От много време го бяхме решили да отидем отново на онази нова пещера на Карлуково. Да ама предната седмица се тръшнах болен и до Карлуково не стигнахме. За това с нови сили започнахме да се организираме за тази седмица. Твърдо го бяхме решили, въпреки, че в последния момент народа взе да "омеква". Така за събота сигурни бяхме: Аз, Катето и Жоро от последния курс, Яна и Мони от ПК "Под ръба". Буквално в дванадесетия час към групата реши да се присъедини и Тути.
Сутринта на централна гара се разбрахме Жоро и Яна да пътуват с влака, а ние с "пещерното такси" да пристигнем. Тути се появи с малко закъснение, но за сметка на това беше взел кучето си Пирин и така компанията стана още по-шарена. Към обяд се събрахме в "Пещерния дом" заехме стаята-седмицата с предварителна уговорка, че няма да трупаме багаж на седмото незаето легло, но за сметка на това разхвърляхме доволно по пещерняшки багаж във всички кътчета на стаята. Яна и Жоро се бяха погрижили да направят доволно количество сандвичи, които попаднаха в едната прониквачка, приготвихме джаджите и картировачните и слязохме за обяд в ресторанта. Похапнахме доволно и в слънчево настроение, същото каквото беше времето на вън потеглихме към дупката.
Тути реши да направи съвсем пещерно таксито и го набута по черния път. Намерихме бързо пещерата и Катето се зае да върже въжето за придържане. Спуснах се пръв за да установя, че е доста мокричко. Минах тесняка и Катето пое след мен с лавина от дребни камъчета, аз бях обаче скрит зад тесняка. Пещерата си заслужава. Красотите започват още от привходните части. Постепенно всички се изнизахме и събрахме на камината преди реката. Решихме да разгледаме пещерата, само аз бях влизал от групата. С Яна и Катето разгледахме едни странични разклонения и след това се насочихме към крайните части. На Монката и Жоро им показах едни горни нива да огледат, а Тути тръгна срещу течението на реката. Не след дълго взехме да се събираме в крайните части, но на няколко нива. Катето и Яна намериха доста голям кокъл. Тути огледа дънния сифон и каза, че е намерил стеснение над него зад което се вижда продължение. Аз минах един блокажен тесняк и попаднах на разклонение с едвам църчорещо поточе. Мони го провери и каза, че след двадесетина метра задънва в каманак от който тече водата. Жорката се провикна от една камина на десетина метра над втория етаж и още толкова над реката, че е попаднал на нещо интересно. Разбрахме се те с Монката да огледат това горно ниво и тесняка над сифона и поехме с Катето, Яна и Тути към една от старите ни реперни точки. Пещерата е истинско предизвикателство за картиране. Множество разклонения, етажи и нива свързани помежду си. Дръпнахме две отсечки и се напъхахме в първото разклонение. Яна, Тути и Катето се сработиха чудесно. Аз записвах данните в карнета и скицирах. После ново разклонение. Блокаж, комин и вероятно нов вход ако го локализираме на повърхността. В основната галерия ставаше яко проветрение. На Яна и стана хладно и отиде да се поразходи. Върна се, но от младежите нямаше още никаква вест. Още две отсечки и нови разклонения. Беше минало доста време след като ги оставих да "творят" и това забавяне означаваше само едно, нови части. По едно време реших да ходя да "вържа коня". Провикнах се и след малко и двамата бяха при мен радостни, че на горното ниво попаднали на изключително красиви части, а при сифона минали тесняка и достигнали пак до реката а там доста тиня и един полусифон само, че за хидрокостюми. Бяха се понамокрили и им казах да излизат. Яна тръгна с тях. През това време седнахме и похапнахме с Тути и Катето. Бях навил алармата на телефона ми за 18.30 часа времето което си бяхме определили за тръгване. Финални отсечки и поехме нагоре. Първи аз "издрасках". В привходната част със страшна сила нахълтваше силно и студено въздушно течение, та как бях мокър рискувах да стана на ледена шушулка. Катето доста бързо излезе входната камина, после Тути ми върза торбите и аз ги изтеглих и подадох на Катето. Вече на вън Катето ската въжето и поехме към колата. Оказа се, че по поляната тече цяла река, та излизането от черния път беше епично. Подлагахме клони а и Катето удари основно рамо в бутането. Колата заприлича все едно е влизала в Банковица. Решихме да минем през дома, да се преоблечем и да ходим за ядене. Замотахме се изкъпахме се и тръгнахме към Луковит за да установим, че Лидъл е вече затворил, а от двата денонощни в града може да си купим вино, натурални сокове и нищо за ядене освен; кифли, вафли и семки. Каквото такова. В дома се вихреше купон. На паркинга почти нямаше място, а в ресторанта чалготеката беше на "шест". Решихме да останем в стаята и там да си купонясваме. Все пак Тути имаше имен ден! По едно време се събудих за да видя, че спим на запалена лампа, явно в даден момент умората си е казала думата.
На следващия ден като погледнахме на вън и видяхме мъглата и скрежта по дърветата и ни се отщя да ставаме от топлите кревати. Оказа се, че Жоро и Монката бяха оставили гащеризоните си на вън ама вместо да изсъхнат те бяха замръзнали и нямаше шанс да бъдат облечени. Закусихме, пихме кафе и отидохме на разходка в района на Стублешки дол. После събрахме багажа и заведох народа до едни пещери със средновековни рисунки. Там доста време поразглеждахме, а някои използваха енергията си да се катерят на високо. Вече ставаше следобедно време и трябваше да оставим Жоро и Яна в Червен бряг за да си хванат влак. Там засякохме Жоро Колев и Цвети, които бяха щъкали по Манастирски дол. Появи се и Сашо от "Лабиринт". В Ропотамото хапнахме, пихме кафе и после към София. Някъде на магистралата грейна и слънчице. Прибрахме се, но всеки остави мисли там на Карлуково в "Зарезаната" дупка. За някои това бяха и първите открити нови части. Всеки намери нещо за себе си. Скоро ще се върнем и ще продължим с картировката, а ако пещерата ни пусне ще е още по-хубаво. Все пак това е и една от най-далечните точки на системата на Банковица. Нещо което трябва да докажем и на практика.   
 
Автор: Константин Стоичков