Стоя пред празната страница и се чудя, дали въобще да започна да пиша за преживелиците ни в един от последните зимни дни.
 
Имаше инициатива за протестен поход за изкачване на „Стража планина“ за чиста природа и против златодобива в Трънско. Събрахме се доста хора съмишленици. В петъка си писахме с Пепи и се разбрахме да се чакаме на Билата в Люлин. Там без да искаме се засякохме и с други наши приятели, Ефи, Мими, Ася и още техни приятели. Потеглихме към село Лялинци, като избрахме живописният маррут през Божурище, Росоман, Златуша и Бабица. На влизане в Лялинци забелязахме огромното количество автомобили и множеството хора решили да изкачат планината в подкрепа на инициативата.
 
 
Поехме по стръмнината. Малка група с цветни жилетки и каски агитатори се опитваха да разубедят хора поели по пътя. На тези хора изпълняващи чужда поръчка почти никой не обърна внимание. А планината си е стръмна и карстова. Върнах се във вече далечната 2000 година когато от клуба организирахме експедиция точно на това място. Разликата е, че тогава беше лято а сега изкачвайки се все по-нагоре ставаше все по снежно и ветровито. След час и малко изкачване бяхме на върха. Снимки за спомен, усмихнати и ведри лица навсякъде и гайда. Музика и веселие на пук на последните напъни на зимата закрили наистина прекрасните гледки на които можехме да се любуваме. Изкачването премина добре, но на слизане доста се пързаляше. Нямаше някакви сериозни поражения. Разгледахме старата църква в селото и решихме да преминем към втората част на програмата.
 
 
В района не далеч от там където се намирахме имах сведения за пещери. Времето беше мрачно и аха да завали сняг. Казахме на останалите приятели за намерението си и потеглихме към махала Драговци. Там още през 2011 -та година бях забелязал на един баир в съседство с „Драговски камик“ отвор, който смятах, че е на неизследвана пещера. Тогава още с Ефи и Мими направихме опит да го достигнем, но безуспешно. От тогава все нямаше удобен случай да направя втори опит.
 
 
Спряхме преди махалата и с помощта на бинокъла си разгледах масива. Виждаше се доста отчетливо вход на пещера. Заваля сняг. Над махалата местността става доста скалиста. Малко след махалата обърках пътеката и се наложи преминаване на храсти и после сипей. Оставих другите да ме чакат на пътя и се изкачих по баира. Типичен трънски баир. Камъни и храсти, при това мокри. Добрах се до подстъпите към входа. Финални метри и гледам един улей над който пещерен вход преграден с храсти. Надникнах в пещера с „окно“ и възходяща галерия. Понеже снегът вече беше на „парцали“ и времето напредваше реших да сляза по по обиколен но по-лесен маршрут. На другите не им трябваше много време за размисъл и тръгнахме по баира. Добрахме се до пещерата и се преоблякохме. Пещерата се оказа не голяма но интересна. Веднага след входа се попадаше на възходяща гаерия като на места височината и беше около 5 метра. Завършваше с плътно блокажно срутване. Катето се зае със събирането на фауна. Имаше и малко прилепи, както и никакви следи от човешко присъствие. Пепи реши да пробва новата си снимачна техника и извади фотоапарат и светкавици. Аз извадих картировачните. С помощта на електронната рулетка успях да снема данните за картата и помогнах на Катя за събирането на фауна. Преоблякохме се и внимателно слязохме по заснежения склон. Вече се вихрише истинска снежна буря. Изчистихме колата от натрупания сняг и бавничко поехме към София. Снежната буря ни попречи да проверим още една пещера в района, но е добре, че ще има за какво да се връщаме отново и отново. Бяхме доволни от преживяното.