26.04. К. Стоичков и А. Христов.
Неуспешен десант на „Таирова дупка“. с. Голеш.
 
След средата на април имахме шанса и свободното време да направим един „десант” на „Таирова дупка”. Самата пещера е картирана в миналото, но картата и е доста схематична, както е и спорно местоположението и. През зимните месеци на 2015-2017 година до известна степен локализирахме местоположението и, но имахме и два неуспешни опити за достигане. При първия имахме нужда от инвентар с който да се спуснем до пещерата, при втория спуснахме грешен улей в масива и пак остана за по-напред във времето.
 
Минахме през селата Калотина и след Чепърлянци хванахме черен път водещ до едни кариери в равното, добър изходен пункт за достигане на целта. Багажът е много, машина, въжета, инвентар... Попътно гледаме едни доста добре слегнали се негативни форми. Нищо не буди интерес в тях. Посоката беше ясна, слизахме по масива прокарвайки си път през трънките и прекосявайки обширни поляни, неусетно сме над скалите, а в ниското се забелязва реката. Имаше благоприятна прогноза за времето, но пролет е какво да се прави. Както напичаше, така на отсрещнияа масив и в „Балкана” затрещя. Времето беше доста „тежко”. Хем напичаше, хем беше задушно, а във въздуха се носеше мирис на буря.
 
Решихме да се подслоним в една проучена от нас пещера- „Не голямата”, намираща се някъде в откоса над търсената от нас пещера. Останахме за да размине бурята, която така и не посмя да прекоси реката и се разнесе към Гинци и Годеч. Време в което наснимах в пещерата разни красоти, на които не бях обърнал време при картирането и.
 
След два огледа от страна на Андро, решихме, че днес не ни е ден и ще дойдем в по-добро разположение на духа и по-хубаво време. Поехме по обратния път. Подобни премеждия сме имали във времето и с „Перуна дупка” и други подобни „хралупи” из района. Въпреки неуспехът си извадихме необходимите изводи и обогатихме знанията си за района, като набелязахме за оглед долината на река „Врелото” при село Ропот.