Усилията ни вложени във „въртопясване” и теренни обходи най-сетне се увенчаха с успех. В неделния ден към Понор планина се запътихме Аз, Яни, Юли Глушков (Змията) и Ники Орлов. Компания ни правеха Виктория и дъщеричката на Юли- Калина. Попътно минахме през Церово и от Киро взехме малко стоманени планки и карабинери.

И така без да губим време Яни паркира джипа си на ръба на въртопа-старо губилище. Както бях описал в един предишен материал там ни затрудняваше едно грамадно паве, което тогава хлътна и прегради входа на бъдещата пещера. Яни обаче му беше приготвил изненада. Обвързахме скалния блок с веригата на една лебетка, закачихме го за лебедката на джипа и само след минути то беше изтеглено на безопасно разстояние от входа. Метода се оказа много ефективен и по този начин без излишни усилия разчистихме всички големи камъни от входа. Последва дружна работа и разчистихме целия образуван сипей. Яни и Ники влезнаха навътре и се натъкнаха на блокаж, който Юли преодоля и изчезна навътре. След малко излезе и сподели, че се влиза в пещеричка и се достига до тесен меандър задръстен с наслаги. Продължихме с работата и се редувахме. Блокажа беше премахнат и се навлезе в добре оформена тясна галерийка с глинест под. Извадихме множество камъни и изкарахме доста пръст и глина, която се копаеше много лесно. Ники влезна на забоя в меандъра и за около два часа го разчисти за влизане. Пещерата се развиваше на запад и вероятно вече сме под съседния въртоп. Меандъра представлява тясна диаклаза дълбока около 4 метра и още толкова дълга. Яни премахна част от трудните завои. На горно ниво има и малка заличка. Напред се вижда още толкова и бие на обем. За да се мине обаче, ще трябва допълнително разчистване на дъното на меандъра от където ще се мине най-безпрепятствено. За сега дължината на проходената част е около 20 метра, като от вътре се долавя студено и силно въздушно течение. Някъде към 19 часа след цял ден разчистване се измъкнахме от пещерата и прибрахме багажа имайки в предвид задаващия се дъжд. Решихме да направим и един интересен обход из района. Минахме покрай още един интересен обект за работа, който в най-скоро време ще започнем, след което отпрашихме към губилищата. През планината се прехвърлихме в Дупнивръшкия дял да видим има ли промяна на обекта който работим-Хайдушкото кладенче. Скоро ще дойде време и за него. През Миланово се спуснахме в дефилето. Минахме и през Церов, където пихме по бира с пещерняците от „Под Ръба”. Някъде малко след полунощ точно преди очертаващата се силна буря да връхлети над София си бяхме вече по домовете. Може да се очакват в скоро време интересни открития в този район, който е кажи речи на час-час и малко от София и не е нужно да бъхтиш хиляди километри из чужди държави за да откриваш големи пещери.

Разбира се в един по-късен етап теренните обходи продължиха и основни действащи лица в тази дейност, бяха Андрей и Яни. През есента фокуса на клубните дела бяха изместени в посока Пиринската експедиция, Крачимирското врело, проекта ни за Магурата и практиките с новия ни курс. Така и не можахме да продължим работата в пещерата при Бабина река и в губилището на Враня река. Яни с Мими, Васко и Ефи се натъкнаха на многообещаващ отвор от който излиза силно въздушно течение. Там също ще трябва да се вкарат усилия за да се влезне, но има индикация за пещера. Отделно местни хора ни разказаха в разговори за пещера с голям отвес някъде в района северозападно над долината и губилището на Студена река. Така и остана некартирана пещерата показана ни от Ники Орлов в същия район. Хубаво е да се проведат и вони индикаторни опити с цел проследяване на водите. Има страшно много още да се прави и както казва Яни Макулев, ако имаме късмета да попаднем в голямата пещера, цялото пещерно движение в страната ще бъде ангажирано в изследването и и то за дълаг период от време.