равен под. Посоката на развитие на пропастта се променя. В източна посока след преодоляването на три прага за да се достига до дъното. Денивелацията от входа е – 70 м, а дължината по оста – 50 м.
 
Свражен-Оплетня22септември2004- От няколко години като преминаваме с влак през дефилето след Лакатник на левия склон прави впечатление кръгъл отвор. След обстоен преглед в ГКПБ се установи, че вероятно става въпрос за нова непроучена пещера. През септември решихме да проверим данните. С Веско и Катето слязохме на спирка ЖП-Школата и от там по шосето. Входът се вижда от далеч. Достигайки Бодуровата чешма хванахме по десният склон на Калугерски дол без пътека, къде с драпане по храстите, къде с изкатерване на ктъпалата. Така достигнахме до входът на пещерата. Пещерата се оказа къса. По скални стъпала става изкачването до нея и от това произлезе и даденото и име. Вътрешността е полусветла и задънва в основна скала. Има малко прилепи. Входа е използвам за пладнуване на стока, има доста опушване по тавана, в предверието е пален огън. След като я картирахме направихме обход по венеца посока Оплетня и открихме още три отвора на пещери, които възнамеряваме да допроучим и картираме.
С това ходене приключихме Милановските скитания за тази година. Проучването на периферията на този район ще отнеме доста време, като прогнозата е да бодат проучени и картирани множество пещери там.
 
Добавки: Константин Стоичков