Автор: Георги Колев-Скитник. 
 
15,11,2013 г.
К. Стоичков, Г. Колев, И. Аспарухов и Я. Михалева.
 
Червен бряг прилича на Пловдив по това, че е разположен на три хълма - Голеж, Бунджовица и Магарето. И до тук приликите свършват. Хълмът Голеж е централен за града. Известен е с монумента си в чест на партизанската съпротива в нашия край, прекрасното ресторантче, и невероятната гледка която се открива от него към селата Реселец и Горник.

Точно под пометника има малка пещера която отдавна занимава съзнанието ми. Бях чувал различни легенди за нея, но не бях ходил. И така, с Коста бяхме решили в петък да я "разръчкаме". Той пристигна в града доста късно и докато хапнем, и пийнем по кафе вече се беше стъмнило. Както е известно обаче, пещерняк от тъмно не се бои, пък и пещерата е на пет минути път от центъра. Оставихме си чашите на масата, извинихме се на компанията за временното ни напускане, взехме каските, осветлението, и картировачните инструменти и тръгнахме на дупкинг. Дупкинг в центъра на града! Един наш приятел ни заведе до пещерата. Някога известна като свърталище на наромани и всякаква друга сволач, очаквахме един истински кенеф. За наша голяма радост се оказа, че няма игли, спринцовки, тоалетна хартия и други субпродукти на съвременната цивилизация. Едната история за пещерата която бях чувал е, че някога, е била използана като изба. Всеизветен факт е, че червенобрежко някога е бил винопроизводствен район. Малко хора знаят, че в Червен бряг е произведено първото шампанско в България. Пещерата е била суха и топла. Предлагала е прекрасни условия за отлежаване на виното. След девети септември обаче тя била засипана /според други слухове - разгърмяна/ от новата власт, като символ на предприемачеството. Интересно беше дали ще намерим следи от човешка дейност. Скална ниша. Каменен градеж който я разделя на две и образува два входа. Насип, очевидно изкуствен който почти запушва вхада. Огледахме нишата и установихме, че това е само горният свод на скална арка която очевидно продължава под насипа. Беше вече тъмно и огледахме само това което челниците ни позволяваха. Коцето се преоблече и се мушнахме покрай зида. Попаднахме в малка камера - от едната страна стената на нишата, от другата изкуственият какменен зид. Пода - очевиден насип - камъни и пръст. Входа на пещерата не е голям, но и тук и си личи, че продължава в дълбочина под насипа. Всичко което виждахме беше само горните сводове на пещера.

Коста се намъкна в дупката. Успя да пропълзи десетина метра и откри следи от чавешка дейност - едната от стените е очевидно дялана. Пещерата има две разклонения които стесняват и накрая задънват. Позачудихме се дали да картираме. Беше късно, бяхме уморени, компанията ни чакаше ... абе, ще има и по-добри дни. Събрахме пъртакешите и тръгнахме към барчето. В главите ни хиляди въпроси. Коста звънна на Здравеца и се оказа, че той не знае нищо за дупката. Странно! Става все по-интересно и загадъчно.

Повеселихме се вечерта, попяхме. На другия ден - практика на Лакатник. Но дупката не ни даваше мира. Другата легенда около тази пещера която витае от незапомнени времена из червенобрежките сокаци е, че дупката е изключително дълбока. Това бил само входа и. Другият и изход бил на Маркова могила. Уау! Даде, ама такива легенди сме чували много. Това което обаче е важжно е, че очевидно пещерата някога е била по-голяма от сега. Никой няма да седне да си измисля такова нещо за една пършивка. С Костата решихме да картираме съвсем скоро. Въртеше ни се в главата да използваме и сонар - да видим за кухини под хълма. Планове .. планове. Тези дни звъннах на приятел - историк и отявлен креавед. Оказа се че мита за избата въобще не е мит! Наистина е имало изба в тази пещера през двайсетте и трийсетте години. Наистина тук са лежали вина! Съвсем скоро ще имаме информация от сериозни исторически извори за миналото на дупката. Каква частица от историята на Червен бряг крие в недрата си Голеж?!? Ще видим - времето, пещерняците и историците ще кажат.