За поредна година курсът на клуба щеше да картира пещера без карта в ГКПБ. В същност това беше трета поред година и практиката се затвърждаваше като традиция. За втора поред избрахме това да стане в трънския край. Причината –къща близо до дупката и любезна домакиня, която щеше да ни заведе-Мими от курса. Каква ли щеше да е пещерата. Това май най-много мен ме вълнуваше. Решеното беше приведено в действие. Случи се и поредната неразбория с участниците в проявата. Алексей не можеше да дойде по здравословни причини и останахме обичайните водачи аз и Венци. В последният момент се нави и Ванката само, че каза-пристигам привечeр.
 
Изброихме курса и се оказаха първоначално само трима за тази практика. Мими, Роджи и Марто. Добре, че шефовете на Елена се смилиха да я пуснат та заформихме отбор. Другите бяха заети всеки с нещо. Светльо беше болен, а и на него не му трябва подобна практика, с него сме картирали и преди да запише курса-човек инжeнер. Елица беше на работа и двете вечери, с нея картирахме през седмицата, и предсрочно си взе картирането. Павката не беше по това време в страната, а Косьо си имаше проблеми. Така четири плюс един шофьор Венци една пълна кола народ. Това добре ама за мен нямаше място там. На камък удариха и овещанията към други членове на клуба за помощ. Не е болка за умиране имаше и друг транспорт. Не пряк но транспорт.
 
Станах в събота в 6 часа. Стегнах багажа и в 8 часа хванах маршрутката за Трън. За нула време ме достави на разклона „Секирица“-Врабча. За съжаление останалите бяха влезли в тона на песента ...Казахме в 8 ....тръгнахме в 10. Пет километра до село Врабча са нищо. Ама като имаш време се шляеш, снимаш и се чудиш на местните защо си изхвърлят боклука в реката и дерето. Грозна картинка присъща за родината ни, и до болка позната. Напече и таман да се ядосам, те пристигнаха.
 
Настанихме се в просторна къща, хапнахме и хукнахме към пещерата. Времето отиваше на дъжд. Самата пещера се намира югозападно от селото в местността „Бански връх“. Не знам какъв връх беше това но по-скоро беше валог. Нещо като кратер на върха на баира-всъщност истинският връх беше „Гарванов камик“ намиращ се югозападно от пещерата. По полегат път за около 15 минути стигнахме до местността и се шашнах от гледката, очаквах всичко но не и валог. В най-ниската му част извираше поточе и след около 100 метра се губеше в завирен въртоп. Пещерата се намираше на около 10 метра южно от това място и на около 5 метра по-високо в характерни за района трънки и драки. Преоблякохме се и влезнахме.
 
Очакваше ни обемна привходна зала след тясната каминка в началото. Блокаж и натеци бяха първите ни впечатления. Едно късо разклонение в ляво и нищо под блокажа. Излязохме на ръба на голяма зала. След слизане около 5 метра по блоковете попаднахме на обем с размери 8 м височина, 10 м ширима и 10 м дължина. Пещерата, беше влажна и доста студена. Входа и все пак беше на около 1000 м.н.в. Следваше стеснение-лазейка с комин в ляво и нова по-малка зала с блокаж. В нея изобилстваха големите сталагмити и снежно бели драперийки. Проверката не показа продължение. Пещерата беше в четвъртия стадий-на развие. Път на вътре след обемите нямаше.
 
Започна и същинската част картирането. Горе, ляво, наклон, азимут, отсечка по отсечка. Хората се въртяха. Едни скицираха, други вписваха данни. Останалите мериха с висящата бусола и когато се налагаше с компаса. Съчетавах методиките за да им стане максимално ясно за какво става въпрос. Напредвахме бавно. Попремръзнахме и след първата трудна част излязохме на вън. Дъждът ни се размина. Цигара време и пак вътре. Първата зала я заснехме полярно, последва стеснението, където Мими ми се размрънка... защо сложното сечение си го направих аз и защо „по дяволите” електронната ролетка работи само в мойте ръце. Последва и втората зала идеален полигон за биполярно заснемане. После се отдадохме на снимки. Наистина имаше какво да се снима вътре. Излязохме по светло и бегом към селото.
 
Ванката ни чакаше. В къщата напалихме камината и стана уютно и топло. Докато дочакаме да стане жар за да изпечем вечерята стана почти полунощ. На лаптопа изслушахме всичко от творчеството на Георги Минчев. На другият лаптоп се борихме да качим някои програми. Вечерта премина във връзване на всевъзможни възли и дискусии в прилагането на ТЕВ (Техника на единичното въже).
 
Сутринта Мими ни събуди и започна трескаво чертане след закуска на милиметрова хартия. Хората се въртяха. План, Вертикален разрез и сечения. Разяснения и тънкости. Към обяд ги оставихме с Ванката да се оправят сами и хукнахме към пещерата. Там Ванката ми разясни някои геоложки принципи и побеседвахме за образуването и. Все пак той-участва в новото геоложко картиране на района миналото лято. Замечтани гледахме масивите в Сърбия. След което предприехме рискован „храстинг” и се качихме на Гарванов връх. Напукано и захрастено, две ниши и доста скално катерене по люляци. Едвам се спасихме. Пристигнахме на време преди хората от курса да се бяха изпокарали кой прав, кой крив за картирането. За да не им е скучно им разясних основи на АУТОКАДА. За сега толкова. Почистихме къщата и потеглихме. Забравих да допълна, пещерата е дълга към 35 метра с денивелация от – 8 м. Очаква се скоро курсистите да я направят и да попълнят документацията и.