В петъка се разбрахме с Андрей пак да се поразходим из Понор планина.

Предишната седмица той беше предприел обход в района на Магарешниците и се беше натъкнал на интересни неща. В съботния ден; аз, Андрей и Бойка се запътихме за гореспоменатия район. Някъде по обяд бяхме в района на Петрохан и поехме по „Историческия път” посока Бракьовци. Там се позавъртяхме час два и снехме координатите на редица въртопи и други карстови образувания. Това е продължение на сборника с информация който правим от доста време. Голяма част от въртопите са с големи размери и в тях постъпват единствено склонови и поройни води. Не се забелязват вторични пропадания, а в част от тях има скални стъпала. Пообходихме района за загрявка и се отправихме към югоизточния склон на връх  Чурилек, където има интересен въртоп с каменисто дъно. В периферията му, точно в основата на едно скално стъпало се натъкнахме и на нов обект. Той не вдъхваше кой знае каква перспектива, но след разчистване на наслагите в основата вероятно ще се влезне в нова пещера или пещерка. Индикация за перспективност нямаше, но тъмнее навътре и не се знае.

Върнахме се при колата и от там се отправихме към района на „Долния Магарешник”-долината на Воденична бара. Горната част на барата и водата, която не е хваната от деривацията тече в неокарсяващи се скали-пясъчници. Точно на контакта с варовиците се появява на десния и географски бряг скален венец, който разгледахме, но се оказа „ялов”. Намерихме и „пещерняшки трап”. Явно някой си беше харресал местенцето но се беше отказал да копае по-продължително. Малко по-надолу има и интересен район с няколко обекта за разчистване. Изглежда перспективно. Вероятно са „пра губилища” в близост има и въртоп с каменисто дъно за разчистване. Слезнахме в района на губилището. Там също има въртопи –не представляващи за сега интерес.

Оказа се, че в района на губилището има множество пропадания и пролуки между почвата и камъните. От някои се долавя и въздушно течение. При самото губилище беше регистрирано, че за времето между двете посещения (7 дни) има ново вторично хлътване дълбоко над метър. До самото губилище е трудно да се припари защото основата под речното легло почти я няма и тоягата на Андрей потъва над метър. Чува се и приглушения шум на водопад. Мястото трябва да се огледа доста по-обстойно. Да се внимава и да не се стъпва  неусигурен в района на губилището. Има огромна опасност от затъване в наноса, който е тип плаващи пясъци.

В района на губилището няма обхват на телефоните и радиостанциите и трябва да се действа предпазливо!!! За повече мотане и разглеждане на района на Орлова и Перачка бара не ни остана време поради факта, че времето съвсем се развали. Едвам стигнали до колата и заваля. Така беше и до София. Като е тръгнало по-вода дано скоро влезнем в системата на водите оттичащи се към Искрецкия извор и формиращи може би една от най-големите пещени системи в страната, в която все още не е проникнато.