Дойде месец май. Отлично време за ходене на Миланово за да видим нашите приятели на кошарата, а и да поскитаме из околността барем намерим някоя нова дупка. Когато стигнахме в селото решихме да се отбием у известния в близкото минало пещерняк и виден български зоолог Владо Бешков. Докато сръбвахме по питие той за пореден път ни омая с разказите си за екзотични страни, пещерни преживелици от края на 50-те и началото на 60-те и разни други истории. Така не усетихме кога мина полунощ за да положим морни тела. На следващия ден направихме преход до кошарата на нашите приятели Ана и Гьозо. Останалата част от деня мързелувахме. На следващия ден направихме един доста добър преход с цел “инспекция на затлачени въртопи” около Кобилини стени и после през “локвите” и пътя Пършевица-Миланово се прибрахме в кошарата. Прегрях и леко ме втресе. В този ден се срещнах с бай Кольо Бруса, който ми каза, че край Миланово се е отворила някаква пропаст. Според него дълбочината й 50-тина метра? Между другото поразпитах за това къде е местността Магерски вир и има ли там някакви пещери! Казаха ми, че има някаква иманярска дупка, но трябвало да се провери на място!
Двадесетина дена по-късно отново бяхме в района. Освен Магда, този път към мен се присъедини и Коста, може би единственият член на клуб “Хеликтит”, който никога не е губил желание да работи в Милановския район. На 19 юни се срещнахме с бай Кольо Бруса (Семов) в селската сладкарница. Той ни поведе на югоизток към местността “Могилата” (925 м.н.в), където трябваше да е откритата от него пропаст. Щом стигнахме, с удивление установихме, че става дума за интересна пропаст. Тествахме я няколко кратно и хвърления камък падаше около 7-8 секунди. Маркирахме я върху едно дъбово дърво и я оставихме за по-късно. Не проникнахме, защото аз носех само три стоманени примки, три карабинера и 20 метра от едно 8-мм динамично въже. Втората част от плана беше да търсим двете пещери в местността Магерски вир, за които имахме информация от Коста. Същата информация се потвърди и от други местни хора. Бай Кольо реши да ни помогне като намери някой, който да ни упъти! Така попаднахме на горския на Миланово Николай Коцев. Отворен човек! Поканих го на бира та седнахме. В процеса на разговора се разбра, че преди това горския е отговарял за Дружевския район и, разбира се го познава добре. Почна да изрежда дупка след дупка в Дружевско и Милановско та просто ни се събраха очите! Вероятно между тези има доста нови, но за това е необходима проверка! После човекът ни намери водач за към Магерски вир и ни закара с колата си до тях. Водачът се казваше бай Георги Гьонов (само 81-годишен), но пъргав като сърне. Той без проблем ни поведе по пътеките към вира, който се намира ниско под селото в коритото на река Петра!
Най-напред стигнахме иманярската пещера, която нарекохме Георгиева дупка.(Гьонова) Картирахме я. Оказа се 15 м. После тръгнахме да търсим така наречената Торбова пещера ама йок. Явно бай-Георги беше позабравил местоположението й и след дълго претърсване се отказахме! Решихме да дойдем друг път! После пихме по бира, хапнахме и хоп на рейса в 4.10 ч. Пътешествието беше плодотворно: Открита 1 пропаст, картирана една нова пещера, събрана информация за някои други пещери, да не говорим за запознанството с горския, който, в последствие ни стана силен ятак.
Раздухме в клуба за пропастта и на 03 юли към Миланово потегли “невиждана” по брой група- с К. Касабов, Ж. Петров, Ицо (Малкия), Киро от Церово, Калин, Ива, Папи, Невена (от клуб "София") и аз. Тръгнахме с голямата кошница: да проучим новооткритата пропаст в Миланово (Семова яма), да открием, проучим и картираме Торбова дупка и да проучим изцяло и да картираме откритата от Коста, Магда, Папи и мен пещера в Петренски дол. След кратко разпускане в милановската сладкарница и лигавене със сладолед, кафета чайове и прочее се отправихме по ново асфалтирания път към селското гробище - изходен пункт за Семова дупка. Пръв, с цел екипиране тръгна Киро. Той трябваше да прави това под зоркото око на Ицо. След време дупката беше "покорена" - т.е. първопроходците стигнаха зала на около - 40 м. от повърхността. В това време, маркирах и номерирах ( рег.№ 5100 ) дупката (на две дъбови дръвчета до входа), взех координатите й и направих снимка на входа! Трети и четвърти се спуснаха Живко и Папи. След тях Косьо, който заби един спит на 10-тина метра под входа. След него си спуснаха последователно Ива, Невена и Калин. Аз останах да бдя над багажа. След около час хората започнаха да излизат един след друг и да разказват за това, което са видели. Отвесът морфологично е един, но е насечен с малки площадки и силно наклонени участъци. След достигането на доста обемна дънна зала следва почти хоризонтален участък (с качване и слизане). В края на краищата се попада на тясна меандрираща галерия със синтрови натеци, сталактити, сталагмити и прочее, по чието дъно протича поток с дебит около 2л/сек. Лазейки във водата Папи достига до снижение, което му попречи да премине нататък, зад което се вижда уширение, в което вероятно може да се ходи прав! Намеренията за картировка отпаднаха за следващия път. Вън вече беше станало 15.30 и неприятно ръмеше. Под душа на засилващият се дъжд скатахме всичко, качихме се на колите и се отправихме към ресторант "Пещерата" край г.Лакатник. Близкия извор Житолюб за пореден път стана място за тотално пране на потъналите в кал въжета, здраво омърляните съоръжения, гащеризони и ботуши. Изпълнението на множеството задачи, с които се бяхме нагърбили останаха за следващия път, тогава когато вероятно ще разберем дали Семовата яма има край или ще ни поднесе поредната изненада! Нека почакаме до следващата седмица! Тази следваща седмица така и не дойде! Минаха три месеца и никой от клуба не прояви желание отново да се спусне в дупката, да стигне края и да я картира.
В средата на октомври Коста и аз потеглихме за Миланово с цел да намерим проучим и картираме Торбова дупка. За да се случи това, още миналия ден се обадих на горския да му съобщя, че ще пътуваме и да го помоля да ни заведе, евентуално, до дупката. Той ми каза, че вероятно ще е зает, но ще се опита на ни намери водач. Така и стана. Оказа се, че това отново е бай Георги Гьонов - познатия ни старец от миналото ходене. След като го срещнахме, той ни каза, че на следващия ден след неуспешния ни опит да намерим пещерата, отишъл в гората със синът си та взели, че открили пещерата. Сега знаел мястото точно и нямало да има проблем с намирането. Поехме в нужната посока и заслизахме по стръмния склон. Когато стигнахме на около 10-15 м. над леглото на р.Петра, стареца спря и каза, че дупката е някъде тук. След 2-3 минути бяхме вече на входа - широк склонов въртоп. Следва стръмно слизане по пръст, шума и клонак и се попада в полусветла зала с широчина около 3 м. и височина около 5 м. Дължината от входа до края й е 12 м. Веднага след стръмното спускана вляво има праг от около + 3 м и малък пещерен джоб (дължина около 3.5 м.). В страни от прага на същата височина тясна площадка води до втори джоб, в чието дъно се разкрива отвора на пропастчица с дълбочина от около 7 м. Тук вързахме въженце за осигуровка. На дъното има две разклонения напред - 2 метра и малка заличка и вдясно тясна галерийка, праг от - 2 метра и втора значително по-малка заличка. Влажно е! Има наченки на сталактити, повлеци и сталагмити. Доста дендрити! Събрах малко буболечки - два-три вида бръмбари (един фегомизетес) и някакви паяци. Координатите на пещерата са N 43o08' 03.7 " E 023 o22' 44.1'' датум по Пулково. Направих снимки на входа отвън и отвътре навън. Маркирахме пещерата с пресечено кръгче и надпис ТД (Торбова дупка) В 16.20 взехме рейсът за Лакатник и в 18.45 вече си бяхме в София.
Октомврийските набези из милановско продължиха следващата седмица. Отново бяхме с Коста, но този път към нас се присъедини и неговия приятел Митко (Пилето). Насочихме се към с.Оплетня. Преди около година, В скалите над пътя Лакатник – Оплетня Коста, Катето и Веско Дробенов бяха открили 4 нови пещери. Целта на нашето ходене беше да картираме три от тях. При проникването в една от тях се оказа, че тя е проходна. Така една от картировките отпадна. Новата дупка се намира на третия (отдолу - нагоре) скален откос на левия географски бряг на река Искър. Тя е сравнително тясна и много суха, респективно прашна. Образувания няма. Общата й дължина е около 27 м. Маркирана е с червена боя с пресечено кръгче и с № 5101 координати: N 43o05' 45.7 " E 023 o24' 53.3'' датум по Пулково. Втората пещера е възходяща. Дължина около 16, денивелация около + 4 м. Маркирана е с червена боя с пресечено кръгче и с № 5102 координати: N 43o05' 47.5" E 023 o24' 56.7'' датум по Пулково. На около 150 - 200 м северно от последната пещера, на същото ниво над реката бяха локализирани от Митко два отвора на пещери, които не можахме да проверим!
Явно е, че в Бегличкия дял на Врачанската планина има още непознати за нас и непроучени пещери и пропасти. Вероятно някои от тях ще ни изненадат с относително големите си размери. Такова е моето очакване за Семовата пропаст, която рано или късно, ако не наши, то по-навити пещерняци от друг клуб ще проучат докрай. Надявам се също, че това няма да е последната изненада! Ще има и други, ако разбира се интереса към милановския район не изгасне съвсем!