09,08 Ж. Петров и К. Стоичков.
Електронно картиране в Тъмната дупка. с. Беренде извор.
 
 
Тъмната дупка е най-голямата в районарека Нишава проучвана пещера и втора по големина в целия 205-ти пещерен район след Голямата темнота при село Дреново, (дължина 2,100 метра при денивелация – 106 метра). Нейната дължина е 493 метра при денивелация - 95 метра. Намира се недалеч от село Беренде извор в близост до разклона за селата Липинци и Чепърлянци на десния бряг на река Нишава. Входа се намира в дъното на голям въртоп под 20 метра скален откос, на около 130 метра по-високо от реката (местен ерозионен базис). Водата от пещерата излиза като карстов извор в селото и се влива като приток в Нишава.
 
 
Пещерата е водна, с езера, на места доста обемна и изисква пещерняшка подготовка за да бъде проходена, защото често се налага да се минава на височина над реката.
 
 
За първи път е описана от Жеко Радев през 1915 година, който прави карта на началните части. След това Ненко Радев на 18.09.1924 година проучва пещерата до 112 метър и събира фауна. През 1962 година Петър Трантеев прекартира пещерата. През 1965-1968 година Ал. Грозданов, В. Стоицев, П. Нейковски, А. Попов, Г. Антонов, Л. Андреева и др. от “Академик” София правят карта и извършват научни наблюдения, измерват температурата и др. На 11.12.2005 година Николай Орлов от ПК „Витоша“ София извършва измервания с барометричен алтиметър с резултати: надморска височина на входа: 662м, на дъното - 554м и на извора - 516м. Съгласно тези измервания дълбочината на пещерата надхвърля 100-те метра!
 
 
Отдавна се кумим да започнем нова картировка на тази доста интересна пещера. Не казваме, че старата карта е грешна или неточна, но липсва вертикален разрез. А той е доста важен да се определи точната и дълбочина. Тази пещера заслужава да има подробна карта. Отделно на старата карта липсват едни доста дълги части намиращи се във входната част на които хора от клуба се натъкнаха случайно на една практика с курс „Пещерняк“. Все отлагахме и най-сетне решихме да се пробваме, пък каквото стане.
 
 
За тази първа картировка се оказа, че няма ентусиасти в клуба и за пещерата се запътихме само двамата с Живко. Минахме да се обадим в заставата, че ще ходим до пещерата и не след дълго бяхме на входа. Преоблякохме се, проверихме изправността на електронните уреди и започнахме картировка още от ръба на въртопа.
 
 
След първите три отсечки по наклона се оказа, че има някакъв проблем и ще е необходимо да рестартирам програмата на таблета. След рестартирането се оказа, че явно има някакъв по-сериозен проблем и заменихме таблета с телефона ми. Работата потръгна добре и така сравнително бързо от дърво на дърво картирахме входния въртоп. Точно започвахме картировката на предверието и от вътрешността на пещерата излетя сова.
 
 
Бяхме решили основно антена да пуснем съответно с всички измервания и сечения, а подробностите да ги оставим за следващия път. Предверието и входната зала на пещерата са доста обширни, а пода е грамаден блокаж и там наистина ще е нужна повторна картировка за нанасяне на ключови подробности. На предишното ходене бяхме попаднали на две интересни разклонения в привходните части. Едното се оказа доста дълго и ще е нужно първо добър оглед преди да се започне картировка в него. За това си набелязахме по-късото и за кратко се отклонихме от картирането на основната галерия. Разклонението е дълго над 30 метра. Развива се в западна посока. През повечето време се минава приведен и на места се пълзи. Задънва в няколко направления с глиненени тапи. В това разклонение докато картирахме попаднахме на интересни стоножки, вероятно пещерни. Живко снима няколко надписа по стените.
 
 
Върнахме се в основната галерия и с няколко по-дълги отсечки слязохме в основата на блокажа на подземната река. На това място има още едно късо разклонение срещу течението на реката, но и него го оставихме за друг път. Съсредоточихме се в картирането по течението на реката и след още няколко отсечки и съответно сечения стигнахме до водопада. Тук също има доста по-дълго възходящо разклонение, за което нямахме време. Като цяло времето ни за картиране привърши и трябваше да излизаме. Картирахме към 140 метра при денивелация – 60 метра измерена от ръба на въртопа. За един ден толкова.
 
 
Излязохме, преоблякохме се и решихме на прибиране да посетим старинната църква „Св. Николай датирана от  от времето на цар Иван Александър (14-ти век) в село Ккалотина. Оказа се изключително интересна и сравнително запазена. По стенописите имаше много издрасквания, надписи, еленчета и всякакви други форми характерни за скалните манастири. За първи път виждах такива петроглифи върху стенописи. На тръгване си заплюх да направя един теренен обход на скалите над църквата. Може да излезе също нещо интересно. И това остава за друг път. Дано успеем да се съберем по-голям екип и да прекартираме Тъмната дупка, определено ще се получи доста добра карта, а могат да излезнат и някои нови неща.