Удоволствието да се “загубиш” в най-дългата пещера в света си заслужава, но не е позволено. Лабиринти от причудливи скални форми, осветени от пъстроцветни прожектори, придават неописуем вид на подземни, природно изваяни скални образувания.
“Мамонтовата пещера”, разположена в специално устроен национален парк в щата Кентъки, със своите 560 км , картирани галерии /поне 3 пъти по-дълга от всяка друга пещера в света/ е най-дългата пещера в света Геолозите предполагат, че е в районът на пещерата да теоретически съществуват още около 960 км некартирани участъци. В пещерата могат да се открият близо 130 форми на живот, свързани с другите природни еко-системи в парка.
Исторически факти отпреди 4000 години доказват, че поне 16 км от “Мамонтовата пещера” са били използвани от местните туземци. Тези първобитни пещерни обитатели са събирали кристали и други солни образувания. Изследването на пещерата се преустановява преди 2000 години и е възобновено през 1798 г.
Считаната от геолозите за най-дългата в света – “Мамонтовата пещера” – е обявена за национален парк на САЩ през 1926г., а е официално открита за туристически посеще-ния през 1941г. По това време около 64 км. от галериите й са описани и картирани.
Още малко история: пещерата е включена в териториалния пояс на т.нар. “ДОЛИНА НА ЗЕЛЕНАТА РЕКА” /”GREEN RIVER VALLEY”/ . Евро-американски колонисти се заселват в долината в края на 18 в. Заедно с местните обитатели, новодошлите бързо откриват природните богатства на пещерата. По време на войната от 1812 до 1816г. собствениците на пещерата започват да използват африкански роби за добива на селитра от “Мамонтовата пещера” и производството на барут. Световно известно става името на първия гид в пещерата – робът Стивън Бишъп. Той и досега е ненадминат като човекът открил и изследвал най-много километри от пещерата. Бишъп е и първият човек, зърнал за кратко и природните обитатели на пещерата – т.нар. “риби без очи”.
Всеки сезон в пещерата се организират специални обиколки /турове/ из блестящо осветените галерии и коридори, някои от които са широки колкото лакът разстояние. Деца под 16 години са допускани в пещерата само с придружител.
Аз и моите приятели посетихме 2 от общо 8-те тура, достъпни за туристите любители на подземните красоти. Първият от тях беше “Историческият тур” – най-известният и посещаваният от всички. Групата ни се състоеше от 130 души водени от двамата рейнджъри-гидове. Въпреки многото хора обемите и величието на пещерните зали ме удивиха и възхитиха. Вторият маршрут беше “Замръзналата Ниагара тур” - много по-къс като разстояние/1,5км/, но много по-живописен и с невероятни пещерни образувания и форми. За да стигнем до входа на този маршрут, ни превозиха с 4 автобуса . Той се намира на повече от 5 км от Централния пункт за посетители. Отне ни повече от 45минути за да достигнем до главните обекти на тура, но си заслужаваше усилията: пещерния кладенец и “Замръзналата Ниагара”. До кладенеца достигнахме по близо 300 вити стъпала, за да зърнем смразяващата гледка на 100-метровата огромна зейнала дълбина. След кратка почивка в специално организирана с каменни пейки амфитеатрална зала, още непоели дъх от тази зашеметяваща гледка, навлязохме в нова галерия. Тя ни отведе до следващата подземна красота на “Замръзналата Ниагара”. Огромните сталагмити, сталактити и сталактони, както и образуванията обсипали гигантските каменни блокове, изглеждаха сякаш са замръзнали.
Възползвахме се и от другите развлечения, предлагани ни от Националния парк: хотел, ресторант, богато заредени магазини за суве-нири и брошури, задоволяващи информацион-ните потребности на туристите от цял свят. Таксите за различните турове са от 8 до 50$.
На следващия ден продължихме своето пътуване през необятния американски континент. След 30 км. пресякохме границата на щата Северна Каролина, известен с многото си пещери. Посетих една от най-известните и може би най-красива пещера в щата –“ Диамантената”, която е частна собственост. Точно върху естествения й вход има сграда, в която е поместен музей, събрал близо 100-годишната история на пещерата. Такива огромни пещерни форми бях виждал само в сънищата си. За пръв път в живота си видях толкова внушителни сталагмити /с радиус по-голям от1,5 м/, напречно разрязани в основата си. Удиви ме поразителната прилика на добре очертаващите се концентрични кръгове на сталагмитите с тези на отрязано многовековно дърво. Те чертаеха хилядолетната история на тяхното формиране. В миналото са били изрязвани, счупвани и изнасяни от пещерата за продан, като се е смятало, че носят щастие. Добре, че тази порочна практика е отдавна забранена.
Горд съм, че успях да посетя тези природни забележителности и така обогатих себе си и биографията на клуб "Хеликтит", в който членувам.
Автор: Борислав Лилков
Mammoth Cave National Park