Автор: Иван Петров

Картирането на пещерата Колкина дупка бе извършено през началото на ноември 2010 година, като част от експедицията организирана от ПК „Под Ръбь“ - Церово. В картирането взиха участие пещерняци от ПК „Хеликтит“ - София и ПК „Под Ръбь“ - Церово. В самата експедиция се присъединиха още пещерняци от  ПК „Вертикал“ - Перник и софийските „Черни връх“, „София“ и „Пещерняк“ с цел яко ръчкане и продължаване на пещерата.

Равносметката след тежката работа е нова стометрова дупка с установена дълбочина от 111.6 м, два нови отвеса и преспективи за нови открития в нея.  

В началото на ноември бе планирана експедиция Колкина 2009. Организатори бяха нашите приятели от клуб „Под Ръбь“ - Церово.  Целта и бе доизследване на едноименната пропастна пещера, нейното удълбочаване и прекартиране.

За изненада на всички още през септември, на сайта на федерацията гръмна заглавието „Колкина дупка - новата 100 - метрова пропаст в България“. Ц. Костурков съобщава там, че церовци са разпробили вече дъното на втория отвес и пещерата продължава с камина, хоризонтални части и един нов голям кладенец. Така експедицията се заформи да бъде още по-интересна.

Мойте интереси бяха най-вече в това да участвам в прекартирането на пещерата и да видя новия отвес. За повече тъй и тъй нямаше да има време, защото можех да бъда на експедицията за събота и неделя.

Докато дойде време за потегляне всеки от клуба имаше време да помисли иска ли, не иска ли да идва. Така в сряда преди експедицията се разбра, че от нашия клуб потеглят за с. Зимевица моя милост, Яни, Папи, Джо и Мими от последния курс. Първата група бе отпътувала още в края на седмицата. Аз и Мими потеглихме в петък късно вечерта.

Навалелия наскоро правеше есенното време в Зимевица преждевремено зимно. Но то в този район си е по принцип студено, така че нещата си бяха в рамките на нормалното. Снега не ни попречи на пътуването и преди полунощ бяхме вече в лагера. За лагер беше избрана една стара, изоставена къща без врати и прозорци. Организаторите от Под ръбь се бяха погрижили да я изолират и почистят, така че тя се бе превърнала в едно доста приятно местенце за база всред целия студ и сняг, който се ширеше в Зимевишката околия.

В базата вече се бяха събрали останалите от нашия клуб, церовци, както и приятели от ПК „Вертикал“ - Перник и софийските „Черни връх“, „София“ и „Пещерняк“. Те тамън отпочиваха и докато чакаха последната за деня група да излезе от Колкина дупка се обсъждаше на висок глас поредната новина от Зимевица. Същия ден бе открит нов отвес, който е паралелен на втория отвес. Останалата равносметка бе яко копаене в лявата част на заличката на дъното на първия отвес и ръчкане на дъното на дупката. Така измежду приказките се оказа, че във всички части, в които се работи в момента духа интензивно. Течение се усеща и от паралелния отвес. В разговора се включиха и хората от последната работна група, които се прибраха от дупката. Така времето минаваше в сладки приказки, които минаха и далеч от темата за настоящата експедиция. По някое време умората надделя и стана време за полягване.

На следващия ден рано сутринта – разпределение. Сформираха се бързо една група за работа на дъното, една подвижна група за внос-износ на необходими за работата материали и две групи за картиране. Едната група почваше от  входа до дъното на втория отвес, а другата – от дъното на втория до сегашното дъно на пещерата. Групите за картиране бяха в състав: първата бяхме аз, Мими и по-късно щеше да се включи и Таня Кръстева от академик. Втората група се сформира от Петя и Джо. И при тях по-късно щеше да дойде трети човек за помощ.

С добра организация, малко размествания и кратко закъснение за тръгване една по една групите завлизаха в пещерата. Скоро след нашето влизане Мими се премести да копае след първия отвес и останахме с Таня в първа група. Работата вървеше добре и сравнително бързо.

От време на време се изчаквахме с подвижната група, но това не бе болка за умиране. И втора  група започнаха бавно да напредват. До вечерта се бяхме справили с по-голямата част от пещерата. Оставаха паралелният отвес и новият кладенец.

След прибирането си в базата докато хапвахме веднага сметнахме картираната денивелация и  се оказа, че до старото си дъно Колкина е дълбока - 66.6 м. Общо картираната денивелация пък се оказа някъде към 70-75 м.

Доволни от резултата почивайки си на по питие се потготвяхме за следващия ден.

На другия ден в неделя бързо извъртяхме паралелния отвес и потеглихме към новия кладенец. Нямах търпение да видя новите части на пещерата. Особено след всички вече изприказвани приказки.

Тесняците преди тях бяха вече картирани и ние с Таня отидохме направо на входа на отвеса. Изненадващо, но той си беше тесничък. В момента, в който прелазихме входния тесняк и изпаднеш в отвеса оставаш меко казано очарован. Тук като чели пещерата се отваря и става „истинска“. Попадаш в дълбока -40 м камбана, на която разстоянието от теб до стените превишава 10 м, а по самите стени изчистени от капещата вода - натеци. Особено богата на натеци е залата в дъното на отвеса.

Картирането приключи някъде в ранния слетобед. Заизлизахме от пещерата леко изморени, но доволни от резултата. Новата картировка доказа – това е нова 100 м пещера в България със своята дълбочина от 111.6 м.

Така в нас остана идеята, че тесняка след третия отвес трябва да се доразпробие и да се влезне все по-надълбоко в системата. Нещо въху което и в момента се работи, основно от церовци, включилите се към експедицията клубове, както и нови приятели, които искат да подадат ръка в изследването на тази красива пещера.