Пътуване до земите на Фригия 2012

Асоциацията за пещерни изследвания в Ескишехир, под патронажа на Турската федерация по спелеология, стана организатор и домакин на Първият балкански и Шести национален симпозиум по спелеология. Речено - сторено. Провеждането на форумите беше насрочено от 15 до 18 ноември, а всичко свързано със събитието беше широко разгласено не само на Балканите, но и в Западна Европа. На 14-ти ноември Китен, Яна Йовева, съпругата ми Магда и аз потеглихме с китеновото „Пежо“ за Ескишехир. Пътят дотам (900 км) изминахме бързо и късно след полунощ се озовахме в крайната точка на пътешествието. Въпреки късната доба бяхме посрещнати от председателя на асоциацията и турската федерация Селчук Джамбек. Гостоприемният домакин ни настани в апартамент, който местна пещернячка любезно беше преотстъпила за нашего брата...
Симпозиумът започна с три пленарни доклада, сред които беше наместен и моят, в който представих на тема „Какво представлява Европейската федерация по спелеология?“ Последва почивка, през която похапнахме дружно, а и вкусно в близкия студентски стол. След обяда стартира и първата сесия на симпозиума. В следващите два дни се проведоха още три сесии, като за цялото време бяха изнесени общо 24 доклада. Част от докладите представяха научни изследвания и бяха представени основно от карстолога Корай Тьорк и спелеоложката група към Национална геоложка служба на Турция. Други бяха посветени на проучването на пещери, картирането, организацията на експедиции, опазването и въобще цялата гама от пещерняшки дейности. Колегите от Тунис ни разказаха за най-новите си открития в „Пещерата на Мината“, унгарците говориха за 100-годишната история на археологическите проучвания на техните пещери, а ние споделихме проучванията на пещерите около българския манастир „Георги Зограф“ на Атон. Всичко беше прекрасно организирано, подредено и интересно, като за нас чужденците щеше да бъде перфектно, ако повечето от докладите не бяха изнесени на турски език. Програмата включваше и посещението на три различни по вид и трудност пещери. Яна и Китен се записаха за проникване в 120-метровата пропаст „Mayıslar“, но през първият ден в списъка останаха само техните имена и ходенето така и не се състоя. Вторият опит се оказа сполучлив, но след направеното от нашите хора лобиране сред турските колеги. Магда и аз се присъединихме към екскурзията за запознаване със забележителностите на Ескишехир. Вечерите прекарахме
всички заедно в заведението „Лос Амигос“, чийто собственик бе един от спомоществователите на симпозиума. Е, нито бирата, нито мезетата, не бяха безплатни, но мястото и атмосферата си ги биваше. В следобедните часове от последният ден на симпозиума се проведе годишната организационна среща на Турската федерация по спелеология, а след нея се състоя и заключителният купон, на който се натанцувахме славно. Въпреки късното лягане се наложи да станем рано в неделя. Селчук беше обещал да ни заведе на Къзлъкая или още Градът на Мидас – една от най-известните културни забележителности на областта, свързана с историята на антична Фригия. Фригия е гръцкото име на древна държава в западна и централна Мала Азия (днешна Турция), простираща се на изток от Ексишехир. Градът на Мидас (на турски Мидас Шехри), е известен с изобилието си от скално - изсечени гробници и други паметници. Той се намира на около деветдесет километра югоизточно от Ескишехир, близо до град Чифтелер. Проведените там разкопки показват, че районът е бил заселен още в праисторическо време. Градът просперира и процъфтява, когато в района са се заселили фригийците. Градът е бил изоставен временно по
време на персийските нашествия и възстановен някъде през началото на VI век. Този втори по големина фригийски град е оцелял до идването на римляните през III век след Христа, а след това е бил изоставен. Поселението е развито на две нива - по-ниска част, разположена в подножието на скалния масив и горна част, която се намира на заравнената част на изградения от вулкански туфи хълм. Скално - изсечените паметници са най-различни фасади, ниши, гробници, щерни, стъпаловидни структури. Най-големият и найвпечатляващ паметник е фасадата на Мидас, която се вижда от далеч. Той е оформен в скалите, има височина и широчина 17 метра, и имитира профила на къща с двускатен покрив. По идеално подравнената скална повърхност има геометрична украса – многочислени многоъгълни форми, които приличат на лабиринт. В горната лява част на скалата е запазен фригийски надпис с дължина почти 4 метра. В скалите видяхме прокопани няколко водосъбирателни съоръжения, включващи тунели и водохранилища. Встрани от основния скален комплекс стърчеше пирамидалното възвишение Къркьоз, което бе изцяло надупчено от изкуствено изсечени стаи, зали, гробници и други подобни структури с неясно, поне за нас, предназначение. Според археолозите, то е било създадено и използвано в елинистичния период, римско време и по-късно Византия. Гледахме с любопитство и удивление всичко, което природата и най-вече хората бяха сътворили тук. Само мъгливото време и това, че същия ден трябваше да поемам обратният път към дома, ни попречиха да останем там по-дълго, за да можем напълно и подробно да разгледаме този забележителен паметник.
В късния следобед тръгнахме към България, доволни от видяното и преживяното.
 
Автор: Алексей Жалов

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.