Подземни приключиния из Испания" 2008

Дойде месец май на 2007 и взех че най-накрая заминах за Испания. Заминаването ми се свързваше с много надежди, но една от тях беше да продължа дори в тази далечна държава любимото ми занимание,а имено ходенето по пещери,изследване на непознатото...адреналина от нещо ново и неоткривано до сега.
След почти година живот в тази държава най-накрая усилията ми за намиране на местен клуб се овенчаха с успех. И така в новия град в който се преместих (Guadalajara) най-накрая успях да го открия. След кратка кореспондеция по имейлете ме поканиха да отида да се запознаем официално в клуба. Казваше се клуб „Abismo”. За съжаление срещата ни стана точно преди да се прибера в България за отпуската и затова успяхме да се съберем само 2-3 пъти преди да замина. Но желанието за ходене по дупки беше наистина голямо затова се разбрахме веднага след прибирането ми да ме заведат на някоя от по-близките пешери в района...
И така веднага след като се завърнах в испански земи дойде и дългоочакваното ходене. Заминаването бе определено за 22.05.2008. Трябваше да заминем към 18.30 часа но естествено с редовното забавяне трагнахме към 19...След около 2 часа път и вече почти по тъмно пристигнахме при бунгалата където щяхме да прекараме следващите дни. Първата вечер мина спокойно, след като се настанихме в луксозните бунгала (или на мен така ми се сториха тъй като разполагаха с всичко даже и камина), слезнахме към барчето да изпием по някоя и друга бира и да се поупознаем малко. Имахме гости и още един клуб от друг град. Клубът се казваше Huesos от Ciudad Real. След като хапнахме обилно и с хижаря си размених по малко българска и испанска домашарка се отправихме към леглата да посъберем сили идващия изпалнен с положителни емоций ден. На сутринта станахме рано и с неприсъщатами до сега организация закусихме, пихме по кафе, стегнахме багажа и потеглихме към местноста Villanueva de Alcoron, където бяха и предвидените за проникване пещери. Трябваше да се разделим на няколко групи като всяка трябваше да проникне в различни дупки. Пещерите предвидени за влизане бяха Alfa2 (-80); Z-6(-96); Juan Herranz 1(-102) и Juan Herranz 2 (-121). И така аз бях разпределен за влизане в последната. Пещерата е изцяло отвесна без хоризонтални части. Разделена е на 5 отвеса като между тях има наклонени площатки...Първият е 11 метров наклонен отвес който те извежда на площатката преди големия 70 метров, който може да се раздели на един 30 и един 40, през блокаж през който минаваш. След като пуснеш големия ти остават още 2 по малки един 10 и един 7... За съжаление не успяхме да пуснем последните два малки отвеса поради някой създали се препятствия... Но това нямаше как да развали настроението особено моето, след като най-накрая след 1 година без дупки бях отново сред красотите на земните недра. И така след 6 часа под земята потеглихме отново към бунгала където ни очакваше пиене и ядене на корем... На другия ден решихме да не се прибираме веднага към града и посетихме една благоустроена пещера, бивша римска мина. Една красива и изпълнена с образования проходна пещера. Така приключи първата ми авантюра из пещерите на Испания.
Мечтата ми и желанието ми пак да се варна под земята скоро се възнаградиха. При едно от събиранията ни в клуба ми преложиха в края да седмицата да заминем за Cantabria където се намира и една от най-големи испански пещери Sistema la Gandara. По последни данни които имам за пещерата дължината и вече надхвърля 100 км. и дълбочината и е някъде около -850м. Тя е открита и се изследва от френския клуб Dijon с помоща на някой испански клубове. И така изпълнен с очакване и нетърпение на 23 юни следобяд занимнахме за Cantabria.Заминахме само петима души. След около близо 7 часа път и вече по тъмно пристигнахме в малката хижа в която трябваше да пренощуваме. Там заварихме още доста пещерняци от различни части на Испания. На следващия ден станахме рано и потеглихме към системата, която се намира на около половин час път с кола от хижата. Спряхме колата в близост до пътя където и се преоблякохме. И така вече готови потеглихме към входа да пещерата, който се намира на около 20 мин пеша от пътя. Входа не е с особено големи размери, но пък за сметка на това от вътре духа невероятно силно. Веднага след входа следва силно наклонена галерия, сипей около 80 метра който завършва с 20 метров отвес, който се траверсира по парапет отстрани. След това излизаш в невероятно красиви и големи галерий. Системата съчетава всичко което човек може да види в една пещара. По щастлива случайност излязохме и в средата на един доста голям водопад с огромен дебит, на който не успяхме да видим нито от къде започва нито къде свършва. След големите зали се отклоняваш от главния път. Първо попадаш в малки но много красиви залички, изпълнени с безброй образования. Невероятно бели,чисти и най-вече запазени а не изпочупени като в повечето наши пещери. След това се поема по едни безкрайни меандри в които човек има чувството че това пълзене никога няма да свърши. Е това разбира се не е така,всичко си има край. И така след безкрайното пълзене най-накрая се излиза в една малка и бедна на образувания заличка. И така вече си стигнал до втория отвес,който е около 40 мерта някъде, след като бъде пуснат се попада в поредица от тунели, които са почти лишени от образувания. Е и ако човек си мисли че меандрите са били нещо много далго сега е момента да се убеди че това не е точно така. Започват тунели от всички страни има безкрай разклонения. И ние си се лутахме из тях незнайно колко време. Минава се на различни нива,тъй като има екипирани малки отвесчета, по едни се спускаш по други качваш. Тази част на пешерата определено е лишена от много образувания, но сметка на това е доста раздвижена. И тук след кратка почивка и малко похапване завърши нашето пътуване. Изключително красива с образуванията си, с мащабите си,със смяната на подземните пейзежи, това е системата Ла Гандара. Но колкото и думи да се изкажат и колкото човек да се опитва да упише красотите на тази система те винаги ще са малко, затова пожелавам на всеки един пещетняк да има късмета и да посети sistema la Gandara.След 12 часа под земята отново видяхме дневна светлина, и с изпълнени от радост сърца и безкрайни положителни емоций се върнахме в малката къщичка където се отдадохме на сладки приказни за изминалия ден. На другия ден заминахме да търсим един от другите входове на системата. Събрахме багажа и заминахме с колата за месноста където се предполага че се намира входа.За мое учудване пътувахме цял час преди да стигнем до местото. Преоблякохме се набарзо и потеглихме да тарсим входа. След около два часа обикаляне по един баир най-накрая намерихме входа, който беше малко по голям от главния но го нямаше това силно течение. Понеже не разполагахме с много време влязохме съвсем малко навътре. Отново беше изпълнена с много и красиви образования и най-важното непокътнати. След като пообиколихме около час вътре, за наше съжаление дойде и времето когато трябваше да излезем и поемем пътя обратно към колата и към градската лудница. Спомена за видяното и преживяното венаги ще бъде в сърцата ни и ще ни тласка да се връщаме отново и отново, под земята там където попадаш в един друг свят...много по красив, много по чист, много по истински.
Автор: Николай Ценов

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.