След дълго умуване и множество предложения къде да се проведе практиката по картиране на курсистите се стигна до решение то да е в една известна от години на членовете на клуба пещера, която същевременно няма карта в ГКПБ.
Оказа се в края на краищата, че само аз ще вода практиката. Организацията не беше лека, защото някои от курсистите можеха да дойдат чак привечер. След дълго размотаване по организацията на превозните средства тръгнахме към 11 ч. Аз с Ачо и Цвети. По леко беше да минем по пътя през Бабица и след това да се включим в пътя Брезник-Трън. С останалите Папи, Стефан и Мишо се срещнахме в Трън. Отпуснах им една разходка до Ждрелото а аз и Ачо се отправихме към местността Шиьли камик над с. Зелениград. Изнесохме багажа и установихме мястото за лагер. На 2 минути път от избраната за картиране пещера. Докато ги дочакаме се качихме да видим пещерите „Царева църква“ и „Разцепената“. И двете имаха нужда от редакция на картите, а по скалите в района зееха още множество отвори.
След като, пристигнаха останалите и опънахме палатките се отправихме към пещерата. На пръв поглед се оказа по сложна от колкото си я представих. Имах чувството, че ще видим зор. Това се оказа точно така в последствие. Докато картираме преддверието пристигнаха Джо, Калина и Ася. Нещо се бяхме недоразбрали и те без обхват ни бяха търсили повече от час безуспешно. Погледнаха и те дупката и след една финална картирана отсечка се прибрахме в лагера. Изкарахме хубава вечер пред лагерният огън.
Ачо сутринта ни събуди и влезнахме първа група с него, Стефан и Цвети да картираме. Завършихме лявото разклонение и излязохме към 11ч. Останалите се бяха успали та трябваше да ги стягам. Хапнахме и като втора група влязохме с Ася и Мишо. С тях картирах основната част на пещерата. През това време Ачо и Стефан се качиха до пещерите „Царева църква“ и „Разцепената“ да ги маркират и да нанесат корекции в картите им.
Картирането беше бая тегаво. Голям полигон с тесни участъци и още един за капак. Бусолата взе да дава неверни данни и я замених с компас. Картирах си последния участък сам, а Ася и Мишо излязоха да посъберат малко слънчеви лъчи. Останалата част към най-високо разположените входове на пещерата картирахме с Калина, Джо и Папи. доста картировка се събра.
Ачо, Мишо и Стефан тръгнаха първи към София. Останалите отидоха на свой ред да видят ждрелото на Ерма, а аз и Папи стигнахме чак до спирката преди с. Парамун в търсене на отворено заведение, където предлагат храна. Там на по бира се събрахме и с останалите. Побъбрихме сладко край масата, разказах спомени от първата ни експедиция на Стража планина от преди 8 години. Как тече само времето.....
Оказа се че в района на Зелениград има още не картирани и недокументирани пещери. Надявам се скоро пак да се върнем на това интересно и изключително красиво местенце.
Приложения:
Прикачен файл | Размер |
---|---|
![]() | 1.87 MB |