След средата на месец март, клубният календар с прояви придоби доста проблематичен и неизпълним вид. Причина за това беше стагнацията в страната заради новият COVID 19.Във времето на ограничения и карантина все пак оставаше едно единствено нещо и то бе да планираме бъдещите прояви и да се надяваме да няма нови усложнения и ограничителни мерки. Решихме първата организирана проява от преждевременно променилият се план с прояви да е лагер-сбораКарлуково. Живко предложи да е по-скоро първо събиране и ако изпадне идея за нещо полезно и има достатъчно желаещи да си спретнем едно добро събото-неделно излизане сред природата.
 
Изчакахме да измине около месец от отпадането на карантината и три от въвеждането и. След кратко колебание датите бяха фиксирани за 13-14 юни. Преждевременно имаше пуснато събитие и в дните за сбирки на клуб обсъдихме няколко варианта за изследователски действия. Нормално, след пандемично повечето клубни членове имаха ангажименти и за сбора се очертавахме малко хора. За това си набелязохме с Живко малка, но реално изпълнима цел. С помощта на уредите за електронното картиране да прекартираме старите части на „Банковица“. Основна цел на занятието беше да се вземат реални мерки на тавани и стени за да може да се поставят точните контури на пещерата на новата карта. Живко се беше натъкнал и на друг проблем. Галерията „Прасището“,която е част от пещерата няма добро привързване по старата картировка към основните части, което създава също проблем при изготвянето на новата електронна карта. Решихме да не се впускаме в подробности, а да направим електронно засичане по старата картировка, да поставим стационарни репери и ако можем да се привържем към стари реперни точки. Имаше идеи и за още начинания, които бяха сведени до хората от клуба. В дните преди пътуването успяхме да закупим и инвентар за стационарно екипиране на праговете от към „Голямата вода“. В сряда на клуб беше предложено, който може да тръгне от петък вечер, което добре се връзваше с концепцията ни за работа в пещерата. Да влезем отпочинали не след пътуване същия ден.
 
Петък вечерта се събрахме в клубното и с Живко към 19 часа. Натоварихме част от багажа. Другата част я натовари Лъчо, който се отказа да пътува вечерта и щеше да се присъедини към нас рано сутринта на другия ден. Обеща да ни събуди с баници и боза. Напазарувахме в най-близкия Lidl и поехме към Карлуково. Преваляваше и то стабилно, като да ни върви по-вода, но дали е добра поличба това, като става въпрос за водна дупка? Все пак бяхме взели голямата клубна палатка, която не веднъж ни беше спасявала при лоши метеорологични условия. Някъде след Ябланица дъждът спря, а на Карлуково се оказа, че въобще не е валяло. Пристигнахме на поляната пред „Банковица“, която беше пуста и без светлини, нямаше абсолютно никой. Докато Живко опъне палатката и свърши разни неща из лагера, аз се заех със събирането на дърва. Една задача, която в други условия би била трудоемка, но след липса на посещения из района след зимата, дърва имаше в изобилие из околните въртопи и горички. Запалихме хубав огън, вечеряхме обилно и пихме бира. Говорихме си, обсъдихме разни тактики за следващият ден и неусетно стана 2 след полунощ.
 
Не спах много дълго и в 8:00 часа станах. Не след дълго пристигнаха Лъчо (без баници и боза!!!), Бойко, Миро и Георги от Враца. Жоро Колев и Флориан Марков минаха покрай лагера да се видим и да побъбрим за злободневни проблеми и не само. Не след дълго те тръгнаха да вършат своите важни дела, а ние трябваше да си разпределим изследователските и не съвсем изследователските задачи. Оказа се, че няма достатъчно хора за да свършим всичко запланувано, но въпреки това имахме и задачки с приоритет пред останалите.
 
Настана едно дълго приготвяне и планиране, в това число, ходене до „Свирчовица“ (някой е палил огън вътре и цялата пещера мирише на сажди!!!), обличането и приготвянето на необходимият багаж за влизането. По идея на Бойко оформихме плана за деня. За влизане и коване на праговете в „Голямата вода“ нямаше оформен добър екип, въпреки пуснатата обява и дългите разговори на клуб. В крайна сметка оформихме два екипа. С Живко влизаме в „Банковица“ и прекартираме старите части, а Бойко с Лъчо, Миро и Георги щяха за кратко да висят на скалите край „Проходна“ и тогава да влезнат също в „Банковица“.
 
Пещера „Банковица“, често има с какво да ни изненада, дали и сега щеше да е така?. Живко върза приготвеното въже на четирите лепени клина за подвеждане и за входното У и не след дълго и двамата бяхме на дъното на входния „казан“. А долу е прохладно и приятно, цари хармония от растения, камъните са покрити с дебел като килим, слой мъх. Тук там се забелязват жаби. Само една торбичка добре пакетиран боклук изхвърлен от туристи контрастираше на приятната гледка. Имахме време спокойно да си приготвим инструментите за картиране и да калибрираме дистото за работа. В самото начало се оказа, че клубният таблет даде някакъв дефект с програмата и добре, че си бях взел за резерва старият телефон на който имах програмата. Всяко зло за добро поне приемника щеше да е по-компактен и лесен за пренасяне под земята.
 
Решихме на средата на пещерата да си сменим инструментите. Първоначално Живко взимаше мерките с лазерната рулетка, а аз приемах данните и ги обработвах. Доста бързо се напредваше с картирането имайки предвид, че в старите части на пещерата до „П-то“ има само три стеснения. Винаги ни е било любопитно какви са реалните размерите на големите зали в пещерата и сега щяхме да получим доста точен отговор. Първата по-голяма зала е след „Калния сифон“-първото стеснение. „Залата с наносния конус“ (валуни и глина) има приблизителни размери; височина 17 метра, ширина 27 метра и дължина 19 метра.
 
Направи впечатление, въпреки валежният сезон, че пещерата е доста суха. Обикновено по това време на годината езерото под втория отвес е доста по-пълно, явно има общо маловодие. На отвора над езерото усетихме доста силно насрещно въздушно течение. Дали заради отварянето на системата през „Голямата вода“ пещерата по този начин „диша“? Винаги сме се чудили за реалните размери на „Залата с езерото“. Видимо тя е най-обемната зала в старите участъци. След измерванията се оказа че височината и е 27 метра, ширината е 52 метра и е дълга 43 метра. Следващата зала преди „Глинения праг“ също има внушителни размери; височина 27 метра, ширина 40 метра и дължина 22 метра. В този участък успяхме да намерим две от точките от старата картировка и да ги използваме за част от нашия полигон. На една от почивките забелязахме и интересна бяла стоножка, която успях да снимам. Под „Глинения праг“ направихме смяната на инструментите. Привързахме „Прасището“ и стационирахме точки. В участъка на „Глинените планини“ имах сериозни проблеми с измерването на дългите отсечки. Често рулетката даваше грешка. В този участък се набира 20 метра положителна денивелация, височината на свода е отново 27 метра, ширината варира от 25 до 35метра и дължината е 63 метра. Последните две зали са с по малки размери. Височината им не надвишава 15 метра, ширината варира до 24 метра и дължината им също не надвишава 15 метра. Това означава, че осем секундното ехо се носи и чува в предния значително по-обемен участък. Бяхме се приготвили за лошо време и се надявахме да ни подмине докато сме в пещерата. Бяха изминали около 3 часа след влизането ни.
 
В момента, когато бяхме снели последната отсечка и щяхме да излизаме, чухме гласове и при нас пристигнаха Бойко, Ммиро и Лъчо. Георги останал да пази лагера. Голямо браво на Лъчо! Направихме си снимка за спомен, побъбрихме и ние с Живко казахме, че излизаме. На вън нямаше и помени от валежи. Финално пуснахме няколко отсечки във високата част на входната част. Това беше и финалният акорд в тази картировка. Излязохме толкова чисти, все едно не бяхме влизали в легендарната, кална „Банковица“.
 
В лагера имаше изненада. Беше дошъл Крис от ПК „Искър“, а от към „Свирчовица“ се зададе Таньо от Старозагорския клуб „Саламандър“ с група. Очертаваше се приятна вечер край огъня. Не след дълго излезе и втората група от „Банковица“. Двамата с Миро дълго време се занимавахме със скарата и изпичането на голямо количество храна. Приятни приказки, огън и добра компания. Явно позитивното настроение опровергаваше лошата прогноза за времето и дъжд се изсипа някъде към 2 след полунощ за да изпрати в спалните чували и най-упоритите от нас.  
 
За неделя прогнозата беше дъжд от обяд и както препичаше още от 8 сутринта имаше всички симптоми този път да не ни подмине. Имахме време за дълго кафе, спокойно подреждане на багажа и... на тръгване заваля. Бойко, Лъчо и Миро поеха към „Задънен дол“, а ни е с Живко към София. За влизането успяхме да картираме 337 метра, основните галерии от старите части на „Банковица“, стационирахме реперна мрежа, засякохме точки от старата картировка и не на последно място се получи добро събиране и сработване на екип и тренировка както за картиране, така и за ТЕВ. Три месеца са си сериозно прекъсване и всяко такова начинание идва добре дошло след дълъг застой. Дали тази картировка щеше да внесе яснота или щеше да обърка още пъзела „Банковица“ само времето щеше да покаже.