Датата е 6-ти януари и отново сме на път да направим поредното нощно ходене за работа в Темната дупка на Лакатник. Този път се събрахме голям отбор; Живко, Яни, Васко, Мими, Веско (брата на Яни), Ефи и Владо от ПК „Под ръба” и аз. Бяхме се разбрали тръгване към 20 часа от София, но както винаги имаше малко замотаване. Чух се с Цецко Паров и той сподели, че доста вода е придошла. Сутринта нямало но с вдигането на температурите и извалялия се дъжд положението станало кофти. Обадих се на Яни и го предопредих. Той по-късно на свой ред се обади и каза, че водата е доста и ще влезнат пробно във „Фурната” да видят какво е положението. По пътя положението не беше никак хубаво, не опесачено, на места заледено, трупаше пресен сняг, имаше и нападали голями камъни в дефилето върху шосето. На свой ред видяхме, че на „Житолюб” има поне 10 пъти повече вода от предната седмица. Преоблякохме се на входа на Темната и се вмъкнахме. „Жеково езеро”, беше мътно и с поне метър и нещо по-високо ниво на водата. На „Пясъците” се срещнахме с останалата група. Те споделиха, че положението във „Фурната” е обезпокоително и проникване към „Трапезарията” при тези води е немислимо. Отворихме „свитаците на чичко Ясен” – както наричаме шеговито плана за работа в Темната и взехме да се чудим какво да работим при тази вода. За влизане във вътрешните части нямахме толкова време и решихме да оправим едни неразбории по нивата и сеченията при „Пръскалото”. Да ама водата беше наистина доста и така силно бучеше, че беше нужно за да се чуваме да си крещим яко. Живко и Яни се качиха на едни от високите нива над „Пръскалото” и преди него и провериха дали има там комини. След това направихме промяна в плана. То се беше видяло, че няма как да свършим няква супер полезна работа, поне да запозная хората с особенностите на Зиданка и да използваме групата, че сме много и да направим един масиран оглед на перспективните участъци за работа там. Преди това дръпнахме картировка и на едно странично и некартирано разклонение на самия вход на Темната. Напъхахме се в Зиданка и какво да видим и тук текат разни малки потоци. Владо хвана едни леви разклонения за да провери един комин. Живко и Ефи се напъхаха в дясно. Яни и той влезна в ляво разклонение и не след дълго донесе интересни и доста голями кости. Останалите бяха в блокажа. Върнаха всички и обсъдихме ситуацията. В ляво Владо беше намерил комина и сподели, че е хубаво Ефи да дойде с него и да се опита да се качи. Живко и Ефи бяха проходили разклонението и са стигнали до прагче и след него до скално ребро, което препречвало пътя навътре. Усещало се е осезаемо въздушно течение. И те бяха извадили един голям калциран кокал. Отидох да им покажа и перспективните места в „Блокажа”, то всъщност е само едно. Яни и Живко дълго го оглеждаха. След дълга картировка и смятане на перспективи това беше единственото място изглеждащо перспективно в тази „салата”. Въпреки всичко доста по-лесно за работа е самото дъно на пещерата, където има да се копае само глина. След няколко часа огледи и ръчкане се спрахме на последния вариант и съвсем скоро ще предприемем действия по разкопаването на глинената тапа в края на пещерата. Перспективата е ясна, свъррзване на Темната със Зиданка, по-бърз достъп до едни от крайните и много перспективни части на Темната и разбирасе влизане в неизследваните ниски нива които отвеждат на пътя на водите.