През годините, в спелеосредите витаеше мнението, че рано или късно трябва да се направят и задочни курсове, на базата на Националните, които ежегодно БФСп провежда на Карлуково. Все по-често взе да се обсъжда проблема, след като множество хора все не успяваха да посетят Националните курсове поради къси отпуски или друг вид ангажименти.

За провеждането на първия задочен курс по картиране и научно-приложни методи инициативата дойде от Таня Стоилова, член на СПК „Академик”, София. Тя направи запитване и, когато се събраха повечко желаещи, членове на нашия и други клубове, реших, че е дошло времето да се прокара такава инициатива. Внесох предложението на декемврийското събрание на УС на БФСп и, след кратка полемика с Пламен Петков от ПК „Стрешеро”, Враца (неговото съждение беше, че с провеждането на такъв задочен курс ще „обезкървим” националните курсове), беше взето решението за провеждане на такъв курс.

Курсът щеше да се води от инж. Кирил Данаилов, с когото вече бях провел предварителни разговори, а аз щях да съм координатор. 

Първоначалната идея беше курсът да се проведе през ранната пролет на 2009 г. Времето си течеше, но все изникваха спънки за намирането на помещение, където да се провежда курса. Зацикли идеята да се провежда в музея „Земята и 

хората”; по необясними причини и хората от БФСп бяха пасивни, и реално сам трябваше да се оправям с разрешаването на проблема. Така загубихме два ценни месеца, и курсът беше обявен за средата на месец април. Имайки предвид, че 

ще има голям наплив за този курс, решихме входният тест да бъде с повишена трудност, а също – желаещите да участват в курса да представят поне една карта на картирана от тях пещера. Това доведе до вълна от негодувания от членовете на няколко софийски клуба, както и от ръководството на една „новоизлюпена” организация, представляваща част от софийските клубове. В спелео-средите и интернет-пространството курсът беше заклеймен като „криминален” и „частен”, като се изтъкваше, че навлиза в активния сезон за експедиции. Създаден беше и изкуствен конфликт с Кирил Стоянков, член на ПК „София”, също активен участник в провеждането на националните курсове. Въобще, натискът беше голям; а всъщност причината за целия вой беше, че хора, които искаха да участват в курса, не бяха покрили изискванията за входно ниво, и започнаха да си измислят причини да заклеймят инициативата. В последния момент Таня Стоилова уреди да ползваме помещение в община Красна поляна, но след известна дискусия решихме, за по-удобно, курсът да се провежда в нейния офис-работилница, разположен на ул. „Кирил и Методий” № 42. 

Така, на 12 април 11 души положиха приемен тест, и курсът започна. В него бяха записани Таня Стоилова, Александра Василева, Мартин Тодоров от СПК „Академик”, София; Живко Петров, Мартина Колева, Иван Петров, Стоян Брашнаров и Веселин Дробенов от ПК „Хеликтит”, София; Кирил Георгиев и Петя Ганева от ПК „Под ръбъ”, Церово; Цветелина Валерианова от ПК „Стрешеро”, Враца.

Знанията на бъдещите курсисти бяха проверени от инж. Кирил Данаилов и Здравко Илиев – завеждащ ГКПБ към БФСп. 

Разработена беше и схема на курса, като беше решено вторниците и четвъртъците да се водят лекции, а през почивните дни да са практиките. Курсът бе изцяло съобразен с програмата, спусната от БФСп за провеждане на курсове.

Лекциите, касаещи картиране, се водеха от инж. Кирил Данаилов и от мен, като за някои от лекциите помагаше и Здравко Илиев. Научно-приложните методи и геологията се водеха от Ивайло Иванов, а лекциите и практиките, свързани с GPS-приемници, проведе Иван Алексиев.

Практическите занимания включваха теренни обходи в района на Понор планина – Студена река, както и Петренски дол, край гара Лакатник. Като полигон за учебно картиране беше избрана лакатнишката Темна дупка; в лабиринтните й привходни части бяха оттренирани различните техники на картиране и снемане на данни. В делнични дни и като домашно задание курсистите обработваха данните и ги дигитализираха. 

По време на курса основно и главно беше наблегнато на цифровите модели на карти, както и на множество тънкости в картирането, за които по време на Националните курсове практически не остава време.

Решено беше като „дипломна работа” курсът да изготви цифров модел на пещера Душника, край село Искрец. Тази пещера все още нямаше точна карта, и това беше добра предпоставка участниците в курса да приложат добитите по време на курса знания на практика. Картирането се проточи във времето, но, в крайна сметка, тази доста разклонена и многообразна пещерав момента има нова и точна карта.

За картирането й бяха използвани различни измервателни инструменти: геоложки компас; висяща бусола; геоложки компас, поставен на тринога и съоръжен с визьор; прицелни компаси КонусСтар; тотална станция.

В средата на месец юли участниците в курса положиха изпит пред инж. Кирил Данаилов и Алексей Жалов, зам. председател на БФСп. 

Може би благодарение на завишените критерии за приемане, но в този курс попаднаха хора със задълбочени знания в картирането, които го практикуват постоянно (Живко Петров, Мартина Колева, Иван Петров и др.), и които още повече вдигнаха нивото на курса.

За отбелязване е, че след завършването на този курс участниците в него продължиха постоянно д а картират пещери и пропасти, и да предават картите в ГКПП. Хората от курса създадоха добра атмосфера на приятелство и сътрудничество и мисля, че може да се счита, че налице е добър отбор, който може да се справи с картировката на не една пещера в страната. Нагледен пример е, че участници в курса са автори на новата карта на Колкина дупка край Зимевица, новата карта на пропастната пещера Яворец над Зверино и редица други пещери край „Стенето”, Лакатник, Драгоманско, Врачанско и т.н.

Като заключение искам да спомена, че чрез завишаването на входното ниво и провеждането на курсове от този тип ще се вдигне и общото ниво на подготовка. За отбелязване е, че в бъдеще има планове за провеждането на нов подобен курс, а дали това ще стане традиция – само времето ще покаже.