През един топъл априлски ден тръгнахме за с. Превала, Михайловградско. Целта на нашата експедиция беше пещерата "Врелото", за която бяхме слушали че е една голяма водна пещера. Щом слязохме от рейса и попитахме къде се намира голямо бе учудването ни когато ни я показаха зад магазина за хранителни стоки в центъра на селото.
 
Минаваме по дървено мостче и се отзовахме пред входа и. Нисък, с каменни блокове по пода вход и студена вода ни посрещат враждебно. Нетърпеливите сеобличат бързо и след малко полуприведени нагазваме в студените води. Дъното е покрито със ситни камъни и пясък. Тук там се виждат малки сталактити. След 15-20 м следва снишаване и ние сме принудени да пълзим. Скоро попадаме в малка зала с образувания, подът на която е застлан с глина. След няколко метра пещерата се стеснява и водата става дълбока. Образуванията зачестяват. Преминаваме през ново снишаване и попадаме в друга по-голяма зала, която се оказа последна, защото тавана се снишава до нивото на водата и проникването по-навътре става невъзможно.
 
Връщаме се назад. В ляво от нас се открива галерия на около 1 м от нивото на водата. Дъното на галерията е покрито с глина, а от тавана капе вода. В дъното на галерията забелязахме малка колония прилепи. Тук намерихме малкият сляп пещерен организъм онихиурус, който спада към групата вилоноги /колемболи/.
 
Излизаме от галерията и продължаваме към входа. Вляво виждаме нова галерия, която при пълзенето не сме забелязали. В нея също намерихме някои обитатели на пещерния свят. След няколко минути сме навън, гдето ни чакат любопитни селяни, жени и деца. От разговора с тях
разбрахме, че в околността има и други пещери и тръгнаха заедно с нас за една друга водна пещера, която носи същото име "Врелото". Както бяхме нзморени, нарамили раницнте ние продължихме срещу течението на Огоста. Минахме покрай "Мала дупка" – петнадесет метрова пещера, пресякохме шосето за с.Долни лом и тръгваме отново по речното корито. В ляво от нас е извисил снага "Черни връх" - най-високия в тази част на Стара планина, а в дясно - високо, стръмно, каменисто било с малки бодливи храсти. Неусетно излизаме из селото и спираме пред невисоки скали. В подножието им се вижда отвора на пещерата. Оказа се че тя е малка 35-40 метрова водна пещера.
 
След около 1.30 ч катерене по стръмното и голо било стигнахме до пещерата "Хайдушката". Тя се намира в скалния венец северозападно от селото. Спускаме рапел и заставаме на неголяма площадка.От тук по средата на скалата - започва пещерата. Минаваме няколко
метра, след което следва силно стесняване, през което се прониква много трудно. Провираме се, но краката не усещат опора. Оказва се, че след стесняването следва пропаст. Спускането в пропастта се затруднява от острите скални късове и лепкавата глина, с каквито е покрито и дъното.
 
По-интересна се оказа втората пропаст, която е на 30 м от първата. Спускане се по скалата осигурени само с въже, защото има удобни хватки. В дясно стената е украсена изцяло от дендрити, а в ляво с красиви сталактити, сталагмити и сталактони. Дъното представлява зала висока 8 м и широка 5-6 м. По малка и тясна галерия продължаваме в северна посока, но не след дълго тяозавършва. С това завършва и надеждата ни за една голяма пещера. В съседство с "Хайдушката" на 800 м се намира друга пропаст - "Ранджова траша". Тя представлява 8 м пропаст. След като се стигне до дъното на наклон от 8-9 м с много камъни, се открива малка зала висока 4-5 м. От залата водят началото си две малки 5-6 м галерии. Пропастта е суха и леснодостъпна.
 
Следващата пещера чийто вход разкрихме с изхвърлянето на много камъни е "Мицина дупка". Тя се състои от четири зали свързани помежду си е тесни входове, бедни на образувания.

Изморени тръгване към селото. от един овчар научаваме, че наблизо има друга пещера и скоро стигаме пред нея. След тесния силно наклонен под на входа следва ниска но широка зала, а след нея по тясна галерия с пълзене по големи и остри камъни около 30 м, намираме
голяма зала. След картировката излизаме и се отправяме към селото. След като отпочинахме добре решихме да отидем до пещерата "Мишин камък". След големият завой пред с.Превала скалите са пребити и образуват естест вен скален мост. Минаваме под свода му и попадаме в
един огромен котел-игра на природата. В дясно от него из една цепка тече силна струя вода, но да се проникне е невъзможно, защото водата изпълва цялото пространство. Малко по-нагоре в дола открихме малката пещера "Буко".
 
На другия ден обект на нашите проучвания бяха пропастите в местността "Плешово", които се намират в дъното на един огромен въртоп. Пропастите се оказаха малки 7-8 и пропасти.
 
С това завърши експедицията ни в този малко познат в спелоложко отношение район в страната ни и в картотеката влязоха още няколко малки, но интересни пещери.

Автор: Христо Цветков