Здривейте, приятели, настъпи дългоочакваният момент да събера сили да опиша нашите скромни приключения и перпетии....
 
След известно прекъсване от моя страна по отношение на спелеологията, към края на 2005 год. Отново стана възможно да отделя време за тези забавления. След разговори в клуба си набелязахме цели, съответно започнахме да ги преследваме (работим). Първото ходене беше на пропастта Яворец-над село Зверино (на 11.01 2006). Поради зимната обстановка- доста сняг и ниски температури нямаше желаещи за „забавления”. Успяхме да се съберем цели трима: аз (Яни), Христо Стоянов-Ицо, и Любо (понастоящем-Балкан Адвенчър). Отивайки към Яворец се питахме дали ще успеем да намерим входа в снега, но след бърза телефонна консултация с Живко (Шамил), се справихме-Любо попадна на входа. Следва бързо екипиране, не след дълго сме на дъното-работа, къртене и пр. Настава време да се изнизваме (все пак трябва да се прибираме към София). Разекипирайки забелязвам относително тесен невзрачен отвор-приблизително на 1/3 от началото на втория отвес. Хвърленият камък показва около двадесетина метра??? Питам се дали е познато, поради напредналото време решавам за следващият път!
На второто проникване, няколко дни по късно, сме в по различен състав –Любо е сменен с Петър Чардаков, бъдещ курсист във клуба. Следва познатото добиране до дъното, обясняваме идеята на Пъци, след което грижливо му изтегляме канапа (въжето) с цел да преекипираме системата и да проверим паралелното отвесче. Правя бързо У-закрепване–изхлузвам се и попадам в интересен меандър, внимателният оглед заедно с Ицо показа че май сме си намерили нови части!Обсъждайки оживено и разглеждайки красивите образувания забелязваме малка дупка между камъните-небрежно мятаме едно павенце, последвалото забавяне и стабилното ехо ни накараха да настръхнем-най сетне нещо по стабилно-отвес!!!
Взимаме Пъци от старото дъно, хапваме и екипираме новия отвес-красота-само на естествени опори. Изхлузвайки се между камъните попадам в уникална зала. Докато чакам Ицо и Петър да се спуснат наснимах красотите и установихме че има още един отвес около двадесетина метра, но поради липса на въже го оставихме за следващия път. Третото ходене беше в разширен състав: Ицо, Косьо, Гогата-змияра, аз (Яни), Деси, Живко, Папи (Себулба), Виктор (Вайса). Разгледахме подробно всичко до което можахме да се доберем, пуснахме последният отвес, на дъното може да се работи, и сме на около -200м! (картировката ще покаже).

Автор: Яни Макулев.