Пътуване на юг. Пещери край Пахни 2007

Образувания от пещерата Раевица 1 при с. Пахни. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Подземни красоти. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Константин Стоичков на входът на пещерата Раевица 2 при с. Пахни. Автор: Светлин Веселинов.

Лятото беше в разгара си. Един ден Алексей ми се обади и каза, че има нещо интересно за мен. Нашият дългогодишен приятел Ламброс от Гърция планирал изследователско ходене край Пахни-североизточна Гърция, и си търсел съмишленици за целта. Всъщност информацията ни за наличието на пещери в района датира отпреди няколко години, когато в рамките на едно биоспелеоложко проучване на Северна Гърция, Боян Петров (Съни) беше посетил една местна пещера. Няколко години поред Алексей беше правил безуспешни опити да организира с гръцки приятели пещерняци легално изследване на района. Дори П. Берон посети селото и получи потвърждение от местните хора за наличието на дупка наоколо. Гръцкият приятел на Алексей Петрос Романос също беше посетил района и ни докладва, че там има поне една дузина пещери и пропасти. До момента обаче, до истинска изследователска експедиция не беше се стигнало и района си стоеше почти девствен. Възможността положението да се промени беше чудесна и аз приех с радост предложението.
Остана по трудното - организацията. В средата на лятото понякога трудно се намират хора желаещи да се отиде за повече от 2 дни някъде. Всеки си е вече планирал отпуските, експедиции, море.... . Първия който се съгласи беше Коста от последния курс. Той разполагаше и с кола. Още хора се съгласиха но както става обикновено два дни преди тръгването се отказаха поради различни причини. Буквално един ден преди тръгването навих за проявата Светльо-който, имаше желание да ходи по пещери и по настоящем ми беше началник в строежа на тунела на новото метро. Така и тримата ставахме добър отбор за ръчкане на дупки.
Чухме се с Ламброс и си направихме среща в Драма. Напълнихме багажника на колата с храна и инвентар и отпрашихме на юг. Предпочетохме да минем през Кулата и Серес и късния следобед бяхме на срещата. Ламброс и приятелката му Атина ни посрещнаха радушно. После вече 2 коли поехме по пътя към Пахни през южната част на Родопите. На смрачаване бяхме в селцето. Мястото не се различава коренно от родопските села от другата страна на границата. Населението е предимно мохамедани. Направи ми впечатление, че хората говореха диалектно български език дори и малките деца. Ламброс взе информация от местен човек, с който беше влезнал предварително във връзка и по черен път се запътихме към мястото ни за нощувка. Мястото беше удобно, предполагам имот на въпросния човек в близост да чешма. Уморени от пътя се натаркаляхме на поляната под обсипаното с хиляди звезди лятно небе и заспахме блаженно.
Станахме рано пихме по кафе и Ламброс пак тръгна да разговаря с местните жители за местоположението на най-близките пещери. След един час обикаляне и разпитване се разбра, че пещери има и в ниското и на баира наречен Кула. Стигнахме до един завой на пътя на който, имаше чешма и пейки с маса под дебела орехова сянка. Ламброс спря и каза, че някъде в шубраците по дерето нагоре е едната пещера. Реши обаче да отиде до селото да вземе още сведения а ние през това време да я намерим и евентуално да почнем проучването.
Напъхахме се в гъстия шубрак аз, Коста и Светльо. Грешка беше, че се бяхме навлякли за пещера, защото моментално завряхме. Дупка тук дупка там, целия се издрах и набодох из храсталака. По едно време Коста извика, че е намерил отвора. Той не беше голям приблизително метър на осемдесет сантиметра. От него полъхваше спасителен пещерен хлад и ние веднага се напъхахме. След кратко пропълзяване стигнахме до зала с блокаж в единият си край. Слезнахме няколко метров праг в блокажа и попаднахме на още един по голям сред огромни зацепени блокове. Коста и Светльо продължиха надолу а аз излезнах за да изчакам Ламброс и Атина. Междувременно почнах и с картировката на пещерата. Не след дълго Ламбро се появи в „пълно бойно” и се напъхахме отново вътре. В този момент Светльо и Коста излизаха казаха, че пещерата е доста голяма и са стигнали до праг за въже, виждало се и голяма зала след него. Разделихме се на 2 групи и предприехме следната тактика. Аз, Коста и Светльо хванахме от входа а Ламбро и Атина решиха да проучат навътре пещерата и да почнат да картират от дъното към изхода имайки в предвид и голямата зала, която вече беше забелязана. Справихме се със залата и прилежащия към нея блокаж. Слезнахме големия праг и попаднахме на още по голям блокаж. На места обстановката ми приличаше на блокажа във врачанската пещера Беляр. Огромни каменни блокове буквално се държаха на ръбовете си. Последва голяма зала, праг който избегнахме през странично стеснение и нова наклонена, голяма галерия със сухи синтрови езера. Ясно си личи, че пролетно време тук тече река. Личи си и по надписите по стените, че местни жители също са влизали. Поредния праг беше преминат и излезнахме на нова каскадна галерия. Неусетно в картиране бяха минали няколко часа. Излезнахме на ръба на нов голям праг и въпросната зала до където бяха стигнали Коста и Светльо. За щастие в дясно от прага имаше камина по която се слиза безпроблемно. Засякохме се с Ламбро, който привършваше картировката на наистина обемната зала, в която имаше и разклонения. За сега толкова каза той. В най-ниската и част след поредния праг се натъкнал на стеснение от което духа. Предполага, че може да се разшири и отделно след щателно търсене да се намери обход но за повече нямахме време този ден. За нас първоначалната работа беше свършена. Пещерата беше картирана. Денивелацията и излезе -63 м при дължина 190 м. Привечер излезнахме. Беше още светло а жаркото слънце, беше прехвърлило вече баира и не се усещаше така силно лятната жега. Настанихме се край чешмата на лагер. Опънахме трапеза и си направихме всички удобства за лагеруване. На около 50 м по пътя след завоя се виждаше скален откос в ляво от пътя. Реших да се поразходя. Точно под въпросния скален откос до пътя зееше продълговат отвор с нападали в него големи камъни и боклуци. Предположих, че е в следствие от разгърмяване на пътя, но можеше и да е пещера. Върнах се и казах на Ламбро и той сподели, че бог знае какво е но нека на следващия ден да го гледаме а сега да си почиваме. Изкарахме много приятна вечер. Легнахме си късно.
Сутринта рано Ламбро ме събуди с възторжен глас, ставай страшна дупка излезе. Помислих си, че се шегува. Но след няколко минути се разсъних и съдейки по сериозното му изражение и разказа за красиви образувания, реших, че нещата наистина са сериозни. Дори не закусихме а направо се облякохме и влезнахме. След входния блокаж следваше провиране и се попадаше в обширна и доста красива зала, следваше нов блокаж и стеснения от които попаднахме на поток и низходяща богато окрасена галерия. Събрахме се в малка заличка. През ново стеснение се попадаше на 3 метров праг. Ламброс беше вързал там стълбичка. Лошото в случая е, че неизбежно потока се излива върху проникващия на това място. Понамокрени слезнаме в красива заличка. Нов праг с въже за придържане и обширна зала. На края достигнахме до полусифон от който духаше. Сутрешния леден душ не ни се отрази добре и решихме да прекратим до тук с водните забави. Отделно полусифона изглеждаше дълъг. Ламброс подхвана картировката от дънната зала в която изобилстваха хеликтитите, а ние от прага с водопада. Не ни отне много дълго време картировката, все пак тази макар и красива пещера се оказа по-мъничка от пещерата от предишния ден. Излезнахме в яка жега и моментално изсъхнахме. Сега се усетихме, че е време за обяд а ние още не бяхме закусили. Използвахме отново ореховата сянка. Постоянно се отбиваха местни хора. Разбирайки, че сме пещерняци ни приемаха доста радушно и черпеха я с кафе я с диня. Ни следа от недоверие или иманярски помисли на които постоянно се натъкваме, когато ходим по пещери в България. Местните ни казаха и имената на пещерите. И двете според тях се казваха Раевица, а ние за по лесно ги разделихме на Раевица 1 и 2. Решихме да изчакаме жегите да попреминат и набрахме на Ламброс на лаптопа антените на пещерите. Ламбро се обади и на Петрос Романос, който се учуди какво правим в ниското. Той бил горе на баира Кула и там имало множество отвори на пропасти. Решихме това да го оставим за друг път. Късния следобед поехме към градчето Ксанти. По път направихме панорамни снимки на масива на необятните Родопи и се пробвахме неуспешно да локализираме няколко пещери. Пътят ни беше само на юг, там където е топлото Егейско море. Следващите ден и половина прекарахме по крайбрежията под Ксанти, но тази история не е пещерна. Плажовете, морето и разбира се рояците комари, са чара на лятото. Е това лято заделихме и мъничко за да се насладим на заслужена почивка след приключенията по пещерите в близост до Пахни. Силно се надяваме скоро да се върнем пак там.
Автор: Константин Стоичков

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.