03,02 К. Стоичков.
Теренен обход и картиране на спелестологични обекти при с. Калотина.
 
В събота по стар обичай Митака ми звънна към 14 часа следобед да ме пита дали искам да отида с него до Калотина за да открие риболовния сезон на Нишава. Позамислих се мърда ли ми се, но такава възможност не се отказва.
 
Реших аз да не откривам сезона, въпреки, че Митака ме оборудва за рожденият ден с пълен набор рибарски принадлежности. Около Калотина и Беренде извор има още много за обхождане, проучване и картиране. Извадих информацията дадена от Иво от Драгоман за една пещера Лисича дупка, намираща се по дерето над извора-“Врелото“ на Темната дупка. По сведения пещерата била 20-тина метра дълга и в нея навремето пладнувала стока и местните деца се криели да пушат. Интересно е да се намери тази пещера, защото като нищо може да се окаже вход към горните етажи над реката в Тъмната дупка или залите над дънният сифон в които често сме намирали следи от лисици (най-вече изпражнения), които няма как да влизат през входа и.
 
Бях се подготвил, но той реши друго, че иска да се пусне по Нишава към самата граница. Не бил слизал там и искал да пробва мястото. Чудесно си казах, защото на десният бряг на Нишава е масивът „Дядо Горчо“, където има скали и не веднъж пътувайки за селото сме го наблюдавали. Там в средната и високата част се загатват отвори и е интересно за проверка. За съжаление Митко реши обаче да подходим с колата по черен път по левия бряг и така да не влиза по черният път през махалата. Успокои ме, че имало място от където се минавала реката и тн и потеглихме през нивите. Достигнахме малка рекичка и по нея достигнахме до Нишава. Преди това имах възможност да разгледам масива и да видя по-добре, че загатващите се отвори са по-скоро ниши и има само едно интересно чернеещо се петно в основата на най-високата скала. Достигнахме до водослива с Нишава и видяхме, че реката е доста пълноводна. Нормално след цялото снеготопене. Съответно няма как да я преминем. Митака похвърля малко за кеф и каза, че повече нямаме работа там и отиваме на „бента“ под скалите. Беше 16 часа и имахме още максимум час и половина светло. Интересно е да се отбележи, че скали има почти до самата граница. А на някои места чернеят отвори в ниската част, но по-скоро са тесни преси или камък върху камък.
 
Сравнително бързо стигнахме до бента, но нямах вече нужното време за да ходя до Лисичата дупка и трябваше да се задоволя с бродене по вече обхожданите от мен скали. Реших все пак да опитам преди да е заваляло. Във височина се загатват разни отвори и реших да се пробвам до тях. Тръгнах да подсичам една от скалните кукли и се сетих, че някъде там бях гледал навремето някакви фортификационни съоръжения.
 
Точно така се оказа, точно на билната част на гърба на куклата зееше бетониран трап дълбок над 2 метра. Виждаше се и отвор в дъното който примамливо чернееше. Свалих си якето, сложих си каската с осветлението, метнах раницата на гръб и започнах да слизам внимателно. В дясно имаше малки площадки по които се стъпва, а за хватки ползвах къде арматурни железа стърчащи от бетона, къде вдлъбнатини в скалата или разни вейки. Така или иначе бях на дъното на трапа, за да забележа, че тъмнеещият отвор е само ниша дълга около метър и няма нищо навътре. Вероятно съоръжението е строено с диверсионна цел. Поставя се взрив вътре и отнася върха на скалната кукла, като блокира пътя долу. За момента само за това се сетих като възможност. Входното отверстие е бетонирано като дебелината на бетона е половин метър. Дълбочината варира 2.90 метра, като северната стена до дъното е бетон, а другите стени са скала. Входа е със страни 1.40х1.60 метра. Вътре на дъното има изкуствено издълбано стъпало с дълбочина 0.30 метра. Дължината измерена по дългата ос на дъното е 3.10 метра под азимут 120 градуса, а денивелацията около 3 метра. Природата постепенно е взела да превзема „творението“, като в него растат дръвчета а в дъното има мъх и треви. Не забелязах остатъци от паднали животинки вътре, както и боклуци оставени от хората. Както бях слязъл реших за да не сме „капо“ да го картирам. Не ми отне много време. Обекта според класификацията която правихме на типовете изкуствени подземни обекти спада към военните-подземни съоръжения-диверсионни обекти 2-G.
 
Снимах и реших да се изкача до върха на втората скална кукла, която беше на не повече от 20 метра разстояние. Изненадах се, че на седловината намерих още един подобен трап, но без бетон и доста по-плитък. Дори да е бил бетониран се е намерил някой да го извади, разбие и вземе желязото или просто не е бил достроен. Размерите на трапа бяха 2.50х2.20 метра. Дължината по дългата ос на дъното са към 3.80 метра под азимут 117 градуса, а денивелацията около 2.30 метра. В дъното има също така ниша дълга около метър. Както и при предишният обект в него са започнали да растат дървета. Има остатъци от арматурни железа и малко дъски от кофража.
 
Заваля дъжд, беше вече сумрак. От тази си позиция успях да вида, че един от потенциалните отвори, който гледахме от другата страна на реката изглежда, че е само ниша. Хвърлих и поглед към отсрещния бряг. Там на едно местенце също се загатва отвор, но не е ясно, кога ще имаме време да го обхождаме и него.
 
На сипея между двата обекта намерих фрагмент от керамика-червена с черно опушване. Обектите съм им дал инициали К.К.1 (2-G) и К.К.2 (2-G), като първата част означава местността „Калотинска кукла“ а втората част типа обект.