27,03.2022г.

К. Стоичков, П. Русинова, Е. Ангелов.

Теренен обход в района на Ранова махала. Локализиране на нови обекти и картиране на нова пещера. с. Заноге.

Така се стекоха обстоятелствата, че в края на март имах почивен ден. Останалите активни от клуба тръгнаха с Академици на пещера, на мене не ми се ходеше на далеч обаче. Исках да си почина малко от сгъстения напоследък пещерен график. Разбрахме се с Поли и Емо да се засечем на Лакатник и да се поразходим. На къде, още не бяхме решили. 

Сутринта си хванах влака от централна гара за Лакатник и започна да ми се избистря план. Преди месец бяхме с Поли и Емо на Лакатник и ходихме до Козарската пещера и околните и. Тогава им разказах за една пещера, която Яни беше намерил. Пещерата е малка, но имало в нея стари надписи. Това изостри любопитството ни, дори  в две отделни ходения и аз и Живко я бяхме търсили. 

И така реших да се пробваме пак. Пих кафе на гарата, времето беше уникално. С Поли и Емо се засякохме, те оставиха колата при къщите на махалата и поехме по черния път в посока Заножките махали пръснати по околните хълмове. 

Както споменах, времето беше много приятно и жегата ни хвана по баира. Рано беше за зеленина, но някои цветенца надничаха изпод сухата трева и шумата. Качихме се по пътя на високото и решихме да направим кратка почивка. Показах на Поли и Емо находките от предното идване. Две малки ниши с доста причудливи форми. И преди ги бяхме разглеждали. В по-голямата се оказа, че има странично проходно разклонение, където за изненада хибернираше прилепче. 

Разгледахме околните венци, Поли и Емо намериха още една пещерообразна дупка за копане, разгледахме изоставените варници и седнахме за втора почивка. Звъннах на Яни и той много добре ми обясни в коя посока да търсим. 

И преди да сме се размазали съвсем на пролетното слънце поехме в оказаната посока. Минахме югоизточно от махалата над скалните венци и пътя ни изведе в открита местност. В дясно се виждаха къщите на Ранова махала. Поли и Емо продължиха по пътя, аз започнах да слизам по открития склон и да търся скални стъпала. 

Не ми отне много време и при единствените скали, които не се виждат почти от никъде се разкри входа на пещерата. Много скрит, не се вижда от никъде и допълнително закрит от храсти и мъхове. Истинска хайдушка бърлога. 

Събрахме се и влязохме да огледаме пещерата. 

Тя се оказа суха и с незначителни размери. Входът и е с леко издължена форма и се влиза прав. Галерията е леко низходяща. Предверието е широко и светло. Подът е покрит с пръст и камъни. Постепенно галерията завива на север и пещерата задънва с тесняк, който се разклонява и е за копаене, както и с късо възходящо разклонение. По стените и свода си личи мразово изветряне и има изсъхнали повлеци и дребни сталактити. Интересни се оказаха надписите. Имаше две доста четливи дати. Тодоръ Минчевъ 1913 и ИПТ Т.Б ИО 1946г. Настана и дилема за името на пещерата и аз и дадох название Под камъка 2, но Поли я беше вписала като Пещерата на Тодор Минчев, а можеще и да е Надписаната или Пещерата на Яни. Дребна подробност...

Снимахме вътре, както и надписите (Живко ще остане доволен) и се захванахме с картиране, което ни отне доста малко време поради размерите на дупката. Установихме, че на входа има и гнездо на птица, което вероятно до месец ще бъде заето от обитателите си. Звъннах на Яни да му кажа, че сме я намерили и той се изкефи. 

С ведро настроение тръгнахме по обратния път. Слязохме до пътя и както се бяхме зарекли отидохме да хапнем по две магически кюфтета на караваната при Бъбрека. Много добра разходка се получи, а и си беше и интересно.