Този разказ може да има следния вид:
 
В следствие на рутинна работа, пещерняци от П. К. Хеликтит откриха неизвестни досега части в пещерата Темна дупка при гара Лакатник...
 
Едва ли подобно факсимиле може да предаде чувствата, които бушуваха в нас през онзи декември. Може би думите наистина са безсилни да покажат цялата картина затова аз ще се задоволя да изложа фактологията.
 
Както е известно зимата е идеален сезон за Темната. "Близо, евтино и еротично..." казваме на шега ние. Целта ни на 04.12.2004 г. беше отново да огледаме комините зад Пепита. Вече бяхме качили един, където се натъкнахме на непреодолимо стеснение. Аз, Христо Стоянов, Константин Стоичков, Павлин Димитров, Николай Ценов, Веселин Дробенов, както и инцидентно присъединилите се Ади и Цецо от Плевен се озовахме под траверса, малко по късно наречен "Полета на пещерняка". Мястото не беше случайно избрано. По време на картиране бяхме забелязали, че горе под тавана започва хоризонтална галерия. За да се достигне трябваше обаче да се съоръжи парапет. Забихме три спита и Ицо се пусна напред. С котешко движение той успя да се добере до отсрещната страна. Фиксира въжето и след малко двамата лазехме в ниска галерия. Опиянени ние лазехме и джентълменски си отстъпвахме правото на първо стъпване на девствения пясък. След стеснение попаднахме в не висок меандър. През нов тесняк и леко изкачване излязохме в широка галерия. В нейния край открихме множество образувания, които тогава ни се видяха приказни. Екзалтирани ние нямахме търпение да разкажем на приятелите си за откритието...
 
По телефона явно сме звучали доста странно, защото удостоения пръв да научи за откритието Ясен (нашия духовен баща) си помислил, че сме пияни. А и по това време беше станало 2 часа през нощта!

Заредиха се редица ходения. Екипа се увеличи. Образуванията бяха експертно заснети от нашия добър приятел Цецо Остромски. Беше спуснат вътрешния отвес. Направените опити за продължение в тази посока обаче бяха безуспешни. Започна и картирането на новооткритите части. На помощ ни се притекоха приятели от клубовете Искър и София. Така завършихме годината с едно добро откритие. Предстоеше да се заселим в Темна, а и големите изненади все още предстояха. Това обаче е предмет на друг разказ...
 
Автор: Живко Петров